Решение № 4973 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2014 г.

Решение № 4973 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14704/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 414 от 13.10.2014 г., постановено по административно дело № 480/2014 г., Административен съд - Хасково е: 1) отхвърлил жалбата на Георги Динков Райков от гр. Хасково против решение № Ж-33-1/18.06.2014 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Хасково; 2) осъдил Георги Динков Райков да заплати на директора на ТП на НОИ - Хасково сумата от 350 лева, представляваща възнаграждение за процесуално представителство. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от Георги Динков Райков от гр. Хасково, действащ чрез пълномощника си адв. Челебиев. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Хасково, чрез процесуалния си представител Върбанова - началник на отдел ЧРАПИО, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. От фактическа страна е установено, че Георги Динков Райков е подал заявление вх. № МП-14149/13.06.2013 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от Преходните и Заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО, като е приложил необходимите за удостоверяване на осигурителния му стаж документи. С разпореждане № 5808208468/ПР-1572/18.12.2013 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, чл. 6 и чл. 50 от Регламент ЕО/883/2004 г. и Регламент ЕО/987/2009 г. исканата пенсия му е отказана, поради липса на сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Посоченото разпореждане е оспорено от Райков по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Хасково, който с решение № Ж-15-4/13.03.2014 г. е отменил обжалвания административен акт и е върнал преписката на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по заявлението, съобразно дадените в решението указания. С разпореждане № 5808208468/ПР-473/21.05.2014 при ново изчисляване на осигурителния стаж на Райков ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ - Хасково отново отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Георги Райков, тъй като не отговаря на условията по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО - няма изискуемият се сбор от 100 точки при навършена възраст 52 г. 08 м. и осигурителен стаж от първа категория 10 г. 05 м. 27 дни, като по отношение на труда от втора категория административният орган е изложил мотиви, че няма 15 години стаж от посочената категория, както и изискуемата възраст от 57 г. 08 м. Недостигът на точки за труда от първа категория, обусловил отказа за отпускане на пенсия, е предопределен от това, че пенсионният орган е превърнал трудът от първа категория по реда чл. 104, ал. 2 от КСО, като е зачел три години от първа категория за пет години от трета, вместо по чл. 104, ал. 3 от КСО - една година от първа категория за три години от трета. Посоченото разпореждане е оспорено от Райков пред директора на ТП на НОИ - Хасково, който с решение № Ж-33-1/18.06.2014 г. е отхвърлил жалбата му. За да не уважи подадената от Георги Райков жалба Административен съд - Хасково е приел, че трудът на жалбоподателя в периода от 5.08.1980 г. до 4.02.1991 г., положен в ДСО "Редки метали", клон Бухово, макар и да е полаган в радиоактивна среда, предвид изменението на чл. 104, ал. 3 от КСО след 4.08.2000 г. не следва да се превръща в съотношение 1:3, а следва да се приложи редакцията на чл. 104, ал. 2 от КСО (изм. ДВ, бр. 64 от 2000 г.), тъй като трудът трябва да е полаган под земята. Предвид липсата на данни за труд, полаган под земята, вредността на средата, в която се извършва работата, не обуславя приложението на редакцията на чл. 104, ал. 3 от КСО (ДВ, бр. 110/1999 г.), а положеният от Райков труд в ДСО "Редки метали", клон Бухово правилно е бил превърнат в трета категория в съотношение 3 години от първа категория в пет години от трета категория. По отношение на стажа, положен от жалбоподателя в Испания, съдът е приел, че е включен в календарната продължителност при преценката на правото на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, но не е включен в превръщането му в трета категория по реда на чл. 104 от КСО, тъй като жалбоподателят притежава 10 години от първа категория труд. Този извод съдът е извел от чл. 6 от Регламент/ЕО/883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, според който положеният труд в друга държава-членка се взема предвид при преценката за право на пенсия само при недостиг на съответния стаж, който се изисква по националното законодателство. Календарната продължителност на стажа, който е придобит в Испания от Райков, е включен в общия му осигурителен стаж, но не е участвал в превръщането по чл. 104, ал. 2 от КСО, тъй като изискуемият по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО стаж от първа категория е 10 години, а при него няма недостиг на стаж, напротив стажът му от първа категория възлиза на 10 години 05 месеца и 07 дни, поради което не се налага преценката на категорията труд, положен в Испания и превръщането му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО. Настоящата инстанция изцяло споделя развитите съображения от административния съд. Георги Динков Райков е оспорил законосъобразността на решението на директора на ТП на НОИ - Хасково пред Административен съд - Хасково с довода, че спорният трудов стаж е положен от него преди изменението на чл. 104, ал. 3 от КСО и затова следва да бъде приложено правилото, установено с предходната редакция на чл. 104, ал. 3 от КСО, според която трудът, положен в радиоактивна или йонизираща среда, се превръща в трета категория, като една година от първа категория се зачита за три години от трета. Правилата за превръщане на трудовия стаж от първа категория в трета са регламентирани на законово ниво в чл. 104, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Положеният от Райков труд в ДСО "Редки метали", клон Бухово в периода 5.08.1980 г. - 4.02.1991 г. е такъв по т. 4а, б. "д" от ПКТП (отм.), т. е. труд от първа категория и по този въпрос между страните няма спор. Спорът е относно това дали този трудов стаж следва да бъде превърнат в трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 от КСО или следва да бъде превърнат в трета категория по правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО. Не може да бъде споделено становището на Георги Динков Райков и неговият процесуален представител, че този трудов стаж следва да бъде превърнат в трета категория по правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО, но в неговата първоначална редакция, защото пенсията се иска при действието на настоящата редакция, а не при действието на първоначалната такава, поради което правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО следва да бъде приложено в тази редакция, която е актуална към датата на заявлението. Редакцията на чл. 104, ал. 3 от КСО до 4.08.2000 г. е неприложима по заявлението за пенсия, подадено на 13.06.2013 г., защото има процесуален характер. Предишната редакция на чл. 104, ал. 3 от КСО щеше да бъде приложима, ако жалбоподателят беше подал заявлението си за отпускане на пенсия преди изменението й, но видно от данните по делото, той не е имал към 4.08.2000 г. право на пенсия, като такова право за него не е възникнало и към настоящия момент. Предвид изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд за неприложимост на чл. 104, ал. 3 от КСО (ред. ДВ, бр. 110, 1990 г.), а обосновано е приложено превръщането на трудовия стаж по правилото на чл. 104, ал. 2 от КСО, т. е. три години трудов стаж от първа категория се зачитат за пет години от трета категория. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за неправилност на решението в частта относно незачитане на стажа му, положен в Испания като шофьор на товарен автомобил като квалифициран. В разпоредбата на чл. 6 от Регламент ЕО/883/2004 г. е уреден принципът на сумиране на осигурителни периоди, а именно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава - членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди, завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 6 от Регламент/883/2004 г. се взема предвид и осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на други държави-членки. Размерът се определя въз основа на осигурителен стаж и доход, придобити съгласно българското законодателство. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за преценката за правото на отпускане на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО не е от значение категорията на положения труд, след като е налице изискуемият 10-годишен стаж от първа категория, а освен всичко друго потвърденият с Е 205 стаж в Испания е включен от пенсионния орган в общия стаж на заявителя. Предвид изложеното не е налице неправилност на решението и в частта, в която не е превърнат стажът, положен в Испания по реда на чл. 104 от КСО. С оглед на горното следва да се приеме за материално законосъобразен и обоснован от анализа на събраните писмени доказателства изводът на Хасковския административен съд за неоснователност на оспорването на контролния административен акт, с който е потвърден отказа на пенсионния орган за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя (настоящ касатор) при хипотезата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. В случая не са изпълнени материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 3 от КСО (ред. ДВ, бр. 64 от 2000 г.) за преизчисляване на трудовия стаж от първа в трета категория в съотношение 1:3, поради което не е налице възможността за увеличаване продължителността на осигурителния стаж на Георги Райков чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО в предишната редакция, а оттам да възникне правото му на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО. Ето защо правилен се явява и крайният правен извод на първоинстанционния съд за неоснователност на сезиралата го жалба, обусловен от прецизно доказано в мотивите на проверяваното съдебно решение, че положеният от жалбоподателя труд при работодателя ДСО "Редки метали", клон Бухово през периода 5.08.1980 г. до 4.08.1991 г. не е полаган под земята, каквото е изискването на чл. 104, ал. 2 от КСО, поради което ирелевантно за преобразуването на стажа в трета категория е, че е полаган във вредни условия. Предвид изложеното за Георги Райков не са били изпълнени условията, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - минимално изискуемия сбор от 100 точки от възраст и осигурителен стаж или 15 години осигурителен стаж от втора категория и навършена възраст от 57 години и 08 месеца, както законосъобразно са преценили административните органи. При този изход на спора основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но само за настоящата инстанция, което съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде в размер на 350 лева, платими от Георги Райков. По отношение на юрисконсултското възнаграждение за първата инстанция следва да се отбележи, че такова е присъдено от Административен съд - Хасково, но неправилно първоинстанционният съд е посочил, че то следва да се заплати на директора на ТП на НОИ - Хасково, тъй като юрисконсултското възнаграждение се присъжда на юридическото лице, а не както неправилно е посочил Административен съд - Хасково - на административния орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,