Решение № 61 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2018 г.

Решение № 61 от 3.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на И. Ахмед, [гражданство], против решение № 7561 от 11.12.2017 г. по адм. д. № 11967 по описа за 2017 г. на Административен съд София-град. Иска се отмяна на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура също изразява становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни мотиви в тази насока. Върховен административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество намира жалбата за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Ахмед, [гражданство], против решение № 7561 от 11.12.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По съществото на спора първоинстанционният съд е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. Подробно са обсъдени доказателствата и релевантните за спора факти. Въз основа на тях съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на обжалваното решение. Приел е, че от данните по делото не се установяват предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателката. Съдът е отчел и факта, заявен от чужденката в интервю пред ДАБ, че е напуснала легално Ирак и отишла в Турция, поради това, че братята и са получавали заплахи от шиитските милиции, които искали и тя да се присъедини към тях, за да върши домакинската работа. Прието е още, че административния орган е изпълнил задължението си да събере доказателства относно общата обстановка в Ирак с оглед преценката за наличие на предпоставките на ЗУБ по отношение на жалбоподателката. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. 3а да постанови решението си първоинстанционният съд е отчел представените по делото справки на Дирекция " Международна дейност" при ДАБ, съдържащи информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак. Преценена спрямо бежанската история, конкретната обстановка в страната на произход и спрямо личността на лицето, съдът е направил извод, че търсещата закрила не е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и не са установени тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение или наказание, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. В решението е направен подробен анализ на възможността за вътрешно преместване. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото и при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на Административен съд - София град, че не са налице основания както за предоставяне на бежански статут, така и за предоставяне на хуманитарна закрила. Съобразявайки се с изискването за пълно и всестранно изследване на относимите към производството факти и обстоятелства, решаващия съдебен състав е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Подробно е изследвано наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно възможността и необходимостта от предоставянето на статут на бежанец на търсещата закрила в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довело до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителката. От информацията, дадена от касационната жалбоподателка в интервютата й пред ДАБ, не може да се заключи, че тя изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, национална, етническа, политическа или социална принадлежност. Противно на твърденията й, в представената в касационното производство справка на Дирекция "Международна дейност" се сочи, че политическата обстановка в Ирак е сравнително спокойна и че липсват обективни данни за наличие обоснован риск от преследване и посегателства по отношение на жалбоподателката, ако се завърне в страната си по произход. Тези изводи са съобразени и с разпоредбата на чл. 4, § 1 от Директива 2011/95, тъй като от събраните доказателства се установява, че макар и обстановката в страната да не е спокойна, вътрешното разселване е напълно възможно и продължава непрестанно за всички малцинствени групи. Не са налице и предпоставките на закона по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката. Не се установява жалбоподателката да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице, които да могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Съдът е развил подробни съображения във връзка с наличието на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може лицето да потърси хуманитарна закрила, а именно наличието на сериозни и потвърдени основания да се смята, че молителката е изложена на реална опасност от тежки посегателства в случай на връщане в съответната страна. Не е налице и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, в която основание за предоставяне на хуманитарен статут е налице и когато чужденката е принудена да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложена на реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността ? като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е преценил правилно предоставените доказателства относно конкретната ситуация в страната на произход. В съответствие с информацията, съдържаща се в приложените справки административният съд за да стигне до извода, че не е налице заплаха за молителката поради ситуация на безогледно насилие в държавата ? по произход, ползвал и други източници на информация. От наличните данни за актуалната ситуация в Ирак може да се приеме, че връщането на лицето в Ирак не би нарушило нейни основни човешки права. Приложените пред касационната инстанция доказателства, въз основа на които не могат да се направят нови фактически установявания, не касаят жалбоподателката лично. Както те, така и изложените в интервюта факти не сочат наличието на реална заплаха към И. Ахмед. Те са свързани с вече изложените и обсъдени от съда твърдения за заплахи към братята на жалбоподателката, но не и с нейното собствено лично положение. Обстоятелството, че въз основа на същите доказателства молбата за закрила на един от братята на И. Ахмед е върната на административния орган за ново разглеждане и оценка, не се отразява на основателността на нейната собствена молба. Евентуалното предоставяне на статут на роднина на жалбоподателката би могло да бъде взето предвид с оглед приложението на чл. 9, ал. 6 ЗУБ в последващо производство. Решаващият съд не е допуснал сочените от касационната жалбоподателка нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите правилно и обосновано е приел, че оспорваният административен акт е законосъобразен. Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение