Решение № 14622 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 349/2020 г.

Решение № 14622 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 349/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Несебър, чрез адв. Дамянова, против решение № 1708 от 17.10.2019 г., постановено по адм. д. № 3046/2018 г. по описа на Административен съд- Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът "Ирида – 71" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на жалбата досежно част от предмета, разпореден за премахване с процесната заповед – две бариери и част от настилката, и предлага да се отмени решението в тази част, а в останалата – да се остави в сила като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна, по жалба на "Ирида–71" ООД, заповед № 1497/12.10.2018 г. на кмета на Община Несебър, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж "паркинг", обособен на площ около 1000 кв. м, изграден в поземлени имоти с идентификатори 51500.505.1038 и 51500.505.1036 по КККР на гр. Несебър /к. к. "Слънчев бряг – Изток"/, достъпа до който се осъществява посредством два броя метални бариери, а върху настилка от каменни плочи, щампован бетон и бетонови павета, в югозападната част на поземлен имот с идентификатор 51500.505.1036 е поставено слънцезащитно съоръжение /тип навес/ с приблизителни размери 12/6 метра, изградено от метална конструкция, закрепена към терена чрез анкерни болтове, обшита с винил; северно от него е поставена кабинка за видеонаблюдение с приблизителни размери 2, 50/2, 50 метра и височина 3 метра от метална конструкция и РVС плоскости, а в югозападната част на поземлен имот с идентификатор 51500.505.1038 е поставено слънцезащитно съоръжение /тип навес/ с приблизителни размери 12/6 метра с метална конструкция, закрепена към терена чрез анкерни болтове и обшита с винил. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган / заповед № 2/20.09.2018 г. председателят на общинския съвет Несебър, заповед № 1497/28.09.2018 г. и заповед № 1861/16.11.2015 г. кмета на Община Несебър/, при спазване на процесуалните изисквания, но на несъответно правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като от приетата по делото без оспорване съдебно-техническа експертиза се установява, че описаните като строежи обекти съставляват преместваеми /две будки, два навеса/, а настилката е изградена по РС № 3/24.04.2008 г. на главния архитект на Община Несебър. След подробен анализ на доказателствата е изведен решаващия правен извод за незаконосъобразност на заповедта на няколко основания – 1. смесване на производството по премахване на незаконен строеж /чл. 225а ЗУТ/ с производството по премахване на преместваем обект /чл. 57а ЗУТ/; 2. неясен предмет на разпореденото премахване "паркинг", определен като комплекс от законно изградена настилка и преместваеми обекти; 3. липса на изготвена скица, неразделна част от констативния акт и разминаване в посочената в заповедта квадратура и установената от СТЕ; 4. ненадлежен адресат на заповедта, тъй като "Ирида–71" ООД е наемател по силата на договор със "Слънчев бряг" АД на точно описан по квадратура и граници паркинг, т. е. вече изграден такъв. Така постановеното решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено след извършена цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета без оспорване СТЕ, както и доводите и възраженията на страните. Безспорно е установено от СТЕ, че на терена липсват начертани паркоместа, част от настилката от каменни плочи е стара, а друга част е положена по РС № 3/24.04.2008 г. на главния архитект на Община Несебър, като наличните преместваеми обекти, описани в скицата към заключението /лист 148 са двата броя кабинки за наблюдение и слънцезащитните навеси. В устното си заключение в открито съдебно заседание на 18.06.2019 г. вещото лице сочи, че не може да определи дали бариерите могат да се демонтират, тъй като не е наясно какво е закрепването им към земята. Горните констатации на експертизата досежно вида, местоположението, монтажа и предназначението на описаните в т. н. от административният орган "паркинг" обекти, съответстват на тези по констативния акт и извършените три проверки на обекта /19.06, 08.08 и 20.08.2018/, но обратно на приетото от административният орган сочат на преместваеми обекти по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ, подлежащи на премахване по реда на чл. 57а ЗУТ, а не в процедура по чл. 225а ЗУТ. По отношение на настилката, констатациите на проверяващите органи също са опровергани, макар и частично, което сочи на ненадлежен предмет на процесната заповед, издадена по реда на чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както правилно е приел административния съд. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,