Решение № 9548 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2009 г.

ВАСVII отделение13.07.2009 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 21 от 18.03.2009 г. по адм. дело № 452/2009 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9548 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7195/2009 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ректора на Технически университет гр. София срещу решение № 21 от 18.03.2009 г. по адм. дело № 452/2009 г. на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на негова заповед № 463 от 14.02.2008 г., с която на основание чл. 112 от Правилника за устройството и дейността на същото висше училище Даниел Красимиров Георгиев е бил отписан като студент платено обучение, поради напускане. Излагат се съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и нарушение на материалния закон, и се иска отмяната му. Ответникът Даниел Красимиров Георгиев не е изразил становище пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: Касае се за второ поред първоинстанционно разглеждане на спора след отмяна на предходното решение при осъществения от ВАС касационен контрол върху него, като делото е върнато за ново произнасяне по същество от друг състав на АССГ със задължителни указания да се прецени валидността на издадената заповед. Съобразявайки се със същите, съдът е постановил оспореното в настоящото производство решение при правилно тълкуване и точно прилагане на чл. 19, Ал. 1 и 3 във връзка с чл. 21, Ал. 1, т. 2, чл. 30, Ал. 1 и чл. 32, Ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО). За да прогласи за нищожна процесната заповед, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 32, Ал. 1, т. 4 от ЗВО от изключителна компетентност на ректора на висшето училище е решаването на всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти. Законът не предвижда възможността за делегиране на това право на друг орган, поради което при липса на доказателства за заместване в правомощия от страна на подписалия заповедта заместник ректор по учебната дейност, същата се явява невалиден административен акт поради издаването му при липса на материална компетентност. Съдът е обсъдил в мотивите на решението заповед № 35/19.01.2005 г., с която ректорът е утвърдил разпределение на управленските функции в ТУ - София между заместник - ректорите и главния секретар. По силата на тази заповед заместник - ректорът по учебната дейност следва да организира, координира и осъществява методически контрол по приемането, обучението и дипломирането на български и чуждестранни студенти. Съдържанието й не води до извода, че той е упълномощен да издава заповеди по чл. 32, Ал. 1, т. 4 от ЗВО, тъй като при липса на законова делегация осъществяването на това правомощие е възможно единствено в хипотезата на заместване, когато заместник - ректорът би действал като ректор поради отсъствието на последния поради отпуск, командировка или наличието на друга обективна пречка да изпълнява функциите си. За надлежното упражняване на тези чужди правомощия би следвало да има издадена нарочна заповед за определен период от време, в която да се отрази и причината за упълномощаването. Неоснователно е възражението на касатора, че липсва правен интерес от оспорване на заповедта в хода на цялото съдебноадминистративно производство. Решението на Академичния съвет за невъзможността "професионалният бакалавър" Даниел Георгиев да се обучава за "магистър" в ТУ - София е неотносимо към настоящия спор, тъй като при констатираната нищожност на административния акт, съдът не се произнася по неговата унищожаемост, което изключва преценката за материалната му законосъобразност. Поради изложените съображения жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила като правилно. Така мотивиран и на основание чл. 221, Ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1