Решение № 13732 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3746/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Е. Колибарска и Н. Парталова и двете от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Тагарева, против решение 91 от 17.01.2020г., постановено по адм.дело 1013/2019г. по описа на Административен съд гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 01 19 74 от 04.09.2019г. на Кмета на Община Банско, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ допълващо застрояване гараж с навес и второстепенна постройка за съхранение с отоплителни материали, изградени без одобрени проекти и разрешение за строеж в ПИ идентификатор 39614.501.265 по кадастралната карта (КК) на [населено място], [община]. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е установил правилно спорните по делото факти и не е събрал доказателства в тази връзка. Оспорва приетото от съда и административния орган, че постройките са изградени към 1964г., като твърди, че едната постройка, предмет на заповедта плевня е изградена през 1956г., а другите две към 1983г. В тази връзка твърди и неправилно приложение на материалния закон, а именно неприложимост на Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 по Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ), която е отменена 1960г., а към 1964г. са действали СТРОИТЕЛНИ ПРАВИЛА И НОРМИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА НАСЕЛЕНИ МЕСТА (СПНИНМ), а по отношение на постройките, изградени 1983г. твърди, че е бил приложим ЗТСУ, като преценка за търпимост и допустимост на постройките не е направена по относимите разпоредби. Твърди освен това, че по регулационния план от 1969г. ПИ 265 и съседния ПИ 266 са обединени в общ парцел III по плана на с. Кремен, като съобрано така приетия регулационен план спорните постройки не попадат на регулационната граница между ПИ 265 и 266, тъй като тази граница не е регулационна. Твърди в тази връзка, че се касае за допълващо застрояване, което е с допустимо разположение, поради и което през 2010г. и 2011г. за спарните постройки са били издадени удостоверения за търпимост. Твърди неправилност на извода на съда, че за да се приеме строеж за допустимо следва да е стартирала процедура за узаконяването му, както и че непредвиждането на строежа в ПУП също е основание да се приеме, че не е търпим. Твърди и необоснованост на извода на съда, че не е налице свързано застрояване на постройките с такива в съседен имот, тъй като не са постявани такива задачи на назначената съдебна експертиза и не са събрани доказателства в тази насока. Твърди и неправилност на извода на съда за неотносимост към спора на възражението, че спорните постройки изпълняват функции във връзка със защита от свлачищни процеси, поради наличието на деневилация в имота. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС гр. Благоевград. Претендира разноски. Ответникът Кметът на Община Банско, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без при издаването й да са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и че същата е постановена в съответствие със закона. Въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че процесните постройки съставляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които са изграден без необходимите строителни книжа, изискващи се съобразно разпоредбите на нормативните актове, действали към момента на извършването им, а именно ЗПИНМ, Правилника за планово изграждане на населените места (ППИНМ), СПНИНМ, Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ЗПИНМ, приел същата за приложимо досежно твърдението на жалбоподателите за изграждане на стоежите гараж който се използва и за плевня и съответно, посочен като плевня в издадено удостоверение за търпимост от 2010г., както и изискващи се по сегадействащите норми на ЗУТ. Поради това е приел, че е безспорно установено наличието на постройки съставляващи незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, като извършени без строителни книжа, подлежащи на премахване. Приел е и че от доказателствата може да се направи извод, че процесните постройки не са търпими сторежи, неподлежащи на премахване, съгласно § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като за да достигне до този извод съдът е изследвал допустимостта им по действащите ПУП и правилата и нормите по устройство на територията, действали към всички заявени периоди, за които се твърди, че са били построени 1956г. (твърдение на жалбоподателките), 1964 по оспорената заповед, като е направил съответната преценка съобразно различните действали в периодите разпоредби по ЗПИНМ, ППИНМ, СПНИНМ, Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ЗПИНМ, както и по сегадействащите такива, а именно по ЗУТ. Приел е, че по всички действали различни нормативни актове, които обаче като изисквания към строежите са сходни, постройките са недопустими. Приел е, че същите не са били предвидени в действащия ПУП от 1969г. Приел е, че същите не съответстват на правилата и нормативите по устройство на територията в различните посочени периоди, тъй като и трите, постройки 1, 2 и 3, предмет на заповедта, описани като гараж, навес и второстепенна постройка за отоплителни материали, са разположени на имотната граница с ПИ 266 в нарушение на изискването за отстояние минимум 1,5м., както и недопляно до друга съществуваща постройка в ПИ 266 без да са налице данни за старо съществувало такова застрояване в този имот или съгласие на съседите, като за да достигне до този извод се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, представени извадки от дейсвалите регулационен план от 1969г. и кадастрален план от същата година, както и от кадастралния план, приложен по делото, ведно с представено удостоверение за търпимост 10 от 2011г. Посочил е и че издадените удостоверения за търпимост, послужили за издаване на констативен нотариален акт за постройките на имота, имат значение само за извършване на прехвърлителна сделка, но не и законността на строежа и не обвързват нито административния орган нито съда при извършване на преценка за допустимостта на стоежите, съобразно цитирана трайна съдебна практика. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на оспорената заповед и е отхвърил оспорването й. Решението е правилно. Правнорелевантните факти са установени правилно и въз основа на подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, противно на твърденията на касаторите. Обсъдени са всички твърдения и възражения на страните, които са идентични с тези изложени в касационната жалба, включително относно това нарушен ли е принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Правино съдът е приел и че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 225а ал. 1 от ЗУТ регламентира, че Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Правилно съдът е приел, че спорните постройки представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, които са изградени без необходимите строителни книжа и като такива представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащи на премахване. Правилно е прието и отсъствието на условията за търпимост на процесната сграда по смисъла на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ. Правилно и във връзка със събраните доказатества съдът е разгледал търпимостта и допустимостта на спорните строежи към различните посочени от страните периоди на извършването им 1956г. от касаторите и 1964г. от административния орган пред първата инстанция. Следва да се посочи, че пред първата инстанция не са били представяни доказателства за извършване на част от постройките, а именно навес и второстепенната постройка за отоплителни материали по оспорената заповед, през 1983г. Такива доказателства са представени едва пред настоящата инстанция, а именно една нотариално заверена декларация от двете касаторки от 2010г., послужила за издаването на удосторението за търпимост на тези две постройки. Поради това е неоснователно възражението за това, че съдът не е изяснил всички относими факти и за постановяване на оспореното решение при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Напротив съдът е обосновал своите изводи въз основа на събраните по делото доказателства, като е положил усилия за издирване на обективната истина и за събиране на относимите към спора доказателства. Предвид събраните по делото доказателства и установените факти правилно съдът е приел, че спорните строежи не са били допустими по правилата и нормите по устройство на територията, действали към различните посочени от страните евентуални моменти на извършването им. Правилно съдът е приложил и относимите норми по отношение на твърдението за извършването на строежите през 1956г., а именно ЗПИНМ, ППИНМ и Наредбата за строежите по чл. 102, 103 и 210 от ЗПИНМ. Правилно съдът е приложил по отношение на приетия период на извършване на строежите по оспорената заповед през 1964г. СПНИНМ, издадени от председателя на комитета по строителство и архитекрута (ДВ бр. 75 от 18.09.1959г.). В съответствие на действалите норми и в в унисон с изискванията им, първоинстанцинният съд е приел, че спорните строежи не съответстват на тях, тъй като са разположени на имотната граница с имот 266 без необходимото отстояние от 1,5м. и без да се установява в съседния имот да има предвидено, извършено или да е дадено съгласие от съседите за извършането им на имотната граница. Т.е. правилен е извода на съда, че спорните постройки не съответстват на изискванията по устройство на територията, действали към посочените евентуални моменти на извършването им. Неоснователно е в тази връзка и възражението за необоснованост на решението, както и за неправилно приложение на материалния закон, тъй като видно от изложеното в решението съдът е извършил преценка на допустимостта на строежите и по Спацифичните правила и норми за изграждане на населените места (относими към твърдяния период на извършване 1964г.). Неоснователно е и възражението, че съдът не е събрал доказателства относно това дали в съседния имот 266 са налице постоени на калкан строежи. Напротив съдът е събрал такива доказателства и то писмени, съответни планове и скици, от които се установява, че в съседния имот няма извършени или предвидени постройки в свързано застрояване, поради и което е обоснован извода за недопустимост на спорните постройки. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е приел, че тъй като строежите не са предвидени в действащия ПУП, то също са нудопустими. Нормата на § 16 ал. 1 от ДР на ЗУТ въвежда изискането за търпимост и допустимост на строежите същите да съответстват не само на нормите по устройство на територията, но и на действалия ПУП, като в тази разпоредба поради използвания съюз и е въведено изискването строежите комулативно да отговарят на тези условия. В тази връзка правилно съдът е установил, че спорните строежи не съответстват и на ПУП, тъй като не са предвидени в него. Въпреки това тъй като е установил, че строежите са извършени преди приемане на ПУП от 1969г. съдът е извършил и преценка за допустимостта им по нормите по устройство на територията, действали към извършването им, включително за застрояване в неурегулирани територии. Т.е. решението е обстойно мотивирано и обосновано. Неоснователно е и възражението на касаторите във връзка с представено пред настоящата инстанция писмено доказателство за извършването на навес и второстепенна постройка за отоплителни материали към 1983г. Дори да се приеме, че тези два обекта са построени в посочения период, то същите отново не са допустими по правилата и нормите по устройство на територията действали в този период. Това е така, тъй като чл. 121 ал. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториялно и селищно устройство, приета въз основа на ЗТСУ (ДВ бр. 69 от 1977г. и отменена 1995г.), действала в посочения пероди към 1983г., предвижда, че второстепенните постройки (които съобразно чл. 118 от Наредбата са летни кухни, леки постройки за отоплителни материали и беседки) могат да се разполагат от регулационните линии на съседните парцели на разстояние най - малко 3м. или най - малко 1,50м. от южна, югоизточна или югозападна регулационна линия към съседите, а съгласно ал. 2 на чл. 121 от Наредбата могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собствениците на съседния парцел, дадено с нотариално заверена декларация пред техническата служба. Дори да се приеме, че спорните постройки навес и второстепенна такава за отоплителни материали са изградени през 1983г., то те пак не са допустими по правилата и нормите по устройство на територията, действали в този период, тъй като не отговарят на изискването за отстояние и не е налице покриване на калканна стена в съседен имот или съгласие на съседите за изграждането им. Поради изложеното е правилен извода на първоинстанционния съд, че при безспорно установен незаконен строеж, който не е търпим, съответно е подлежащ на премахване, оспорената заповед е законосъобразна и съответна на материалния закон. Поради това правилно е отхвърлил оспорването. Правилен е и извода на съда за липса на нарушение на чл. 6 от АПК, а именно принципите за съразмерност, добросъвестност и пропорционалност, тъй като те могат да се прилагат при наличие на предоставена на административния орган възможност да избере решение измежду различни законово предвидени такива, като в този случай следва да избере най съразмерната и справедлива за субектите в правоотношението. Във връзка с това теоретично тълкуване настоящата хипотеза не е такава, тъй като при установено незаконно строителство за административния орган не е налице друга законова възможност освен да забрани ползването на незаконния строеж и да разпореди премахването му. Не е нарушена целта на закона, тъй като при незаконно строителство целта на същия е недопускането на незаконни сгради, включително недопускане на ползването на такива, съответно премахването на същите, тъй като разрешителния режим за строежи е въведен с оглед опазване живота и здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и стандарти относно здравината, констуктивните изисквания, устойчивост, съответно безопасност за живущите на строежите. В тази връзка мярката не е в противоречие с чл. 6 от АПК за пропорционалност. Правилно в оспореното решение е прието и че факта, че от СТЕ е установено, че част от стените на едната постройка служат и като укрепващи срещу свличане на земни маси, също не е основание за незаконосъобразност на заповедта. Правилно съдът е посочил, че това е относимо към техническата възможност за премахване на строежа и съответно изготвянето на техническата документация при премахването му в производството по изпълнение на заповедта. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, а своевременно направеното искане от ответника по касация за присъждане на такива за настоящата инстанция като основателно и доказано (представени са доказателства за строени такива договор за правна помощ) следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,