Решение № 8523 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2013 г.

Решение № 8523 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14127/2013 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител, против решение № 2116 от 26.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4058/2012 г. по описа на Административен съд Варна в частта, в която е изменен ревизионен акт № МД-РА-012/9.07.2012 г. на старши инспектор по приходите към Дирекция "Местни данъци и такси", потвърден от кмета на община Варна. Според касатора решението е неправилно като постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Твърди, че по отношение на двете моторни превозни средства - "МАЗ 500" с ДКН В 6374 КС и "Краз 255В" с ДКН В 6373 КС е достигнал до необосновани правни изводи по отношение размера на данъка за МПС, тъй като същият е изчислен от органа в съответствие с посочения в свидетелството за регистрация вид на моторното превозно средство. Иска отмяна на решението в обжалваната част и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на "Инжстройинженеринг" ООД бъде отхвърлена като неоснователна. "Инжстройинженеринг" ООД със седалище в гр. Варна, представлявано от управителя Бистра Николова, чрез пълномощника си, обжалва изцяло решение № 2116 от 26.07.2013 г., постановено по адм. д. № 4058/2012 г. на Административен съд Варна. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според него съдът не е съобразил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, също е нарушен и принципът на равнопоставеност на страните в съдебното производство. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на издадения ревизионен акт или, алтернативно, връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и задълбочено релевантните за спора факти и обстоятелства, които не следва да бъдат излагани повторно. Приел е, а и страните не спорят, че ревизионен акт № МД-РА-012/9.07.2012 г. на старши инспектор по приходите към Дирекция "Местни данъци и такси", потвърден от кмета на община Варна, е издаден след законосъобразно проведена процедура с предмет установяване на задължения на "Инжстройинженеринг" ООД за данък върху недвижими имоти, данък върху пътни превозни средства, други данъци и такси, ведно с лихви за просрочие. С акта, потвърден от компетентния горестоящ административен орган, са установени данъчни задължения за подробно описани моторни превозни средства, за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2010 г. За да постанови своето решение, Административният съд Варна е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е извел заключение за частична основателност на подадената от дружеството жалба. Посочил е, че данъкът върху МПС "МАЗ 500" с рег. № В 6374 КС е изчислен неправилно от органа, тъй като последният не е съобразил характера на превозното средство като специализирано - автокран, както е записано и в талона за неговата регистрация, представен по делото, а го е приел за товарен автомобил. По отношение на определения данък върху МПС за "Краз 255 Б" с рег. № В 6373 КС съдът също е съобразил представения талон за регистрация на МПС и е определил това превозно средство като бордови влекач с допустима максимална маса на състава от превозни средства 29,675 т, брой оси - 3 и ресорно окачване. Поради това е заключил, че данъкът по отношение на това МПС не се определя по характеристиките за товарен автомобил, както е приел ревизиращият орган. По отношение на останалите моторни превозни средства първоинстанционният съд е изложил съображения за законосъобразност на административния акт, като е достигнал до извод за съответствието му с материалноправните норми и целта на закона. По касационната жалба на кмета на община Варна: Касаторът счита, че по отношение на двете моторни превозни средства - "МАЗ 500" с ДКН В 6374К С и "Краз 255В" с ДКН В 6373 КС съдът е достигнал до необосновани правни изводи по отношение размера на данъка за МПС. Твърди, че дължимият данък е изчислен в съответствие с посочения в свидетелството за регистрация вид на моторното превозно средство. След като собственикът е декларирал тези превозни средства като товарни автомобили, то органът е съобразил данните от подадените декларации и законосъобразно е определил размера на дължимия данък върху тези превозни средства. Възраженията са неоснователни. Съдът е достигнал до съответни на закона и доказателствата по делото правни изводи. По отношение на "МАЗ 500" с рег. № В 6374 КС като автокран данъкът е следвало да бъде определен по чл. 55, ал. 10 от ЗМДТ и чл. 40, ал. 8 от НОРМДТОВ, а не като за товарен автомобил по чл. 55, ал. 15 от ЗМДТ и чл. 40, ал. 13 от НОРМДТОВ. Обстоятелството, че автомобилът е автокран, е отразено изрично в талона за регистрация. След като подробно е обсъдил характеристиките на "Краз 255 Б" с рег. № В 6373 КС, съдът правилно е заключил, че данъкът следва да се определи по чл. 55, ал. 9 (изм.) от ЗМДТ и чл. 40, ал. 7 от НОРМДТОВ, при допустима максимална маса на състава от превозни средства 29.675 т. и тип окачване - ресорно, което също е в по-малък размер от определеното от административния орган. Свидетелството за регистрация на МПС - част Първа е официален документ, съдържащ данни за идентификацията на моторното превозно средство. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта, като всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ. В случая, ревизиращият орган не е отчел точния вид на двете моторни превозни средства така, както е вписан в свидетелствата за регистрация, съдържащи се в административната преписка (стр. 77 и стр. 84 от адм. д. № 4058/2012 г. на АС - Варна). Като е съобразил тези доказателства и ги е обсъдил в съответствие с приложимите правни норми, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, изменяйки ревизионния акт по отношение размера на дължимия данък за "МАЗ 500" с ДКН В 6374К С и "Краз 255 В" с ДКН В 6373 КС. По касационната жалба на "Инжстройинженеринг" ООД: Дружеството твърди, че решението на Административния съд Варна е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с доказателствата по делото и в нарушение на материалния закон. Според него съдът няма технически познания, за да определи вида на превозното средство, а данните, вписани в талона, не съответстват на действителното фактическо положение. Ето защо счита, че в изменителната част решението следва да се отмени. Според този касатор, съдът е отхвърлил жалбата в останалата част, като не е изложил никакви съображения за това, на какво основание и как е изчислен данъка върху превозните средства. Това не е сторил и административния орган, поради което ревизионният акт като издаден в отсъствие на мотиви подлежи на отмяна. Тези доводи са неоснователни. По отношение на моторните превозни средства "МАЗ 500" с ДКН В6374КС и "Краз 255В" с ДКН В6373КС правните съображения касационният състав изложи по-горе. По отношение на останалите моторни превозни средства административният съд е достигнал до съответния на закона извод, че установените задълженията на дружеството са правилно определени по основание и размер. Оплакването на дружеството, че съдебното решение не е съобразено изцяло със заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е порок на съдебния акт. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК съдът обсъжда заключението на вещото лице ведно с всички доказателства по делото. Първоинстанционинят съд правилно е приел, че по отношение на проверените моторни превозни средства "Ивеко МП 440 Е 40 ГП" с рег. № В 2893 СТ; "Камаз 43101" с рег. № В 3958 СС; "Краз КС" с рег. № В 0225 КС и "Мерцедес 416 ЦДИ" с рег. № В 6736 КР експертът е потвърдил размерите на допълнителните задължения, определени от ревизиращия орган. По отношение на автомобил "Шкода Европа" с рег. № В 0014 КС не е възприел изводите на експерта, а е приел, че приходната администрация е определила законосъобразния по-малък размер на данъчното задължение за 2006 г. Мотивите на органа, издал оспорения ревизионен акт, са изложени в табличен вид предвид характера на акта. Съображения за дължимостта и размера на данъка върху пътните превозни средства се съдържат и в решението на горестоящия административен орган. Дружеството не оспорва, че е заплащало данъци за пътните превозни средства през ревизирания период, но не оборва изводите на компетентния административен орган, че през съответните години за някои от МПС има надвнесени суми, съобразени от органа, а за други са констатирани суми за довнасяне. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните в производството по надлежния ред, то е анализирано от първоинстанционния съд. Последният, като е съобразил доказателствата по делото при точно приложение на материалния закон, е постановил правилен съдебен акт. Във връзка с възражението на дружеството, поддържано и в касационното производство, че дължимата лихва върху надвнесените суми следвало да бъде прихваната с установените в ревизионния акт задължения, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и е счел възражението за неоснователно. Условие за връщане на недължимо внесени или събрани суми е издаден акт на орган по приходите. Доводът, че получените съобщения от приходната администрация за заплащане на данъците върху превозните средства през годините, са такива административни актове, е несъстоятелен. Законната лихва за надвнесените суми се дължи само след провеждане на предвидената в чл. 129, ал. 1 - 4 от ДОПК процедура. Прихващането не настъпва автоматично, независимо от наличието на насрещни вземания на държавата и данъчните субекти, а е опосредено от процедура по инициатива на органа или волеизявление на правоимащия. Именно защото се посяга върху стабилитета на акта, законодателят е предвидил отделно, императивно уредено производство, само в рамките на което е възможно да се измени данъчно задължение, определено с административен акт. Предвид изложеното, касационните жалби по наведените в тях съображения са неоснователни, а решението на Административен съд Варна, като правилно и обосновано, следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд