Решение № 1887 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2008 г.

Решение № 1887 от 11.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10998/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") Решение № 647/24.06.2008 г. по адм. д. 1332/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2400-137/23.05.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 676/19.07.2007 г. на Д"ОУИ". В касационната жалба са изложени подробни доводи, според които РА е законосъобразен, а съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Строймонтаж и механизация" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 647/24.06.2008 г. по адм. д. 1332/2007 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № 2400-137/23.05.2006 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Стара Загора, потвърден с Решение № 676/19.07.2007 г. на Д"ОУИ", с който на "Строймонтаж и механизация" ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 73 984,06 лв. по фактури № 4150/7.09.2004 г. и 4152/20.09.2004 г., издадени от ЕТ"Ивения - Иван Генчев" и са определени лихви за просрочие съобразно преобразувания за периода данъчен резултат в общ размер на 24 519, 09 лв. Административният съд е приел, че РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон. Според решаващият съд спорните данъчни фактури, отразяват реални облагаеми доставки, за които са изпълнени всички формални предпоставки на чл. 64 от ЗДДС (отм.) за признаване право на данъчен кредит за получателя. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея не се съдържат никакви конкретни оплаквания против решението на административния съд, а се излагат отново фактическите и правни мотиви от Решение № 676/19.06.2007 г. на Д"ОУИ". Единственото позоваване на касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, е абстрактното оплакване, че съдебното решение е неправилно като незаконосъобразно. С оглед така очертания предмет на касационен контрол и в изпълнение на задълженията по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Административният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, събрани по време на данъчното производство и в съдебната фаза на процеса и е приложил точно материалния закон. От приетата за установена фактическа обстановка по делото, съдът е обосновал правен извод за наличие на реални доставки, представляващи СМР по договори, чието извършване и плащане по натурални видове се установява от Протокол № 1/20.09.2004 г. и Протокол № 1/7.09.2004 г., изготвени като актове обр. 19. Осъществяването на подробно описаните СМР се потвърждава и от заключението на вещото лице Стефан Жеков. Като допълнителен аргумент за наличието на облагаема доставка между ЕТ"Ивения - Иван Генчев" и "Строймонтаж и механизация" ЕООД са констатациите в РА № 2400237/2.06.2006 г., отразяващ резултатите от данъчна ревизия на ЕТ"Ивения - Иван Генчев" за спазване на нормите на ЗДДС, включително и за данъчен период 1.09.2004 г. - 30.09.2004 г. В този данъчен акт, за който няма твърдения и данни, че е отменен, при фактическа проверка в счетоводството на прекия доставчик ревизиращият екип не е констатирал нарушения на закона при издаване на данъчни фактури № 4150/7.09.2004 г. и 4152/20.09.2004 г. и начисляване на данъка по тях, за този данъчен период са установени нарушения само при ползване на данъчен кредит. В този РА са обсъждани същите по вид и местоназначение СМР, но нарушения са установени само във връзка с декларираните предходни доставки, от което като допълнителен аргумент към събраните в производството пред ПАС доказателства, може да бъде направен извод, че СМР са извършени, без да бъдат използвани предходни доставчици, от ЕТ"Ивения - Иван Генчев", защото данъчните органи не са приели, че той не е имал основание да издаде данъчни фактури и начисли данък за тях. В този смисъл всички доводи в касационната жалба за наличието на доказателства, установяващи противоречиви факти относно действителния изпълнител на СМР, не могат да обосноват извод, че не са налице реални доставки по двете спорни данъчни фактури. При преценка на доказателствата по делото и установените от тях факти, административният съд правилно е съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните по делото, поради което е приел, че събраните доказателства са достатъчни за доказване изпълнението на договорените СМР, а липсата на други посочени Д"ОУИ" документи не е достатъчно да обоснове обратния извод. Касационната инстанция като съобрази правилността на изводите на ПАС относно основния спорен по делото въпрос за реалността на доставките и обстоятелството, че е безспорно установено наличието на другите формални предпоставки по чл. 64 от ЗДДС (отм.) за възникване право на данъчен кредит, включително и начисляване на данъка в счетоводството на доставчика по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и плащане по "ДДС-сметка" на данъка, намира, че законосъобразно съдът е отменил РА в частта, с която на "Строймонтаж и механизация" ЕООД е отказано това право. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане пред касационната инстанция, Д"ОУИ" дължи на "Строймонтаж и механизация" ЕООД разноски в размер на 2928 лв. ( заплатено адвокатско възнаграждение). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, Първо - А отделение