Решение № 6547 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2018 г.

Решение № 6547 от 3.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5710/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД началника на ГПУ - М. Т. срещу решение № 248/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2514/2017 г. по описа на Административен съд – Б. (АС-Б.), с което е отменена негова заповед № 4069 з-210/21.08.2017 г. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно поради наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът К. Д. оспорва касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение № 248/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 2514/2017 г. по описа на АС-Б. е отменена заповед № 4069 з-210/21.08.2017 г. на ВПД началника на ГПУ - М. Т.. Административният съд е приел за установено, че при издаване на оспорената пред него заповед са допуснато съществено процесуално нарушение, което представлява самостоятелно основание за отмяната й, поради което не е намерил за необходимо да обсъжда останалите възражения относно юридическия характер на справките и становищата по проверките, вредните последици от установеното нарушение, формата на вината, обсъждането на цялостното поведени ена държавния служител. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. С оспорената пред АС-Б. заповед на К. Д. за допусната небрежност в служебната дейност, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 204, т. 4 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. В Дисциплинарнонаказващият орган се е позовал на справка № УРИ 4069 р-17858/15.08.2017 г. от извършена проверка от назначена от него комисия. Според АС-Б. тази комисия е сформирана в нарушение на т. 2. 1. от Заповед № 8121 з -1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, защото всичките й членове са от едно звено, а участието на Кокаларов в комисията е нарушило правото на жалбоподателя на пълно, обективно и всестранно разследване в рамките на дисциплинарното производство и проверката, защото наказанието му е наложено за неизпълнение на заповед, дадена именно от Кокаларов. Този довод на АС е в противоречие със съдържанието на заповедта за назначаване на комисията и нормите на чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на МВР и § 1 от допълнителните разпоредби на Инструкция № 8121 з -1244/14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на компенсиращи мерки. Видно от заповедта за назначаване на комисията (л. 20) неин председател е заместник началникът на Гранично полицейско управление – М. Т., а членове са Д. Кокаларов – началник група "Охрана на държавната граница" на Гранично полицейско управление – М. Т. и младши разузнавач в група "Оперативно издирвателна дейност" на Гранично полицейско управление – М. Т.. В чл. 7, ал. 5 от Правилника за устройство и дейността на МВР е посочено, че териториалните звена на Главна дирекция Гранична полиция, в които могат да се създават гранични полицейски управления (ГПУ), бази гранично – полицейски кораби, гранични контролно –пропусквателни пунктове, сектори и други звена от по-нисък ранг. В § 1, т. 5 от цитираната Инструкция № 8121 з -1244/14.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи се съдържа дефиниция на "група за охрана на държавната граница" – а именно подразделение на ГПУ за наблюдение на определен участък от държавната граница. В т. 7, 8, 10 са дадени дефиниции на други групи от състава на РДГП, от които става ясно, че са техни подразделения. Предвид изложеното обоснованият извод е, че групата е по –малко нормативно регламентирано звено на ГПУ и двамата членове на комисията, които са от различни групи на ГПУ са от различни звена, а председателят не е в нито едно от тези две звена, поради което не е допуснато твърдяното от съда нарушение на заповедта на министъра на вътрешните работи относно състава на комисията, извършила проверката. Не е налице и нарушение на правото на защита на К. Д. от обстоятелството, че Д. Кокаларов е член на комисията за извършване на проверката. Тази проверка е назначена за изясняване на обстоятелствата за констатиране признаци за преодоляване на инженерно – възпрепятстващо съоръжение в района на граничната пирамида. Към този момент не е било известно, че ще бъде търсена дисциплинарна отговорност за неизпълнение на заповед, издадена от Кокаларов и личната дисциплинарна отговорност на К. Д. не е била предмет на проверката, при която са констатирани и допуснати от него нарушения. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви относно другите основания за оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и не е изложена непротиворечиво и ясно приетата за установена фактическа обстановка по спора, липсват и мотиви относно формата на вината и наложеното със заповедта дисциплинарно наказание. При липсата на установявания на всички относими към спора факти, касационната инстанция няма възможност да извърши проверка относно спазването на материалния закон с оглед ограниченията на чл. 220 от АПК. Предвид изложеното решението като неправилно, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По водене на делото пред касационната инстанция страните претендират разноски, но на основание чл. 226, ал. 3 АПК те следва да бъдат определени съобразно изхода на спора при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение