Решение № 8058 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5160/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на „КОКОБИ“ ЕООД, ЕИК 202760880, чрез пълномощника адв. Митев, срещу Решение № 9688 от 11.03.2026 г., постановено по адм. дело № 5216/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за прогласяване нищожността на Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579 от 04.06.2024 г. на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ „Митница София“ при Агенция „Митници“, издадено на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците във връзка с чл. 29, чл. 48, чл. 56, § 1 и § 2, буква „а“, чл. 57, чл. 77, § 1, буква „а“, § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 101 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 АПК, с което е определен нов код по ХС, КН и ТАРИК за стока по митническа декларация MRN 21BG005100466743R9 от 15.07.2021 г. и са установени допълнителни публични държавни вземания за мито и данък върху добавената стойност, както следва: мито в размер на 4065,69 лв. и ДДС в размер на 813,13 лв. От изложението в касационната жалба се установява, че се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че Протокол № 32-806374/05.04.2024 г. за извършен последващ контрол е бил надлежно съставен и подписан към момента на издаването му. Според касатора представеният в административната преписка протокол не съдържа подписи на длъжностните лица, а впоследствие представеният подписан екземпляр е създаден едва в хода на съдебното производство и не може да санира липсата на валиден първичен документ. Поддържа се, че липсата на валидно подписан протокол означава липса на годна фактическа основа за упражняване на административното правомощие, поради което оспореното решение е нищожно. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и прогласяване нищожността на Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579 от 04.06.2024 г. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на ТД „Митница София“ при Агенция „Митници“, представляван от юрк. Руменова, оспорва касационната жалба в писмен отговор и проведеното съдебно заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579 от 04.06.2024 г., издадено от Директора на ТД „Митница София“, с което на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците, във връзка с чл. 29, чл. 48, чл. 56, § 1 и § 2, б. „а“, чл. 57, чл. 77, § 1, б. „а“, § 2 и § 3, чл. 85, § 1, чл. 87, § 1, чл. 101 и чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митническия кодекс на Съюза /наричан по-долу само Регламент (ЕС) № 952/2013 г. или само МКС/, чл. 54 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК е определен нов код по ХС, КН и ТАРИК – 3824 99 57 00 за стока № 1, декларирана с Митническа декларация (МД) с MRN 21BG005100466743R9 от 15.07.2021 г., определена е нова данъчна основа в размер на 154 641,47 лв., както и публични държавни вземания в размер на 9 438,21 лв. мито и 30 928,29 лв. ДДС, като на дружеството са установени задължения за довнасяне в размер на 4 065,69 лв. мито и 813,13 лв. ДДС, ведно с дължимите законни лихви. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на „КОКОБИ“ ЕООД, с която е поискано прогласяване на нищожност на административния акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на пороци, които да обуславят неговата нищожност. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че дружеството е внесло електронни цигари за еднократна употреба с МД с MRN 21BG005100466743R9 от 15.07.2021 г., като след извършена последваща проверка по чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 митническите органи са приели, че стоката е неправилно тарифно класирана. Констатациите от проверката са обективирани в Протокол № 32-806374/05.04.2024 г., въз основа на който е издадено оспореното решение за промяна на тарифното класиране и определяне на допълнителни публични държавни вземания. Преди постановяване на решението дружеството е било уведомено по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и му е предоставена възможност да представи възражения и доказателства. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е постановен от материално и териториално компетентен орган, съдържа необходимите фактически и правни основания и не страда от пороци във формата си. Съдът е обсъдил подробно възражението на дружеството относно липсата на подписи върху приложения към административната преписка екземпляр от Протокол № 32-806374/05.04.2024 г. и е достигнал до извод, че електронният оригинал на документа е бил надлежно подписан с квалифицирани електронни подписи от съставилите го длъжностни лица, като това се установява от представените по делото доказателства и справката от информационната система на ТД Митница София. Поради това съдът е изложил мотиви, че процесният протокол за извършена последваща проверка съществува като електронен документ, подписан с квалифицирани електронни подписи на съставилите го длъжностни лица, поради което липсата на графично изображение на подписите върху приложения към преписката хартиен препис не представлява порок, водещ до нищожност на последващия административен акт. Въз основа на изложеното съдът е приел, че жалбата е неоснователна и е отхвърлил искането на дружеството за прогласяване нищожността на оспорения административен акт. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационните жалби касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд – София-град като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е и правилно постановено. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които биха могли да доведат до различен резултат по делото. При постановяването на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт, установил е релевантните за спора факти в съответствие с доказателствата по делото и е приложил правилно материалния закон. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК настоящият касационен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който го дисквалифицира като административен акт и се третира от правото като несъществуващ, което прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правната действителност. С чл. 48 от Регламент № 952/2013 г. е регламентиран последващият контрол, осъществяван от митническите органи след вдигане на стоките, посредством както е посочено проверка на точността и пълнотата на митническата декларация; наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи; счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки; както и извършване на проверка на стоките и/или вземане на проби, ако това все още е възможно. Доколкото държавите членки разполагат с правомощие да определят условията при които следва да се осъществи този контрол, националният законодател го е регламентирал с Глава четиринадесета, раздел Раздел IV озаглавен „Последващ контрол на декларирането“ от Закона за митниците /ЗМ/. В случа от доказателствата по делото се установява, че е осъществен контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларацията, за който законодателят не е поставил изискването за издаване на заповед за възлагане на този вид проверка, изготвянето на доклад с определени реквизити, както и предварително уведомяване на вносителя за предприетата проверка, както правилно е приел и първостепеният съд и неоснователни са възраженият на касатора за противното. В тази връзка неоснователни са наведените от касатора оплаквания, че оспореното Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579/04.06.2024 г. е нищожно поради липсата на подписи върху първоначално представения препис от Протокол № 32-806374/05.04.2024 г. Правилно административният съд е приел, че ангажираните по делото доказателства категорично установяват, че електронният оригинал на процесния протокол е надлежно подписан с квалифицирани електронни подписи. Представеният в хода на съдебното производство заверен препис с визуализирани подписи и на разпечатка от информационната система на ТД „Митница София“ при Агенция „Митници“ удостоверява, че генерираният в информационната система протокол е подписан на 05.04.2024 г. от длъжностните лица Д. А. и Д. Т., като датата на подписването е удостоверена чрез квалифицирано електронно времево клеймо. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на графично изображение на подписите върху първоначално представения хартиен препис представлява техническа особеност при възпроизвеждането на електронния документ, а не липса на волеизявление на неговите автори, поради което не може да обоснове нищожност на последващо издадения административен акт. Неоснователни са и доводите на касатора, че представената справка от информационната система не представлява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. От доказателствата по делото се установява, че процесният протокол е създаден и подписан в електронна среда, като квалифицираните електронни подписи удостоверяват неговото авторство и момента на подписването. Последващото възпроизвеждане на електронния документ на хартиен носител и заверката „Вярно с оригинала“ не променят датата на неговото съставяне. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд относно проведеното производство по оспорване истинността на документа. След откриване на производството по чл. 193 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, на жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест за установяване неистинността на процесния протокол. Въпреки това не са ангажирани доказателства, които да опровергаят неговата автентичност, поради което правилно съдът е приел, че оспорването е останало недоказано и не са налице основания протоколът да бъде изключен от доказателствения материал по делото. Като официален документ, съставен от длъжностни лица в кръга на службата им, същият се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. Извън всичко казано, дори и да бе констатиран търсеният от касатора порок във формата на Протокол № 32-806374/05.04.2024 г., това по никакъв начин не рефлектира върху валидността на обективираното в Решение № РЗМ-5800-1083/32-877579/04.06.2024 г. на Директора на ТД „Митница София“ при Агенция Митници волеизявление. Последното е сторено от компетентен за това административен орган, при спазване изискването за форма на тази категория актове, вкл. и надлежно разписано от издателя му, при спазване на административно производствените правила, вкл. и задължението по чл. 22, § 6 от МКС, факти не са спорни в процеса. По изложените съображения се приема, че като е достигнал до извод за неоснователност на оспорването на процесния административен акт, Административен съд– София-град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, като такова следва да се присъди в размер на 100 евро на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,