Решение № 878 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2008 г.

Решение № 878 от 21.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12058/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Л. Костадинова, в качеството й на процесуален представител на Министерството на правосъдието, срещу решение № 114 от 17.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1071/2007 г. от СГС, АО, III-ж състав. В жалбата се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Людмил Василев Попов, чрез процесуалния си представител адв. Велинова, оспорва жалбата и пледира за неоснователност. Процесуалният представител на ВАП счита касационната жалба за неоснователна и излага подробни съображения в пледоарията си. Настоящата инстанция, като се запозна с доводите на страните и приложените по делото доказателства, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № Л-985 от 5.02.2007 г. на главния директор на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието (ГДИНМП), като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че Людмил Попов е изпълнявал длъжността "командир на отделение" в следствения арест в гр. Русе към сектор "Арести" при областно звено "Изпълнение на наказанията" - Русе, категория "Д" - "главен полицай". Като държавен служител от личния състав на ГДИНМП за него са приложими разпоредбите на част трета, глава ХV-ХХ от ЗМВР, в редакцията му към момента на извършване на нарушението (т. е. тази по ДВ., бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г.), съгласно чл. 20, ал. 4 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН). Приел е още, че съгласно чл. 230 от ЗМВР, в действащата му редакция - ДВ., бр. 17 от 24.02.2006 г., дисциплинарното дело е следвало да бъде открито със заповед на министъра на правосъдието, който също така е следвало да определи и състава на дисциплинарно-разследващия орган. В конкретният случай тази разпоредба е била нарушена, тъй като заповед за откриване на дисциплинарно производство е била издадена от главния директор на ГДИНМП, който е административният орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР за служители от категория "Д", но не му е в правомощията да открива дисциплинарно дело при наличие на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, нито за назначава дисциплинарно-разследващ орган. Въз основа на тази фактическа установеност и въз основа на влязло в сила решение по адм. д. № 8717/2007 г. на петчленен състав на ВАС, съдът е направил извод, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. Така постановеното е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Единственото възражение на касатора, че административният орган по чл. 186, ал. 1 от ЗМВР е оправомощен да открива дисциплинарно дело при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227 от с. з., в конкретния случай със заповед № ЛС-03-1348 от 13.12.2006 г., е обсъдено подробно в мотивите на решаващия съд. В конкретният случай със заповед № ЛС-6773/3 от 11.11.2006 г. на главния директор на ГДИНМП е наредено да се извърши проверка във връзка с изясняване на обстоятелствата и фактите по извършеното на 10.11.2006 г. бягство на задържано лице от килия № 6 на следствения арест - Русе и е била назначена комисия по проверката. Заповедта е била връчена на седем служители на следствения арест, които са били на смяна в деня на бягството - Иваниел Иванов; Людмил Попов; Ивайло Стелиянов; Йордан Атанасов; Милен Маринов; Христо Димитров и Тони Тонев. При така формулираната заповед е спорно дали въобще е започнало дисциплинарно производство, а за спазване на правилата на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР изобщо не може да се говори, както правилно е констатирал и първоинстанционният съд. Съгласно действащата към 10.11.2006 г. редакция на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР - при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 (от ЗМВР) дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на министъра на вътрешните работи и се открива дисциплинарно дело, а дисциплинарното производство се провежда от дисциплинарно-разследващи органи, определени от министъра на вътрешните работи. Следователно, към момента на извършване на твърдяното "тежко нарушение на служебната дисциплина" от Попов главният директор на ГДИНМП не имал правомощия да нарежда образуване на дисциплинарно дело и да назначава дисциплинарно-разследващ орган. Такива е имал единствено административно-наказващият орган, който в случая е министърът на правосъдието. Разпоредбата на закона е детайлизирана и в Правилника за прилагане на ЗМВР - чл. 239, съгласно който при образуване на дисциплинарното производство по чл. 230, ал. 1 ЗМВР в заповедта на министъра на вътрешните работи се посочват: поводът за образуване на производството, получените данни, извършителят, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание и дисциплинарно разследващият орган, на когото се възлага разследването. В случая, заповедта, по която е започнала процесната дисциплинарна проверка освен, че е издадена от некомпетентен да образува дисциплинарно дело орган, но и изобщо не съдържа посочените в чл. 239 от ППЗМВР реквизити. Тя възлага единствено проверка на инцидента с бягството на арестант от следствения арест, което бягство може да бъде окачествено като повод за образуване на дисциплинарно производство, в резултат на която проверка е предложено дисциплинарното уволнение на Попов. Посочените по-горе разпоредби са императивни и нарушаването им е съществено нарушаване на процесуалните правила при издаване на процесната заповед, свързано с правото на защита на уволненото лице. Неотносими към спора са възраженията на касатора, че дисциплинарно-наказващ орган съгласно заповед № ЛС-04-759 от 18.08.2006 г. на министъра на правосъдието за държавните служители от системата на МВР, категория "Д", какъвто е Попов, е главният директор на ГДИНМП. Няма спор, че съгласно цитираната заповед това е така. Спорът е в това, компетентен ли е главният директор на ГДИНМП да образува дисциплинарно дело и да назначава дисциплинарно-разследващ орган. Съгласно посочената заповед и действащата правна уредба, посочена по-горе в мотивите, отговорът е отрицателен. Към датата 10.11.2006 г. единствено министърът на правосъдието е бил в правомощието си да образува дисциплинарно дело и да назначава дисциплинарно-разследващ орган за извършеното "тежко нарушение на служебната дисциплина". Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,