Решение № 253 от 11.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 842/2013 г.

Решение № 253 от 11.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 842/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимата Ц. П. И. срещу решение № 85/14.03.2013 г. по въззивно нохд № 108/2013 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, първи състав. Поддържа се, че е постановено в нарушение на закона при квалифициране на деянието и при определяне на наказанието. Прави се искане за преквалифициране като престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 ал, т. 1 НК и намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с оспореното решение по въззивно нохд № 108/2013 г. потвърдил присъда № 24/22.01.2013 г. по нохд № 5840/2012 г. на Софийския градски съд, наказателно отделение, 30 състав, с която признал подсъдимата И. за виновна в това, че на 8.04.2012 г. в гр. С. без надлежно разрешително държала високорискови наркотични вещества - амфетамин, на обща стойност 603,60 лева. На основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, ал. т. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 НК й наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, и глоба в размер на 5 000 лева. Приложил чл. 25 вр. чл. 23 НК и наложил на подсъдимата едно общо наказание - най-тежкото, от определените по това, по нохд № 14066/2012 г. на Софийския районен съд и по нохд № 4874/2012 г. на Софийския градски съд - две години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, и глоба в размер на 5 000 лева. Приложил чл. 68, ал. 1 НК и постановил изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от шест месеца, наложено й с влязлата в сила присъда по нохд № 11184/2011 г. на Софийския районен съд, при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 354а, ал. 6 НК отнел в полза на държавата предмета на престъплението. Произнесъл се по въпросите по чл. 59, ал. 1 НК, чл. 25, ал. 2 НК и чл. 189, ал. 3 НПК. Първоинстанционният съд е образувал делото по внесения обвинителен акт с обвинение срещу подсъдимата И. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, ал., т. 1 НК. Производството е проведено по реда на Глава двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция". Подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Въз основа на анализ и оценка на събрания на досъдебното производство доказателствен материал съдът е направил извод, че обвинението е доказано, че са налице обективните и субективните признаци на престъплението и е постановил осъдителна присъда. След цялостна и задълбочена оценка на установените по делото индивидуализиращи личността на подсъдимата обстоятелства и извършеното деяние е обосновал извода, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 НК и е определил срок от четири години, който според изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК и на основание чл. 58а, ал. 1 НК е намалил с една трета. Така подсъдимата следва да изтърпи наказание лишаване от свобода в размер на две години и осем месеца, както и наказание глоба в размер на минимално предвидения и неподлежащ на изменение - 5 000 лева. Неоснователно е възражението, че деянието на подсъдимата в нарушение на закона е неправилно квалифицирано. И двете инстанции по същество, пред които също е оспорена квалификацията, са обосновали решението си да го определят като неоснователно. Изводите, че подсъдимата е държала високорисковото наркотично вещество с цел разпространение, са основани на събрания доказателствен материал, оценен с оглед действителния смисъл - че не употребява наркотични вещества, че количеството е над обичайната за употреба една доза, че неотносимо към предмета на доказване е процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент, както и с оглед обективираното й поведение. При наличието на безспорно установената цел за държане законът е приложен правилно и няма основание деянието да се преквалифицира по по-леко наказуем състав. Неоснователно се поддържа, че наложеното наказание лишаване от свобода в определения размер е явно несправедливо. Такова възражение е поддържано и пред въззивния съд, който по изложените съображения, които и настоящият състав споделя изцяло, е приел за неоснователно. Няма нарушение на правилата за индивидуализация. Всички установени по делото обстоятелства за личността на подсъдимата и за обществената опасност на деянието са обсъдени и правилно оценени. Законосъобразен е направения извод, че са налице смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, поради което при предпоставките по чл. 54 НК и очевиден превес на смекчаващите обстоятелства, е определено наказание в размер на 4 години, намалено с една трета. Не са останали без внимание данните за семейното положение, грижите за малко дете, тежкото материално състояние и добрите характеристични данни. Не може да се определи с по-висока степен на тежест като смекчаващо обстоятелство признанието, което при установената фактическа обстановка очевидно е направено като необходима декларация за прилагане диференцираната процедура по Глава 27 НПК и произтичащите благоприятни последици. Нямат характер на смекчаващи обстоятелства нито количеството, което е за направата на голям брой дози, предназначени за употреба от неопределен брой лица, нито въздействието на вида наркотично вещество, което поначало е с доказано отрицателно въздействие върху човешкото здраве, нито стойността, определена по цени за наказателното производство-603,60 лева. Доказателствата, въз основа на които са направени изводите за обществената опасност на личността на подсъдимата и на деянието, са оценени според изискванията по чл. 107, ал. 3 НПК. Законосъобразно инстанциите по същество са отказали приложението на чл. 55 НК. Няма обстоятелство от относимите за решаване на въпроса за отговорността да има тежест и значение на изключително или всички установени с оглед броя, тежестта и значението им да бъдат определени като многобройни. По изложените съображения жалбата против въззивното решение с поддържаните доводи за допуснато нарушение на закона и за явна несправедливост на наказанието като завишено, са неоснователни. Поради липса на касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение