Решение № 485 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 752/2012 г.

Решение № 485 от 29.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 752/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба от защитник на подсъдимия З. Е. М. против решение № 40 от 5.III.2012 г. по внохд № 525/2012 г. на Пловдивския апелативен съд. Сочените в жалбата касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК с алтернативни искания за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия за квалифицирана контрабанда или изменяване на решението, намаляване срока на наложеното за това престъпление наказание лишаване от свобода и отлагането му от изтърпяване. В съдебно заседание жалбата се поддържа от изготвилия я защитник. Становището от представителят на ВКПр е за неоснователност на доводите в жалбата и заключението му е за оставяне въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 178 от 14.IХ.2011 г. по нохд № 53/2011 г. на Хасковския окръжен съд, полският гражданин З. Е. М. е признат за виновен в това, че на 30.Х.2009 г. на ГКПП "Капитан П. войвода", използвайки документ с невярно съдържание и с търговска цел, е пренесъл от Гърция за Полша през България без знанието и разрешението на митниците 24 500 кутии цигари CAPITAL и 155 990 кутии цигари GOLD KLASSIC на обща стойност 936 743.10 лв., като контрабандата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на такова престъпление, за което и на основание чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1, б. "б" и "д" НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК с 4 години лишаване от свобода, както и с 30 000 лв. глоба. На основание чл. 242, ал. 7 и 8 НК са отнети в полза на държавата цигарите, предмет на контрабандата и превозното средство - товарен автомобил МЕРЦЕДЕС с полски регистрационен номер WE 7213 W и прикачено към него хладилно полуремарке ЛАМБЕРТ също с полски регистрационен номер WE 471 AJ ведно с регистрационните им талони съответно № 1139127 и 1125147 - послужило за пренасянето им. М. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е държал в посоченото превозно средство посочените акцизни стоки, които са били без изискващия се в чл. 2, т. 2 ЗАДС и в чл. 25, ал. 1 ЗТТИ бандерол, и в големи размери, за което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 3 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК с 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание ал. 3 на чл. 55 НК не му е наложена кумулативно предвидената в ал. 1 на чл. 234 НК глоба. На основание чл. 23, ал. 1 НК на М. е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип, към което наказание е присъединена, на основание ал. 3 на чл. 23 НК, глобата от 30 000 лв. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна. За да иска оправдаването на подсъдимия по обвинението в престъпление по чл. 242 НК, защитникът му се позовава на обстоятелството, че стоката, предмет на това престъпление, е пренасяна от, през и до страна, членка на ЕО, при режим на свободен международно-търговски обмен, при който осъществяващите го "нямат ангажимента да /я/ декларират". На този довод, последователно изтъкван във всички инстанции, въззивният съд детайлно е възразил с позоваване на действащите към датата на извършване на това престъпление международни /за членовете на ЕО/ актове, уреждащи задълженията на изпращача и получателя на акцизната стока - каквато са тютюна и тютюневите изделия - и митническия контрол върху нея при движението й на територията на общността. Тези задължения от двете страни не са били изпълнени - в действителност страните са останали неизвестни - било е направено всичко възможно, включително посредством документи с невярно съдържание, акцизната стока да бъде укрита, а подсъдимият е предприел пътуването от Полша до Гърция и обратно с ясното съзнание за участието си в действаща от години организация за контрабанден превоз и внос на цигари в Полша /обяснения на М. на л. 98-99 и 101-104 от т. I на досъд. разсл., дадени в присъствието на адвокат и преводач, четени и включени в подлежащия на обсъждане доказателствен материал на основание чл. 279, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК/. В нарушение на материалния закон защитникът намира и квалифицирането на контрабандата като особено тежък случай на такова престъпление, за каквато квалификация била необходима "кумулативна даденост на... висока... обществена опасност и на деянието и на дееца", а при наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, второто изискване липсвало.Възражението е неоснователно.Според даденото в чл. 93, т.8 НК определение "особено тежък случай" е налице тогава, когато престъплението "с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства" сочи на "изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца". Т.е. първо - и преди всичко - се обсъждат настъпилите от престъплението вредни последици, след това "други отегчаващи обстоятелства", относими както към деянието, така и към неговия автор, и накрая се преценява, дали съвкупната им даденост указва наличието на отрицателна изключителност. В конкретния случай предметът на контрабандата е не в особено големи размери, за приемането на които е необходимо и достатъчно те да надвишават 140 пъти минималната работна заплата /т. р. 1-98 г., ОСНК/, а в изключително големи размери, надвишаващи близо 4000 пъти установената в инкриминирания период МРЗ от 240 лв. Сами по себе си тези размери сочат на изключително високата обществена опасност и на деянието, и на умишлено извършилия го деец, както ВКС е приемал напр. с р. 178-76 г. или с р. 95-78 г., двете на I н.о., още по-актуални при днешните условия и някои от предпоставените от тях престъпления. Като незаконосъобразно, накрая, се поддържа прилагането от съдилищата на чл. 242, ал. 8 НК тъй като отнемането би било допустимо, според защитата, само ако "предназначението на превозното или преносно средство... бъде променено от обичайното такова в средство за превоз или пренасяне" на контрабандната стока, каквато промяна нямало нито в товарния автомобил, нито в ремаркето към него.Оспорването приложението на чл. 242, ал.8 НК е неоснователно, а съображението, с което е подкрепено - незаконосъобразно. Отнемане на посоченото основание на превозното/преносното средство е предпоставено от две изисквания: с него да е превозена/пренесена контрабандната стока, първо, и, второ, стойността на средството да не бъде в явно несъответствие с тежестта на престъплението, определена преди всичко от стойността на предмета му, като предназначението на превозното/преносно средство - първоначално или впоследствие променено - няма никакво значение.По делото не е спорно, че товарният автомобил с полуремаркето са послужили за превозването на контрабандната стока до и пренасянето й през границата ни с Гърция, стойността на композицията възлиза на 102 745 лв. и е около 10 пъти по-малка от стойността на предмета на контрабандата, така че постановеното отнемане е в пълно съответствие с материалния закон. Твърдението за допусната явна несправедливост при налагането на кумулативната санкция за престъплението по чл. 242, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 НК също е лишено от основание. Макар да е съгласен, че наложеното на М. наказание действително носи белезите на явната несправедливост, ВКС я намира допусната в интерес на подсъдимия, поради което не намира за необходимо да излага повече съображения било във връзка със срока на лишаване от свобода или размера на паричната санкция, било във връзка с претендираното условно осъждане. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о.