Решение № 12086 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2016 г.

Решение № 12086 от 11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1850/2016 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] [улица], представлявано от управителя Р. Г. Д., чрез Адв. дружество [ЮЛ], представлявано от адв. Д. Б., против Решение № 8163 от 23.12.2015 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 1207 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/№ 2101402815 от 11.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 2313/23.12.2014 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице са установени допълнителни задължения ДДС поради отказано право на данъчен кредит, както следва: общо в размер на 16 649, 52 лв. по 5 фактури фактури на [фирма] за м. 12.2011 г. с предмет "изработка и разпространение на рекламни материали" и "реклама върху таксиметров автомобил"; в размер на 4 800 лв. по една фактура на [фирма] за м. 02.2012 г. с предмет "наем на билбордове"и в размер на 1 901, 16 лв. по една фактура на [фирма] за м. 10.2013 г. с предмет "изработка и разпространение на рекламни материали". В касационната жалба няма никакви конкретни оплаквания относно установеното с потвърдената част на РА установеното задължение за лихви в размер общо на 509, 12 лв. за периода м. 12. 2012 г. до м. 05. 2013 г., поради което частта на първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против тази част на РА, не е предмет на касационен контрол. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на стоки и услуги по фактурите на посочените фирми; още в ревизионното производство са представени приемо-предавателни протоколи и договори между ревизирания получател и преките доставчици, както и доказателства за доставки на материали от предходни доставчици; по доставките на услуги от [фирма] са представени граждански договори с наети от доставчика физически лица – изпълнители; тези доказателства не били оспорени по реда на чл. 193 ГПК и без основание не са кредитирани, макар да съответстват коректно на съдържанието на фактурите; съдебно-счетоводната експертиза, изготвена след проверка на счетоводствата на РЛ и на доставчиците, установила коректното счетоводно отразяване на спорните фактури след проверка на счетоводствата на доставчиците; не е било спорно и е доказано плащането на фактурите по банков път. Съдът отказал признаване на претендираното право поради непредставяне на заявки, търговска кореспонденция и поради липсата на конкретни клаузи в договорите. Съдът не съобразил задължителното тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС от Съда на ЕС по дела С-78/11, С-324/11, С-18/13, както и съдебна практика на Върховния административен съд и въпреки добросъвестността на жалбоподателя и липсата на мотиви в РА за данъчна измама потвърдил отказа на правото на данъчен кредит. Иска се отмяна на решението и на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Н., оспорва касационната жалба. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния АССГ е бил посоченият РА, в частта му, с която на РЛ поради непризнато право на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици е начислен ДДС за внасяне в съответните размери главница и съответни лихви за просрочие. РА е бил оспорен изцяло в потвърдената с решението на Директора на Д"ОДОП" част, поради което предмет на спора, макар и без конкретни оплаквания в жалбата пред АССГ, е било и установеното задължение за лихви в размер общо на 509, 12 лв. за периода м. 12. 2012 г. до м. 05. 2013 г. Основанието за непризнаване на данъчен кредит, от страна на приходните органи, е начисляване на ДДС от страна на преките доставчици без основание, поради недоказано реално изпълнение на фактурираните доставки на услуги. За да отхвърли изцяло жалбата на ревизираното лице против РА в посочената му по-горе част, първоинстанционният съд, най-напред, е приел, че между ревизираното дружество и преките му доставчици на услуги не са доказани конкретни облигационни отношения по повод на издаването на процесните услуги. Последните не са индивидуализирани конкретно нито във фактурите, нито в представените договори, нито в представените бланкетни приемо-предавателни протоколи към някои от фактурите. Съдът е приел, че не е доказано какво конкретно, на каква цена, по какви заявки, с какъв трудов ресурс и в каква връзка с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество е престирано по безспорно платените по банков път фактури. Относно фактурираното разпространение на рекламни материални не са събрани никакви доказателства. Относно единствения представен по делото образец на рекламен каталог, носещ запис, че е изготвен от [фирма], съдът е приел, че това не доказва реалното получаване на резултата от фактурираната услуга по фактурата на [фирма], поради твърденията на РЛ в хода на оспорването на РА, че услугата е извършена от подизпълнители, а не от прекия доставчик. Не е доказано одобрение на рекламно лого върху таксиметрови автомобили, както е уговорено в представения договор с [фирма], нито е ясен предметът на договора: само поставянето на рекламната пирамида или и нейното изработване. Относно доставките по наем на билбордове по фактурата на [фирма], освен констатацията за разминаването в броя на наетите вещи по договора и по фактурата, никакви твърдения не са направени дори за местоположението на билбордовете, както и за съдържанието на твърдяните на тях рекламни послания. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и конкретно за всяка от процесните доставки на услуги представените доказателства, преценил ги е поотделно и в съвкупност и е направил обосновани фактически изводи, най-напред, за неконкретизиран предмет на фактурираните услуги. В ревизионното производство наистина са представени от страна на жалбоподателя писмени договори с доставчиците, но те са бланкетни, не конкретизират възложената на доставчиците работа, в някои от тях липсва уговорка за цена на доставката, което лишава договора от съществен елемент за действителността му. Представените също от жалбоподателя приемо-предавателни протоколи към фактурите не внасят никаква допълнителна яснота по предмета на доставките и биха могли да служат като оправдание за всяка произволно взета доставка на услуги, ако бъдат приети като доказателство за реалното изпълнение на процесните доставки. Неоснователно е касационното оплакване за необосновано некредитиране на представени в ревизионното производство пак от страна на жалбоподателя граждански договори с наети от доставчика [фирма] физически лица – изпълнители по доставки на услуги. Както касаторът изтъква, това са частни документи, които следва да се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. Затова липсата на оспорване на тези документи, на която се позовава касационният жалбоподател, е без правно значение, поради липсата на материална доказателствена сила на гражданските договори като частни диспозитивни документи. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че при удостовереното с протоколи за насрещни проверки ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси, представянето от страна на жалбоподателя на тези доказателства, наличието на които у жалбоподателя няма обяснение, следва да се преценява съвместно с оплакванията на жалбоподателя, че той не може да контролира поведението на доставчиците си. Явно е противоречието между представянето на доказателства, които по принцип са на разположение на единствено на доставчика, от една страна и липсата на всякаква конкретизация на това какво конкретно и как е престирано на ревизираното дружество. Обратно на поддържаното в касационната жалба, съдебно-счетоводната експертиза, не е изготвена след проверка на счетоводствата на доставчиците, което се вижда от отговора на вещото лице в откритото съдебно заседание на 03.12.2015 г., а установеното с експертизата начисляване на ДДС от страна на доставчиците не е елемент от фактическия състав на правото на приспадане на ревизирания получател. В съответствие с материалния закон и задължително тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС, първоинстанционният съд е приел, че безспорното плащане по банков път на процесните фактури, само по себе си, не е достатъчно за признаване на претендираното право при недоказване на изискванията по същество за признаването на това право, каквото е реално осъществено данъчно събитие. Видно от подробните мотиви на първоинстанционния съд, той е потвърдил процесния отказ на приспадане не само поради ненамирането на доставчиците и недоказването да са разполагали с материална и кадрова обезпеченост да изпълнят доставките. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 245, 79 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение