Решение № 5977 от 16.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Павлов с постоянен адрес: [населено място], общ. Трън, обл. Перник, чрез адвокат Т. Василев, против решение 156 от 2.08.2021 г., постановено по адм. дело 725/2020 г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на ксатора против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 14/06/3/0/01334/3/01/04/01 от 29.10.2020 г., издаден от директора на областна дирекция (ОД) София на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира доводи, че АУПДВ е нищожен, тъй като не са спазени правилата за териториална компетентност от издалия го орган. Съдът неправилно е приел, че акта е издаден от компетентен орган. Касаторът е земеделски стопанин с постоянен и настоящ адрес в [населено място], общ. Трън, обл. Перник и с място на изпълнявана дейност [населено място], общ. Трън, обл. Перник. На територията на област Перник е ситуирана ОД на ДФЗ Перник, но актът е издаден от директора на ОД на ДФЗ София. Поради това счита, че издаденият от директора на ОД на ДФЗ София АУПДВ е нищожен. В касационната жалба са изложени и съображения за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че съдът не е изложил собствени мотиви, а е преповторил изложените мотиви от административния орган в АУПДВ. Искането от съда е да отмени оспореното решение на първоинстанционния съд и вместо него да постанови друго, с което да прогласи за нищожен АУПДВ, евентуално да отмени решението като неправилно и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Перник. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции и представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - директорът на ОД София на ДФЗ, чрез юрисконсулт Георгиев, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поискано за присъждане от касатора. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е АУПДВ 14/06/3/0/01334/3/01/04/01 от 29.10.2020 г., издаден от директора на ОД - София на ДФЗ, с който на основание чл. 37, ал. 1, т. 8, вр. т. 3 от Наредба 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитите на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитите на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 10/10.06.2016 г.) и чл. 9, ал. 1, т. 4, вр. т. 1 от Приложение 1 на договор 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г., чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. и на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 1 от договора е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане на С. Павлов в размер на 19 558 лв., представляващо получено първо плащане по договора, ведно с лихва за забава. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Посочил е, че административният акт е издаден на основание чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба 10/10.06.2016 г., която определя условията и реда за прилагане на подмярка 6.3 Стартова помощ за развитието на малки стопанства от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и чл. 9, ал. 1, т. 4, вр. т. 1 от договор 14/06/3/0/01334 от 27.03.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, сключен между жалбоподателя и ДФЗ. След обсъждане на всички събрани по делото доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-агротехническата експертиза съдът е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 9, ал. 1, т. 4, вр. т. 1 от договора, съгласно което СПО на земеделското стопанство на бенефициента към момента на кандидатстване да включва животни и/или култури от приоритетните сектори и планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от приоритетните сектори в размер на 2 791,65 евро. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател за нищожност на оспорения АУПДВ поради издаването му от териториално некомпетентен административен орган. След изменението на ЗПЗП ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП е предвидена възможността изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, съответно създадени нови ал. 5 и ал. 6, с които законодателят изрично е предвидил правомощието за изпълнителния директор на ДФЗ да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел трети от ЗУСЕСИФ, както и възможността да делегира тези си правомощия на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. В случая със заповед 03-РД/2700 от 24.07.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на директорите на областните дирекции на фонда правомощия да издават актове за установяване на публични държавни вземания по чл. 166, ал. 2 от ДОПК по отношение на ползватели и бенефициенти на финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 г. С т. ІІІ от посочената заповед изпълнителният директор на ДФЗ е определил и териториалната компетентност на директорите на областни дирекции на ДФЗ, като в т. ІІІ. 1 е посочено, че директорът на ОД София издава съответните актове на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции София, Софийска и Перник на ДФЗ, а съобразно т. ІV от заповедта същата се прилага по отношение на ползватели и бенефициенти, подали заявления за подпомагане по реда на Наредба 10/10.06.2016 г., какъвто безспорно е жалбоподателя - земеделски стопанин с място на изпълняваната дейност [населено място], общ. Трън, обл. Перник. С оглед изложеното правилно административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 20а, ал. 6, вр. ал. 5 от ЗПЗП, след като директорът на ОД София е компетентен да издава АУПДВ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 г. - 2020 г. по отношение на всички бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане в областните дирекции София, Софийска и Перник. Правилни са и изводите на съда относно материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ. По делото е установено, че между С. Павлов ДФЗ е сключен договор 14/06/3/0/01334/27.03.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 2020 г. Към договора е приложен списък на критериите за подбор, за които ползвателят е получил приоритет приложение 1. В таблицата освен критериите, са посочени минималните изисквания и условията за съответствие с описание на конкретното земеделско стопанство на ползвателя към момента на кандидатстване и планирано увеличение на СПО, начин на формиране на точките и др. С решение 14/06/3/0/01334/2/01/03/01 за изплащане на финансова помощ е одобрено изплащането на финансова помощ по договора в размер на 19 558 лв. На 23.04.2018 г. С. Павлов е подал заявление до ОДБХ Перник, с което поискал да му бъде издадена справка за земеделски производител за отглежданите от него ЕПЖ /говеда/ в животновъдния обект. Подал е и декларация с опис приложение 1 към т. 1, с която е декларирал, че предназначението на животно с 1530263 е за мляко, в резултат на което предназначението е променено от официалния ветеринарен лекар в ИИС на БАБХ и от 23.04.2018 г. предназначението на животното е за мляко. На 25.07.2019 г. С. Павлов е подал в отдел РРА на ОД - София заявка за второ плащане. Към нея приложил удостоверение 31/08.07.2019 г. за регистрация на животновъден обект 6150160001 по чл. 137, ал. 6 от ЗВД, съгласно което в обекта се отглеждат ЕПЖ с предназначение мляко. Съгласно удостоверението, животновъдният обект е лично стопанство. Представил е и заверено копие на паспорт 1530263/24.06.2016 г. за ЕПЖ с идентификационен номер ушна марка BG31126082, с отразено предназначение за месо. Поради несъответствие с декларираното от него предназначение на животното в декларацията и опис от 23.04.2018 г. са извършени проверки от страна на административния орган. Анализирани са представените документи и са изискани допълнителни такива. Резултатите са обективирани в контролни листове. Открито е производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, за което ползвателят е уведомен с писмо изх. 01-220-6500/57/05.06.2020 г., получено на 15.06.2020 г. От справка в интегрираната информационна система на БАБХ ВетИС за животно с ушна марка BG31126082 е установено, че от 23.04.2018 г. предназначението на животното е за мляко. Получено е писмо БАБХ, в което е предоставена допълнителна информация, че животно се отглежда в животновъден обект тип лично стопанство и съгласно чл. 13, ал. 4 от Закона за животновъдството животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив и суровини за лична консумация са лични стопанства и техните собственици нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни. При тези фактически установявания правилни са изводите на съда, че ползвателят на помощта не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 9, ал. 1, т. 4 от договора, във вр. с т. 1 от приложение 1 към договора, съгласно който планираното увеличение на СПО на стопанството да е изцяло с отглеждане на животни и/или култури от приоритетните сектори в размер на 2 791,65 евро. Правилно административният орган не е кредитирал нарастването на СПО от ЕПЖ с предназначение за мляко, установено от събраните по делото доказателства и от заключението на съдебно-агротехническата експертиза. Ползвателят на помощта е декларирал с подаденото второ искане за плащане, че ЕПЖ е с предназначение за мляко, което обстоятелство се потвърждава от предоставената от БАБХ информация. Отглеждането на ЕПЖ с цел добив и суровини за лична консумация се изключва от определението по § 1, т. 25 от ДР на ЗПЗП, според което производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително развъждането на животни и отглеждането на животни е за селскостопански цели. При съпоставка между СПО при администриране на заявката в размер на 10 007,95 евро, и първоначално заявеното от 7 936,20 евро, увеличението на СПО е в размер на 2 071,75 евро, като увеличението от култури и/или животни в приоритетен сектор е 52,74 евро и то е вследствие на увеличение размера на пчелните семейства от 79 на 125 броя, с което не е изпълнено поетото с договора задължение увеличението на СПО на стопанството да е в размер на 2 791,65 евро. Достигайки до същите правни изводи съдът е постановил правилен съдебен акт, които следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 100 лв. на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,