Решение № 14870 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2012 г.

Решение № 14870 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11879/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационно жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Таня Красимирова Цонева, срещу решение № 8494 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 1283/2012 г. на Върховния административен съд, пето отделение.

Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. Със заповед № К-1051 от 05.03.2009 г. министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на главен инспектор Мирослав Василев Симеонов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - по инициатива на органа по назначаването поради придобито от служителя право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Заповедта е била връчена на Мирослав Василев Симеонов на 11.03.2009 г. и от тази дата тя е породила разпоредения с нея правен резултат.

Към заповед № К-1051 от 05.03.2009 г. е била приложена справка от 24.03.2009 г. за осигурителния стаж на Мирослав Василев Симеонов към 01.02.2009 г., според която той има 28 години 11 месеца и 3 дни общ осигурителен стаж, от който 14 години и 5 месеца служебен стаж в МВР, 12 години и 3 дни служебен стаж във ведомствата по чл. 69 КСО и две години наборна военна служба.

В заповед № К-1051 от 05.03.2009 г. министърът на вътрешните работи не е посочил длъжността, за която е прекратил служебното правоотношение с Мирослав Василев Симеонов, но в кадрова справка рег. № 2 561 от 13.03.2009 г. на отдел "Човешки ресурси" към Дирекция "Жандармерия" на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, след подробното описване на придобития от Мирослав Василев Симеонов осигурителен стаж в МВР, е посочено, че "от 01.09.2006 г. заема длъжността специалист I степен в "Професионална подготовка" от "Човешки ресурси" (ГДЖ и САО) на отдел "Човешки ресурси" към ГДП при НСП-МВР". А в предложение рег. № ОА-17201 от 25.10.2010 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е посочено, че тази длъжност Мирослав Василев Симеонов е изпълнявал до 11.03.2009 г. (т. е. до уволнението му).

1. С решение № 5020 от 16.04.2010 г. по адм. дело № 4989/2009 г. тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на Мирослав Василев Симеонов срещу заповед № К-1051 от 05.03.2009 г., с която министърът на вътрешните работи е прекратил служебното му правоотношение, но с решение № 11029 от 29.09.2010 г. по адм. дело № 7560/2010 г. петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, е отменил решението на тричленния състав и е решил делото по същество, като е отменил оспорената от Мирослав Василев Симеонов заповед. За да постанови този резултат, петчленният състав е приел, че стажът от 12 години и 3 дни, посочен в справката от 24.03.2009 г. за осигурителния стаж на Мирослав Василев Симеонов (виж по-горе т. 1) като "служебен стаж във ведомства по чл. 69 КСО "не може да бъде приет като стаж по чл. 69, ал. 2 КСО, защото "от приложената справка не става ясно той да е изслужен от държавен служител по законите, посочени в чл. 69, ал. 2 КСО".

1. Според чл. 51 ЗМВР при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност.

В изпълнение на това правило със заповед № К-12505 от 05.11.2010 г. Мирослав Василев Симеонов е бил възстановен с негово съгласие на друга (равностойна) длъжност - "специалист I степен в сектор "Управление при кризи и отбранително-мобилизационна подготовка" към Дирекция "Специализирани полицейски сили" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР.

1. Със заповед рег. № Оз-370 от 12.04.2011 г. директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е назначил Мирослав Василев Симеонов на длъжност "специалист I степен в сектор "Отбранително-мобилизационна подготовка" към дирекция "Специализирани полицейски сили" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР.

1. С писмо рег. № ОВ-8448 от 18.11.2011 г. директорът на ГД "Охранителна полиция" е поискал да му бъде предоставена информация от Националния осигурителен институт за упражнено право на пенсия от държавни служители при тази дирекция, сред които и Мирослав Василев Симеонов.

С писмо рег. № 16-57 от 25.11.2011 г. Националният осигурителен институт уведомява директора на ГД "Охранителна полиция", че посочените в неговото запитване държавни служители, сред които и Мирослав Василев Симеонов, са упражнили правото си на пенсия.

1. Със заповед рег. № К-13089 от 12.12.2011 г. министърът на вътрешните работи отново е прекратил служебното правоотношение на Мирослав Василев Симеонов за посочената по-горе в т. 4 длъжност. Този път на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, като е приел, че служебното правоотношение (за тази длъжност) е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия.

II. Сезиран с жалба от Мирослав Василев Симеонов, Върховният административен съд, пето отделение, с посоченото по-горе решение е отменил заповедта. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че "с отмяната на заповедта (рег. № К-1051 от 05.03.2009 г. - виж по-горе т. I. 2. и т. I. 3.) е възстановено съществуващото положение преди издаването й, като се заличават с обратна сила нейните последици", поради което "служебното му правоотношение се счита за непрекъснато до момента на постановяване на процесната заповед" (рег. № К-13089 от 12.12.2011 г.) и "в случая не са налице фактическите предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, тъй като служебното правоотношение на Симеонов не е възникнало след като е упражнил правото си на пенсия."

III. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че изразеното от тричленния състав становище не държи сметка за съществените, релевантни в случая обстоятелства, че със заповед № К-12505 от 05.11.2010 г. Мирослав Василев Симеонов е бил възстановен с негово съгласие на друга длъжност (виж по-горе т. I. 3.), а след това със заповед рег. № Оз-370 от 12.04.2011 г. директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е назначил Мирослав Василев Симеонов на длъжност по нов щат на тази дирекция (по-горе т. I. 4.). С възстановяването на Мирослав Василев Симеонов на друга длъжност между него и органа по назначаването е възникнало ново служебно правоотношение (за друга длъжност като нормативно определена позиция, която се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика), което отново е било изменено с последващото назначаване (или преназначаване) на служителя по новия щат на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР. Възстановяването на друга равностойна длъжност по своята същност е преназначаване на друга длъжност, т. е. на друга нормативно определена позиция, представляваща друга, различна от предишната система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Несъмнено новото правоотношение на Мирослав Василев Симеонов е възникнало след като служителят вече е упражнил правото си на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО и поради това в случая са били налице предпоставките по чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР за прекратяване на новото правоотношение като възникнало след упражнено от служителя право на пенсия.

По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд счита, че касационната жалба е основателна, а оспореното с нея съдебно решение е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде решено по същество като жалбата на Мирослав Василев Симеонов срещу заповед рег. № К-13089 от 12.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, петчленен състав,