Решение № 8120 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2010 г.

Решение № 8120 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Перник, срещу решение № 2/25.01.2010 г., на Административен съд - гр. Перник, постановено по адм. дело № 409, по описа за 2009 г. Наведени са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Петкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба "медицински център Изток" АД - гр. Перник, представлявано от д-р Иван Георгиев Иванов, изразява становище чрез адв. Николова, че решението на Административен съд - гр. Перник е обосновано и законосъобразно и като такова моли да бъде оставено в сила, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Претендира присъждане на сторените разноски пред настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав, като обсъди данните по делото и оплакванията в жалбата намира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК четиринадесетдневен преклузивен срок от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Пред Административен съд - гр. Перник е оспорена законосъобразността на писмена покана с изх. № 29-04-294/01.09.2009 г. на Директора на РЗОК - гр. Перник, с която на осн. чл. 55, ал. 2 от ИД № 14/РД-29-242/06.02.2008 г. и чл. 233, ал. 2 от НРД 2006 г., и Решение № 4/22.07.2009 г. на Арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО дружеството е приканено в 14 /четиринадесет/ дневен срок от получаване й да заплати доброволно неоснователно получената от РЗОК сума, възлизаща общо на 818, 13 лв., от които главница 723, 00 лв. и лихва в размер на 95, 13 лв. Поканата е издадена въз основа на извършена медицинска проверка по изпълнение на индивидуалния договор на лечебното заведение за спешна извънболнична медицинска помощ - гр. Перник. Медицинската проверка е назначена от директора на РЗОК - гр. Перник със заповед № РД-09-324/10.06.2008 г. Задачите на проверката са по изпълнение на дейностите по диспансерно наблюдение на хронично болни по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация, Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, както и контрол по спазване установения ред за работа с първични медицински документи, приет с Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК и Приложение № 4 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК.В заповедта на директора на РЗОК са посочени и лицата от лечебното заведение, подлежащи на проверка. Проверяващият орган е обективирал установените от него нарушения в Протокол за неоснователно получени суми при извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 168/15.06.2009 г., само по отношение на изпълнението на дейностите по диспансерно наблюдение на хронично болни по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризация, Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. Срещу Медицинския протокол и Протокола за неоснователно получени суми, представляващият "Медицински център Изток" АД - гр. Перник д-р Иванов е подал възражение до Арбитражна комисия - гр. Перник. Последната, след явно гласуване на 22.07.2009 г. се е произнесла с Решение № 4, с което е потвърдила констатациите на лекарите-контрольори, отразени в Медицински протокол № 167/15.06.2009 г. и Протокол за неоснователно получени суми № 168/15.06.2009 г., с изключение на констатациите по отношение на описаните в Решението на АК, 124 амбулаторни листа, издадени от д-р Таня Костадинова. За да приеме решението, Комисията се е позовала на Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК, в което са изброени здравно осигурените лица над 18 години и са със заболяване "Неинсулинозависим захарен диабет - на инсулиново лечение", подлежащи на диспансерно наблюдение при специалист по "Ендокринология и болести на обмяната". Мотивите са, че този кръг от здравноосигурени лица, страдащи от захарен диабет подлежат на диспансеризация от общопрактикуващите лекари, съгласно Приложение № 8 към Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК. Съдът по същество на спора е отменил оспорената пред него Писмена покана с изх. № 29-04-294/01.09.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Перник. За да достигне до този извод е изложил мотиви, че следва да се съобрази разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006 г., а именно да е налице изрично съгласие от страна на лицето, което подлежи на диспансеризация. Също така се е позовал на раздел III от Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от Министъра на здравеопазването, с който се регламентират правилата за диспансеризацията на задължително здравноосигурените лица, подлежащи на диспансеризация от специалист. Решението е правилно. В § 1, т. 2 от Закона за здравето е дадено легално определение на "Диспансеризация" - метод за активно издирване, диагностика, лечение и периодично наблюдение на болни с определени заболявания. С разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006 г. законодателят е предвидил, че лечебните заведения за СИМП провеждат диспансеризацията на ЗЗОЛ по Наредба № 39 за профилактичните прегледи и диспансеризацията за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от специалист съгласно приложение № 9. Задължително здравноосигурителното лице се диспансеризира само с неговото изрично съгласие, документирано в амбулаторния лист. Второто изречение на чл. 132, ал. 2 от НРД - 2006 г. е свързано с разпоредбите на чл. 52, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 86, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/. Съгласно първия текст никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в предвидените от закона случаи. Член 86, ал. 1, т. 1 от ЗЗ дава право на всеки пациент на защита на неговите граждански права. Друга приложима правна норма към настоящия казус е ал. 1, т. 4 от чл. 119 на НРД - 2006 г. С процесната разпоредба здравноосигуреното лице трябва да е насочено от общопрактикуващия лекар с "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бланка МЗ-НЗОК № 3 или № 4/ за диспансерно наблюдение. Посочените текстове не подкрепят изложените от касатора оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на оспореното, пред настоящата съдебна инстанция, решение. Видно е, че първоинстанционният съд е съобразил мотивите си с приложимите материалноправни норми, според които при диспансеризация на ЗЗОЛ следва да е налице изрично негово писмено съгласие, което се вписва в амбулаторния лист и поставената му диагноза да е измежду посочените в Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, и пациентът да е изпратен с направление за диспансеризация. Следователно се налага изводът, че едно лице не може да бъде диспансеризирано противно на волята му. В подкрепа на гореизложеното е и приетата и неоспорена, пред АС-гр. Перник, съдебно-медицинска експертиза. В заключението си вещото лице доказва, че лицата, страдащи от заболявания, изброени в Приложение № 9 към Решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК, следва да бъдат насочени от ОПЛ с направление за диспансеризация, но не и без тяхното изрично писмено съгласие. От изложеното до тук се налага изводът, че оспореното от касатора решение на Административен съд - гр. Перник е законосъобразно, постановено е при спазване на материалния закон и обосновано. За това следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,