Решение № 14524 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 893/2018 г.

Решение № 14524 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 893/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от "Комар инвестмънт"ООД, подадена чрез процесуалния му представител, против решение № 1917/01.11.2017 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2303/17 година.

Подадена е й частна жалба от Община В. против същото решение в частта му, в която е отказано присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на общината.

С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни обективно кумулативно съединените искове с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, предявени от "Комар инвестмънт"ООД, гр. В., срещу Община В., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменени административни актове – заповед № 185/17.09.2009 г. и заповед № 006/26.02.2010 г. на гл. архитект на Община В., изразяващи се в ефективни вреди за периода от 07.10.2010 г. до датата на завеждане на иска, в размер на 977 915 лв., представляващи заплатена неустойка по развален предварителен договор от 27.07.2009 г., сключен с В. Т. за продажба на ид. ч. от ПИ и прехвърляне правоотношение по договор и пропуснати ползи за периода от 07.10.2010 г. до завеждане на иска, в размер на 4 933 507,99 лева, които дружеството е щяло да получи, в случай че предварителният договор от 27.07.2009 г. с В. Т. е бил изпълнен.

Със същото решение, съдът е изложил мотиви за недължимост на юрисконсултско възнаграждение на ответника, позовавайки се на специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго такова, с което предявените искове се уважат.

В частната жалба се твърди неправилност на решението, в частта, в която е прието, че на ответника не се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Сочи се, че съдът е приложил неправилно материалния закон. Иска се присъждане на юрисконсултско възнагражденние.

Ответникът по касационната жалба – Община В. чрез процесуалните й представители оспорва касационната жалба и искат отхвърлянето й.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба. Според прокурора, съдът е приложил правилно закона, тъй като по делото не са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ. Прокурорът обосновава липсата на причинна връзка между неизпълнението на поетите от ищеца договорни задължения и отменените актове на гл. архитект на общината. Становището му е, че съдът правилно е приложил и чл. 10 ЗОДОВ при преценката на основателността на искането на ответника за присъждане на разноски.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната и частната жалба като допустими, тъй като са подадени от страни по съдебния спор. Решението е неблагоприятно за ищеца, поради което за него е налице интерес от обжалването му, което е направено в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. В обжалваното решение, макар и да няма диспозитив по този въпрос, е изразена воля от съда по искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като приетото от съда е неблагоприятно за ответника. Частната жалба е подадена в срока за обжалване, посочен в съдебното решение.

По основателността им Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното:

По касационната жалба:

Обжалваното решение на Варненския административен съд е постановено след отмяна на предходно, първоначално решение на този съд по спора, което е направено с решение № 10152/01.08.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 2182/2016 година и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Варненския административен съд. В решението на ВАС е прието, че съдът се е произнесъл по основателността на иска с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ, отхвърляйки го изцяло, без да обсъди всички правопораждащи отговорността факти и връзките между тях, които обуславят претенцията по делото. Решението на ВАС е подписано с особено мнение от председателя на съдебния състав, според който обжалваното решение на Варненския АдС е правилно и следва да се потвърди.

След връщане на делото за ново разглеждане от Варненския административен съд, е постановено обжалваното решение. В него съдът приема, че предвид цялостната отмяна на решение № 2320/04.11.2015 г. на Адм. съд - В. по адм. д. № 3359/2014 г., предмет на производството пред него са всички обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от "КОМАР ИНВЕСТМЪНТ" ООД срещу Община – В., за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменени административни актове – заповед № 185/17.09.2009 г. и заповед № 006/26.02.2010 г., издадени от главния архитект на общината.

Съдът е приел за установено по спора, че ищецът се легитимирал като съсобственик в УПИ ІХ-11, кв. 728 по плана на 3 м. р. на гр. В. и собственик на втория етаж и таванско помещение от двуетажната сграда в същия имот. Установено е, че на 09.10.2008 г. между "Комар Инвестмънт" /в качеството на изпълнител/строител/ и останалите съсобственици на въпросния УПИ, а именно – В. С. и Р. С. /в качеството на възложители/, е сключен предварителен договор за възлагане на проектирането и строителството на жилищна сграда, последващо съучредяване на право на строеж върху недвижим имот и прехвърляне право на собственост върху идеални части от поземлен имот, съгласно раздел І, т. 2, от който, ищецът – в качеството на изпълнител, е поел следните задължения към възложителите

• да извърши при необходимите пълномощия всички действия за събаряне на съществуващата сграда;

• за изработка и иницииране на адм. производство за одобрение на нов ПУП-ПРЗ чрез изменение на действащия;

• да изработи и извърши всички действия за одобрение на инвестиционния проект;

• да изгради и въведе в експлоатация за своя сметка цялата бъдеща сграда, вкл. обектите, които ще бъдат получени в собственост от възложителите и за които изпълнителят-съсобственик е учредил право на строеж върху собствените ид. ч от имота.

Срещу поето задължение от възложителите за:

• учредяване право на строеж в полза на изпълнителя за останалите обекти в сградата;

• прехвърляне право на собственост върху ид. ч. от собствеността върху собствения УПИ, така че в резултат изпълнителят да придобие собствеността върху УПИ в съответствие с размера на участието на неговите собствени обекти в общите части на сградата.

Съдът е посочил в решението си и други уговорки между страните по този договор.

Установено е, че на 27.07.2009 г. "Комар Инвестмънт" /като продавач/строител/ е сключил с В. Т. /купувач/, предварителен договор за продажба на ид. ч. от ПИ и прехвърляне на правоотношението по договора с останалите съсобственици за бъдещо строителство, според който страните поели задължение една към друга да сключат окончателни договори, по които: продавачът да продаде, а купувачът закупи правото на собственост върху ид. ч. от недвижимия имот по Раздел І, т. 1, срещу определена цена и при предварително изпълнение от страна на продавача на поетите с договора задължения; да продаде, а купувачът закупи изцяло правата /вземанията/ на продавача по предварителния договор срещу определена цена и условия, и при предварително изпълнение на задълженията на продавача, поети с настоящия договор, като едновременно с това замести продавача в задълженията му по същия договор. Съгласно раздел ІV, буква в) от договора, до 30 дни преди датата на падежа за сключване на окончателните договори, продавачът поема задължение към купувача да инициира и осигури влязло в сила изменение на ПУП за застрояване на имота. Изпълнението на това задължение е уговорено като съществено условие за изискуемост на задължението на страните за сключване на окончателните договори, като при неизпълнението му в срок продавачът се счита за неизправна страна по договора и носи предвидената в договора отговорност за неизпълнение на задълженията, а съгласно буква г) от същия раздел, страните са поели задължение да сключат окончателните договори най-късно до 1 март 2010 година. Уговорена е и неустойка за неизпълнение в раздел V, т. 3 според която при разваляне на договора неизправната страна дължи на изправната неустойка за цялостно изпълнение в размер на двойния размер на

капарото или 550 000 евро. Съдът е посочил, че според т. 2 към раздел І "Фактическа обстановка", към момента на сключване на договора съществувалата в имота двуетажна сграда е съборена при спазване процедурата по чл. 197 от ЗУТ.

Съдът е посочил в решението си и сключения договор във връзка със заплащането на капарото - договор за поръчка от 27 юли 2009 г., сключен между В. Т. и "Комар инвестмънт" – като доверители и Ц. С. – довереник, както и уговорките в него.

Въз основа на писмен документ – изявление за съгласие, е установено, че на 15 септември 2009 г. останалите съсобственици – В. С. и Р. С. "изявили съгласие", че са известени за сключения на 27.07.2009 г. договор между "Комар Инвестмънт" и В. Т., както и с неговите условия и предмет, като в качеството си на съсобственици дават съгласието си по чл. 33, ал. 1 от ЗС дружеството да продаде на Танчев своята идеална част. На основание чл. 102 ЗЗД са дали съгласие и "Комар инвестмънт" да бъде заместен изцяло в задълженията си по предварителния договор от В. Т..

Установено е, че със заявление вх. № 3 АО 32882/14.08.2009 г. на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ е заявено изработване на ПУП за УПИ ІХ-11, кв. 728, по плана на 3 м. р. на гр. В., производството, по което е спряно със заповед № 185/17.09.2009 г. на главния архитект на Община – В., до приключване на прокурорска преписка № 4843/2008 г. на ВОП, образувана във връзка с извършените действия по премахване на съществуващите в УПИ ІХ-11, кв. 738 по плана на 3 м. р. на В. строежи – обекти на културно-историческото наследство, която е отменена с влязло в сила определение на Адм. съд – В. по адм. д. № 2791/2009 година.

Установено е, че със заповед № 006/26.02.2010 г. на главния архитект на Община – В. е отказано издаването на разрешение за изработване на подробен устройствен план за УПИ ІХ-11, кв. 728, 3-ти м. р по плана на гр. В. и издаването на разрешение за изработване на план-извадка за УПИ ІХ-11, кв. 728, 3-ти м. р, както и издаване на предписание за допускане за изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ ІХ-11, кв. 728, 3-ти м. р., която заповед е отменена с решение № 1684/28.07.2010 г. на Адм. съд – В. постановено по адм. д. № 786/2010 г.

Съдът е установил, че със заповед № 43/09.11.2010 г. на главния архитект на Община – В. е допуснато исканото изработване на ПУП за УПИ ІХ-11, кв. 728 по плана на 3 м. р.

Въз основа на представен по делото анекс, съдът е установил, че на 03.03.2010 г. между "Комар инвестмънт" ООД и В. Т. е сключено споразумение – анекс, към предварителния договор от 27.07.2009 г., с което е констатирано, че към 01.03.2010 г. продавачът не е изпълнил задължението си да осигури влязло в сила изменение на подробния план за застрояване на имота, предмет на договора и тъй като продавачът е инициирал административно производство и изтъква като причина за закъснението незаконосъобразното спиране на производството по изменение на плана от страна на администрацията, страните се съгласяват, че това не води до освобождаване от задължението му по раздел ІV, т. б "а" от договора, но постигат съгласие за изменение на сроковете по договора, както следва - срокът за сключване на окончателните договори се променя на 1 септември 2010 г; отпада задължението на купувача по раздел ІІІ, т. 3, буква а) за плащане на 9 % от общата цена по двата договора или 2475000 евро – до 10 дена от датата на издаване на заповедта за допускане на изменение на ПУП за застрояване на имота от кмета на Община – В., съгласно чл. 135, ал. 3 от ЗУТ. Направена е уговорка в т. 3 от споразумението, в случай че продавачът не изпълни задължението си за осигуряване на влязло в сила изменение на Подробния план за застрояване на имота, предмет на договора в срока по т. 2, буква "а" [1 септември 2010], купувачът има право да развали предварителния договор с даване на допълнителен едномесечен срок за изпълнение на задължението, а съгласно т. 4 от споразумението, в случай на неизпълнение в новия срок по споразумението и разваляне на договора от страна на купувача, продавачът дължи неустойката по раздел V, т. 3 от договора, а в случай че изпълни задължението си в едномесечния срок след уведомлението за разваляне на договора, неустойката за забава по раздел V, т. 4 от договора.

Съдът е приел, че с уведомление по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, отправено от В. Т. до "Комар Инвестмънт" ООД - с ръкописно отбелязване "наш вх. № 7/09.09.2010 г. ", Танчев е уведомил ищцовото дружество, че му предоставя допълнителен едномесечен срок, считано от получаване на уведомлението, за изпълнение на задължението да представи влязла в сила заповед за изменение на подробния план за застрояване на имота, с предупреждение, че при неизпълнение ще счита договора за развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, в който случай отговорността за неустойка по раздел V, т. 3 от договора ще бъде ангажирана.

Установено е, че на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД В. Т. е предявил пред Районен съд – В. частичен иск срещу "Комар Инвестмънт" за заплащане на 5 500 евро, представляващи част от общо дължима неустойка в размер на 550 000 евро, по развален предварителен договор от 27.07.2009 г. във връзка с който пред ВРС е образувано гр. д. № 18907/2010 г., по което с решение № 744/29.02.2012 г. искът е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано и с решение № 1598/15.11.2012 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, по в. т. д. № 1892/2012 г. решението на ВРС е отменено, а "Комар Инвестмънт" е осъдено да заплати на В. Т. сумата 5 500 евро, представляваща част от общо дължима неустойка в размер на 550 000 евро по развален предварителен договор от 27.07.2009 г. Съгласно отбелязването върху самото решение то е влязло в сила на 05.03.2013 година.

Установено е, че на 14 ноември без посочена година между В. Т. и ищцовото дружество, е сключена спогодба, според която: предвид мотивите на решение на ВОС № 1598/15.11.2012 г. по в. т. д. № 1892/2012 т., длъжникът признава, че в полза на кредитора е възникнало вземане в размер на 550 000 евро, представляваща дължима неустойка за неизпълнение по развален предварителен договор, а съгласно чл. 3, страните правят взаимни отстъпки, като длъжникът се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, представляваща неустойка по развален предварителен договор от 27.07.2009 г., в срок до 1 година считано от подписване на договора за спогодба, а кредиторът се отказва от претенциите си за разликата до договорената по договора неустойка в размер на 550 000 евро. За обезпечаване на задължението по договора в полза на Танчев е учредена договорна ипотека върху сграда – база за отдих, съгласно н. а. № 41, том І, рег. № 359, дело № 40/2014 г., вх. ...ег. № 96/18.03.2014 година.

Установено е, че със споразумение за плащане от 1 август 2014 г. към спогодба от 14.11.2013 г. страните - "Комар Инвестмънт" и В. Т. са констатирали, че към 01.08.2014 г. длъжникът не е пристъпил към изпълнение на паричното си задължение по договора за спогодба в общ размер на 500000 евро, съставляващо дължима неустойка по развален предварителен договор. Съгласно чл. 3 от това споразумение, кредиторът дава на основание чл. 65, ал. 2 от ЗЗД своето съгласие вместо дължимата сума в размер на 500 000 евро, да получи в изпълнение на същото задължение от длъжника 97 500 бр. акции от капитала на "Филвик" АД, ЕИК *********, всяка с номинална стойност от 10, 00 лв. като общият размер на капитала на дружеството е 10 321 950 лв. Съгласно чл. 5 – кредиторът е заявил, че с придобиването на акциите вземането му в размер на 500 000 евро ще бъде погасено изцяло.

Установено е, че на 06.08.2014 г. между "Комар Инвестмънт" и В. Танче е сключен договор за продажба на акции на приносител, според който се прехвърлят, а приобретателят придобива 97 500 бр. акции на приносител от капитала на "Филвик" АД, всяка с номинална стойност от 10 лв., инкорпорирани във временни удостоверения по смисъла на чл. 167 от ТЗ – описани по № на временното удостоверение, начален и краен пореден номер, брой акции и стойност 975 000 лв. – в табличен вид в договора за продажба.

Съгласно приемо-предавателен протокол от 6.08.2014 г., временните удостоверения за акциите на приносител са предадени на В. Т.. С молба вх. ...ег. № 412/акт 39, Танчев е поискал заличаване на договорната ипотека.

Въз основа на доказателства, приети при предходното разглеждане на делото, съдът е установил, че статута на сградата в гр. В., бул. Княз Борис І № 57, УПИ ІХ-11, кв. 728 по плана на В., декларирана като архитектурно – строителен паметник на културата с писмо на НИПК № 414/04.02.1982 г. (сградата попада в териториалния обхват на груповия паметник на културата като част от ансамбъл "Търговска академия (ВИНС)") и въз основа на направените констатации са взети следните решения: НИПК посочва, че сградата притежава висока индивидуална стойност и не приема предложението за промяна на статута й като паметник на културата; НИПК не възразява да се изследва възможността за пристрояване и надстрояване на паметника на културата при спазване на изискванията на ЗНКМ и ЗУТ. Решенията са съобщени на ищцовото дружество и му е напомнено, че на основание чл. 20, ал. 4 и чл. 21 от ЗПКМ, чл. 7, ал. 1, т. 7 и чл. 19, т. 1, буква "б" от правилника за устройството и задачите на НИПК, промяната в предназначението и инвестиционните инициативи за намеса в паметниците на културата в тяхната среда, както и проекти за ново строителство в техните граници и охранителни зони, преди одобряване задължително се съгласуват с НИПК.

Съдът е посочил съдържанието на писмо № 6840/07.12.2010 г. от министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство, до гл. архитект на Община В. и "Комар инвестмънт" ООД, относно съборена сграда в гр. В., бул. К. Б. .№..., УПИ ІХ-11, кв. 728 – декларирана недвижима културна ценност, според което във връзка с постъпила в НИНКН заповед № 43/09.11.2010 г. на главния архитект, с която се разрешава изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ ІХ-11, кв. 728, е напомнено, че Експертният съвет запазва статута на сградата и не възразява да се изследва възможността за нейното пристрояване и надстрояване при спазване на изискванията на ЗПКМ и ЗУТ. В тази връзка – с т. 3, уведомяват адресатите за това, че проектът за изменение на ПУП за УПИ ІХ-11, кв. 728, на основание чл. 80, ал. 3 от ЗКН подлежи на съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН, преди представяне в ЕСУТ.

Съдът е посочил заповед № РД9 Д-2/07.02.2013 г. на министъра на културата, с която отказва да издаде акт за прекратяване на временния режим на опазване по чл. 62, ал. 1 от ЗКН за жилищна сграда /Картофена къща/ - съборена на 20 и 21.10.2008 г. в гр. В., бул. Княз Борис І, № 57, УПИ ІХ-11, кв. 728, както и писмо № 3644/24.10.2008 г. от Министерство на културата, Национален институт за недвижимо културно наследство, копие до "Комар инвестмънт", според което за законовото освидетелстване на сградата е следвало да се свика комисия по чл. 196 от ЗУТ като позоваването на чл. 197 от ЗУТ е необосновано. Съборената сграда не е отписана от списъка на паметниците на културата и запазва статута си.

Съдът е посочил в решението си и писмо изх. № 700-173/16.05.2014 г. от директора на НИНКН до "Комар инвестмънт" и гл. архитект на Община – В., с което относно проект за ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ ІХ-11 "за смесено предназначение", ПИ с идентификатор 10135.1508.81 по КК на В., е изпратено писмо на Министерство на културата относно внесената за разглеждане проектна документация, с изразен отказ за съгласуване изх. № 33-НН-907/25.04.2014 г. Съдът е посочил като безспорно обстоятелството, че този отказ е отменен с решение на Варненския административен съд № 1849/18.02.2016 г. по адм. д. № 1630/2015 г.

Въз основа на заключение на съдебно оценителска експертиза, прието при предходното разглеждане на делото, съдът е приел, че пазарната оценка на активите на "Филвик"АД според Наредба № Н-9/06 г. към 06.08.2014 г. е както следва: по с/ка 201 "земи" - 3 633 000 лв; с/ка 203 "сгради" – 6 535 000 лв; по с/ка 204 – 4 080, 00 лв; по с/ка 205 – 46 850, 00 лв; по с/ка 206 – 7 490, 00 лв, а пазарната стойност на 1 бр. акция средно от капитала на "Филвик. " АД към 06.08.2014 г. е 10, 17 лв., а на 1 бр. акция от миноритарния пакет от капитала, без премия – 6, 10 лв;

Във връзка с оценката стойността на акциите е работила и тройна СОцЕ. Въз основа на приетото заключение вх. № 15759/30.09.2015 г. е прието, че пазарната стойност на една акция, определена след коригиране на баланса с пазарните цени на активите, възлиза на 10, 20 лв., а стойността на 97 500 бр. акции възлиза на 994 500 лв. Относно статута на съборената сграда и територията, в която попада, експертизата е дала заключение, че съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗКН жилищната сграда, съществувала в УПИ ІХ-11 от кв. 728 притежава статут на единична декларирана архитектурно-строителна недвижима културна ценност, както и че УПИ ІХ-11 от кв. 728 по плана на 3-ти м. р – гр. В., бул. Княз Борис І № 57, попада в териториалния обхват на групов паметник на културата – ансамбъл "Търговска академия (ВИНС) – Френски колеж "Сент Андре", съставен елемент от групова недвижима културна ценност – "Система от ансамбли бул. К. Б. .... – бул. С., декларирана с писмо на НИПК изх. № 10080/02.12.2005 г. Към момента сградата не съществува и не може да окаже влияние на капитала на дружеството.

Съдът е обсъдил и заключение по ССЕ вх. № 7713/08.05.2015 г., прието при предходното разглеждане на делото, приемайки за установено въз основа на него, че "Комар Инвестмънт" ООД е придобило акции от капитала на "Филвик" АД чрез апортна вноска /почивна база в КК П., в процес на изграждане, вписана в Агенция по вписванията на 24.04.2014 г., както и начина на осчетоводяване на тази сделка в счетоводствата на"Комар Инвестмънт" и "Филвик" АД. Установено е също така, че в счетоводството на "Филвик" АД прехвърлянето на акциите от "Комар Инвестмънт" ООД на В. Т. по договора от 06.08.2014 г. не е отразено, т. к. по сметка 101 – основен капитал не се води аналитична отчетност по акционери, поради вида на акциите – "на приносител".

При така установеното от фактическа страна, съдът е формирал следните правни изводи:

Квалифицирал е предявените искове като такива с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност.

Приел е, че исковете са предявени от лице, претендиращо присъждането на обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – ефективни и пропуснати ползи, породени от незаконосъобразни актове на главния архитект на Община – В. – административен орган в структурата на Община – В., която е юридическотото лице по смисъла на чл. 205 от АПК, от което е заключил, че ищецът и ответникът са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което исковете са преценени като допустими.

По съществото им, съдът е преценил исковете като неоснователни. След като е посочил елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ, които следва да се докажат от ищеца по делото, съдът е преценил, че в конкретния случай е доказан първият от тези елементи - незаконосъобразни актове на главния архитект на Община – В., а именно заповед № 185/17.09.2009 г. за спиране на административното производство по заявление

№ 3 АО 32882/14.08.2009 г. и заповед № 006/26.02.2010 г., с която е отказано издаването на разрешение за изработване на подробен устройствен план, на план-извадка и на предписание за допускане за изработване на проект за изменение на ПУП за УПИ ІХ-11, кв. 728, 3-ти м. р., за които е установено, че са отменени с влезли в сила съдебни актове.

Съдът е приел обаче, че от събраните по делото доказателства не се установявало наличието на причинно-следствена връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове и претендираните вреди, посочвайки, че за да са ангажира отговорността на държавата и общините по реда на ЗОДОВ не е достатъчно да е налице причинна връзка, а следва тя да е пряка и непосредствена, в който смисъл е разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, която изрично сочи, че на обезщетяване по реда на ЗОДОВ подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, настъпило от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията, а съгласно чл. 5 от същия закон държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия.

Позовавайки се на съдебна практика, посочена в решението, съдът е приел, че вредата е пряка, тогава когато тя закономерно следва от неизпълнението на определени задължения, а е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. тези вреди, които по време и място следват противоправния резултат. Съдът е преценил, че в конкретния случай вредите не са пряка и непосредствена последица от отменените актове, т. к. връзката е опосредена от договорни отношения, в които ищецът доброволно се е съгласил да участва и в които Община – В. не е била страна.

По отношение на претендираните ефективни вреди в размер на 977 915, 00 лв., представляващи равностойността на 500 000 евро – платена неустойка по предварителен договор от 27.07.2009 г. сключен от ищеца "Комар Инвестмънт" ООД и В. Т., съдът е приел, че те са резултат единствено от недалновидното поведение на ищеца. До този извод, съдът е стигнал, анализирайки разпоредбите от предварителния договор, допълнителните уговорки между страните – споразумение от 03.03.2010 г., спогодбата от 14 ноември (без посочена година) и споразумението за плащане от 01.08.2014 г. Съдът е приел, че ищецът сам се е поставил в положение да не може да изпълни приетото условие за изискуемост на задълженията по предварителния договор. За да стигне до този извод, съдът е преценил фактите по делото и приложимите разпоредби към процедурата за изменение на ПУП, и сроковете, предвидени в тях. Въз основа на този анализ, съдът е приел, че при поемане на задължението с предварителния договор - да осигури влязлото в сила изменение на ПУП до 29.01.2010 г., ищецът не е имал законово очакване, че ще бъде изправна страна по договора, тъй като административното производство е нямало как да приключи до тази дата.

От друга страна, съпоставяйки клаузите от предварителния договор, сключен от ищеца с В. Т. и предварителния договор, сключен от ищеца на 09.10.2008 г. с останалите съсобственици на имота, съдът е приел, че при сключването на предварителния договор с В. Т., ищецът не бил положил грижата да защити правата и интересите си, в случай на настъпване на обективни обстоятелства, които са можели да доведат до настъпването на забава в процедурата по изменение на ПУП.

Според съда, ищецът е потвърдил това свое неизгодно положение и с допълнителното споразумение към предварителния договор от 03.03.2010 г., според което забавянето на административното производство поради незаконосъобразната заповед № 185/17.09.2009 г., не води до освобождаване от задълженията му, като се е съгласил да осигури влязло в сила изменение на ПУП за имота в нов срок - до 01.09.2010 г. Според съда не е без значение и обстоятелството, че към момента на сключване на това споразумение вече е била издадена и връчена на ищеца Заповед № 006/26.02.2010 г. на главния архитект, с която е отказано да бъде допусната разработката, което съдът е установил след справка в деловодната система на съда по адм. д. № 786/2010 г., установявайки, че заповедта е връчена на ищеца на 02.03.2010 г. – факт, потвърден и от решение № 1684/28.07.2010 г., с което е прието, че жалбата е подадена в срок. Въз основа на установеното, съдът е заключил, че след като към 03.03.2010 г. ищецът е бил наясно и с постановения от главния архитект отказ, нямало е как да не знае, че новият срок, в който е поел задължението да осигури влязло в сила изменение на ПУП, няма да бъде достатъчен, за да остане изправна страна по договора.

Съдът е приел също така, че при сключването на споразумението от 14 ноември, с което е признал дължимостта на цялото вземане за неустойка, ищецът сам се е поставил в неблагоприятно положение, тъй като влязлото в сила съдебно решение по частично предявения иск не разпростира СПН за горницата над размера на предявената претенция.

Съдът е преценил като основателни възраженията на ответника и представителя на Варненската окръжна прокуратура за липса на достоверна дата на договорите и споразуменията, на които се позовава ищеца като същевременно е посочил, че редица уговорки в тях поставяли основателни съмнения, дали същите не са съставени за целите на производството по ЗОДОВ.

По отношение на иска за пропуснати ползи, съдът е приел, че след като ищецът е поел задължение, което изначално не е могъл да изпълни и се е поставил в положението на неизправна страна, то и по този иск не е налице причинно следствена връзка между отменените административни актове и пропуснатите ползи. Съдът е посочил също така, че по дефиниция, пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие, осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. Посочил е обаче, че в рамките на неизпълненото правоотношение, в което страните са постигнали изрично съгласие за съответност на насрещните престации, не може да се претендират пропуснати ползи от неполучаването на цената, вкл. от разликата между договорената цена и цената на придобиване.

Според съда друг бил въпросът, какъв данъчен ефект ще има разликата между продажната цена и цената на придобиване на актива за целите на формиране на финансовия резултат за облагане с корпоративен данък по ЗКПО - в който смисъл всъщност били изчисленията, извършени от ищеца за обосноваване размера на претендираните вреди. Съдът е приел, че така извършените изчисления са некоректни, т. к. за разлика от определянето на доходите на физическите лица от продажба на недвижими имоти – чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, при формирането на резултат за облагане по ЗКПО от търговските дружества, релевантна е не цената на придобиване на актива, а неговата отчетна стойност към момента на продажбата/отписването му. Съдът е посочил, че е вярно, че първоначалната оценка на активите се формира от цената на придобиване, която включва доставната цена и всички преки разходи – тези, които дават възможност активът да се приведе в състояние за нормална работа – чл. 13, ал. 1 от ЗСч (отм.);., но в същото време разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗСч (отм.); и СС-16 – Дълготрайни материални активи предвиждат извършването на последващи оценки на активите. Съдът е посочил, че при продажба на актив, положителната разликата между цената и отчетната стойност на актива, представлява приход, а не печалба по смисъла на чл. 18, ал. 1 от ЗКПО като от страна на ищеца не са представени доказателства за това каква е била отчетната стойност на имота (която не е задължително да е останала същата като при първоначалната оценка на актива) към датата на сключване на предварителния договор и към падежа за сключване на окончателния такъв, поради което няма как да се извърши оценка на евентуалния ефект от продажбата, респ. дали би бил налице приход и в какъв точно размер.

Горното обаче е преценено от съда като ирелевантно за спора, т. к. в контекста на отговорността по ЗОДОВ договорената и призната от страните съответност на насрещните престации по предварителния договор изключвала възможността да се претендират пропуснати ползи от неполучаването на цената.

По отношение на искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът е преценил искането като неоснователно, посочвайки следното: в производството по ЗОДОВ специалният закон не съдържа възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, както и при прекратяване на производството поради оттегляне иска, означава, че такова не се дължи. Съдът е приел, че дължимостта на всеки един от елементите на общото понятие "разноски" в хипотезата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ е изрично определено с оглед на изхода от спора и законодателят е направил изрично разграничение на обема на задължението за разноски в алинея 2 - при отхвърляне и оттегляне или отказ изцяло от иска, и в алинея 3 - при уважаване на иска, както и че няма законово основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ да се тълкува разширително, най-малкото защото създава финансово задължение за ищеца, за да се приеме, че под употребения израз "разноски по производството" законодателят разбира съвкупността от разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК - такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат. Ако законодателят е искал да включи в хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не само разноските по производството, а и таксите, и възнаграждението за един адвокат, той би употребил точно утвърдените в законодателството правни понятия в съответствие с чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Липсата на изрична разпоредба, която да определя за процесната алинея съдържание на понятието "разноски по производството" по начин, различен от този, употребен в алинея 3 на чл. 10 от ЗОДОВ и в чл. 78, ал. 1 от ГПК, ясно установява волята на законодателя в хипотезата на алинея 2 на чл. 10 ЗОДОВ дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните разноски по производството, не и таксите и възнаграждението за един адвокат/юрисконсултско възнаграждение. С това законодателно решение законодателят изпълнявал посочената в решението Станков срещу България необходимост съдебните разноски по дела за отговорността на държавата да бъдат "под специален режим, с цел да се гарантира ефективно на заинтересованите, достъп до въпросната процедура", т. 59 В този смисъл, съдът е посочил и съдебна практика: Определение на ВАС № 10250 от 02.08.2017 г. по адм. д. № 12578/2015 г; Определение на ВАС № 12248 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9920/2017 г.; Определение на ВАС № 12648 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 5584/2016 г.

Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като правилно.

При постановяването му съдът подробно е обсъдил всички събрани по делото доказателства, анализирал е информацията от тях в резултат на което е направил верни констатации относно установената по спора фактическа обстановка и обосновани правни изводи. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон и не е допуснал съдопроизводствени нарушения при разглеждането на делото. Подробните съображения, изтъкнати от административния съд отговарят изчерпателно на всички доводи и възражения на страните. Съдът е изложил съображения и по всички относими към правилното разрешаване на спора обстоятелства.

Не може да се прецени като основателно възражението на касатора за необоснованост на формираните от административния съд изводи. Напротив, решаващите изводи на съда са съответни на обективно установената от него фактическа обстановка.

Не може да се сподели довода на касатора, че в основата на обжалваното съдебно решение не стоят фактите, такива каквито произтичат от доказателствата по делото, а то се основава на съмнението на съда, че договорите на ищеца с третото лице, са съставени за целите на ЗОДОВ. Видно е от обжалваното съдебно решение, че административният съд е обсъдил всяко доказателство, прието по делото, въз основа на което е посочил в решението си и факта или обстоятелството, което се установява с него. От съпоставката на съдържанието на кредитираните от съда договори, сключени от ищеца и трети лица, съдът е стигнал до решаващия извод за липсата на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между вредите, за които ищецът претендира обезщетяване и отменените административни актове, както и че именно поведението на ищеца при сключването на тези сделки и споразумения е причината за претърпяната от него загуба.

Неоснователно, касаторът абсолютизира посоченото от съда в обжалваното решение - че редица уговорки в сключените от ищеца договори поставяли основателни съмнения, дали същите не са съставени за целите на производството по ЗОДОВ. Това съображение на съда не е единственото и в никакъв случай не е решаващото за постановения от него краен резултат по спора. Следва да се посочи също така, че това съображение на съда е изложено на последно място в мотивите му като преди това, административният съд подробно е обосновал изводите си за липсата на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменените административни актове; за това, че ищецът сам се е поставил в положение да не може да изпълни поетото като условие задължение за изискуемост на задълженията по предварителния договор с Танчев, а именно да осигури влязло в сила изменение на ПУП за процесния имот в договорения срок. От друга страна, с част от съображенията си, изложени в съдебното решение, съдът е отговорил на възраженията, направени от процесуалния представител на ответника при първоначалното гледане на делото в съдебно заседание, проведено на 15 декември 2014 г., в което представителят на ответника е заявил, че оспорва предварителните договори, считайки същите за симулативни, "... извършени единствено и само с цел да формират размер на някаква претенция, но действително парични средства не са разменяни и кредиторът не е бил увреден. "

Обосновани и верни са решаващите изводи на съда за липсата на пряка причинно-следствена връзка между претендираните вреди и отменените административни актове, както и за това, че ищецът сам се е поставил в положение да не може да изпълни поетото като условие за изискуемост на задълженията по предварителния договор задължение, да осигури влязло в сила изменение на ПУП за процесния имот в договорения срок. Наред със съображенията, изложени от първоинстанционния съд, обосновали горните изводи, следва да се добави и следното: видно от исковата молба е, че ищецът твърди, че не е могъл да изпълни задължението си по договора с В. Т. единствено поради забавата в производството по одобрение на ПУП, обусловена изцяло от отменените административни актове. На първо място, видно от мотивите на съдебното решение № 1684/28.07.2010 г. на Варненския административен съд, постановено по адм. д. № 786/10 г., с което е отменена заповедта на главния архитект на Община В., с която е отказано издаване на разрешение за изработването на ПУП е, че самият заявител е подал нередовно заявление, в което не е посочено точното основание, на което се иска да бъде допуснато изменението на действащия ПУП, както и не са били приложени към заявлението доказателства за наличието на това основание. От установеното от съда следва, че с подаване на нередовното заявление, сам ищецът се е поставил в положение, че по заявлението му за изработване на ПУП за въпросния имот, административният орган да не може веднага да издаде необходимия по закон акт. В тази връзка следва да се посочи също така, че от заповед № 43/09.11.2010 г. на гл. архитект на Община В., с която след решението на Варненския административен съд № 1684/28.07.2010 г., се разрешава изработването на проект за изменение на подробен устройствен план за УПИ IX-11, кв. 728, по плана на 3-ти м. р., гр. В., се установява, че е определено в проекта за изменение на ПУП да се отрази сградата като запазваща се. Видно от мотивите на тази заповед е, че издателят й е имал предвид информацията от скица, издадена от СГКК-В., в която сградата е означена като съществуваща, както и актуалния списък на декларираните архитектурно-строителни паметници в гр. В.. При договарянето на клаузите по предварителния договор с Танчев, ищецът е следвало да има предвид, че във връзка със съборената сграда и за целите на изменението на ПУП, е било необходимо и провеждане на производство по заличаването й от действащата кадастрална карта, което производство също така изисква време за приключването му. От данните по делото се установява, че такова производство е предприето от ищеца чрез молба вх. № 99-8166/31.03.2011 г., т. е много след изтичане, както на първоначалния договорен срок по предварителния договор с Танчев, така и на удължаванията му.

От друга страна, процесуалният представител на Община В. е направил изявление в съдебно заседание, проведено на 15 декември 2014 година, че и към момента на съдебното заседание (15.12.14 г.), ищецът не е предприел никакви действия въз основа на издаденото му разрешение за допускане на ПУП да се изработи такъв ПУП. Ищецът не е опровергал тези твърдения на ответника, нито е представил доказателства по този въпрос. Н. повече, в същото съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил, че към датата на съдебното заседание, е налице висящо производство за одобряването на ПУП за имота. Следователно, при положение, че липсата на влязло в сила изменението на ПУП за въпросния имот е причината за развалянето на предварителния договор с В. Т. и произтичащото от това плащане на неустойка, както и предвид обстоятелството, че това изменение не е факт и към 15 Декември 2014 г., то задължението на ищеца по договора с Танчев за осигуряване на влязло в сила изменение на ПУП, не би било изпълнено към датата на падежа му ( първоначалния и променените впоследствие) и при липсата на отменените заповеди на главния архитект във връзка с които са предявени настоящите искове.

Ищецът неразумно е обвързал с конкретен срок изпълнението на това свое договорно задължение, с което всъщност обещава действията на трети лица. Аргумент в подкрепа на извода, че именно лошото договаряне от страна на ищеца е причина за плащането на неустойката по предварителния договор с Танчев, са и част от мотивите на Варненския окръжен съд в решение № 1598/15.11.2012 г., постановено по в. т. д. № 1892/12 година, според които с подписването на анекса към предварителния договор от 27.07.2009 г., "Комар инвестмънт" сам се е поставил в положение да носи отговорност при неизпълнение на задълженията му, дори и незаконосъобразните действия на административните органи да се приравнят на причина, за която той не отговаря.

По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява като обоснован и правилен извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на реално претърпени вреди от незаконосъобразните актове на главния архитект. Платената от ищеца неустойка по предварителния му договор с Танчев, не е пряк и нопосредствен резултат от отменените две заповеди на главния архитект на Община В., а от сключения от ищеца договор с трето лице с постигнатите уговорки по който, не е съумял да защити нпълно своите интереси.

По същите съображения, настоящият съдебен състав преценява като правилно решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи като същевременно споделя напълно и съображенията на първоинстанционния съд, обосновали обжалвания резултат по този иск, което прави ненужно повтарянето им

Неоснователна е частната жалба на Община В. досежно разноските за юрисконсултско възнаграждение, които съдът е отказал да присъди. В тази част, настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите, изложени от административния съд, преценявайки, че съдът правилно е приложил материалния закон, неуважавайки претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав