Решение № 7272 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2017 г.

Решение № 7272 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14724/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. С. К. Б. е подал искане за отмяна на решение № 6183 от 17.05.2017 г. по адм. дело № 438/2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 305 от 29.11.2016 г. по адм. дело № 242/2016 г. на Административен съд - С. З.. В искането за отмяна поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 1 АПК - ново писмено доказателство, което е от съществено значение за делото - заповед № РД-14-03-65 от 30.03.1983 г. на първи заместник министър на архитектурата и строителството на Министерство на строителството и архитектурата. Твърди, че тази заповед, която е от съществено значение за решаване на спорния предмет по делото, не е била предмет на обсъждане при разглеждане на спора по същество от Административен съд - С. З.. Прилага и становище изх. № 93-00-1416/03.05.2016 г. на главния архитект на Община гр. Ч. по спорния въпрос за регулационната и имотна граница между процесните имоти, предмет на разглеждане в редовното съдебно производство. Поради това иска да се отменят съдебните актове и делото се върне за ново разглеждане на Административен съд - С. З.. Ответниците по искането за отмяна - кметът на община Ч. и К. А. А., не са изразили становище по същото. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени данните по делото, приема, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустимо. За да се произнесе по съществото му, приема следното: С решение № 305 от 29.11.2016 г. по адм. дело № 242/2016 г. Административен съд - С. З. е отхвърлил жалбата на С. К. Б. против отказ, обективиран в писмо изх. № 93-00-1416 от 25.05.2016 г. на кмета на община Ч. да се измени регулационната граница между имот с пл. № 2261, урегулиран в УПИ I - 2261, кв. 155, собственост на С. К. Б. и имот пл. № 2262, урегулиран в УПИ III - 2262, кв. 155, собственост на К. А. А., по регулационния план на гр. Ч., одобрен със заповед № РД-09-35 от 16.01.1996 г. Решението е оспорено от С. К. Б. с касационна жалба пред Върховния административен съд. С решение № 6183 от 17.05.2017 г. по адм. дело № 438/2017 г. на Върховен административен съд, второ отделение, е оставено в сила решение № 305 от 29.11.2016 г. по адм. дело № 242/2016 г. на Административен съд - С. З.. В редовното съдебно производство жалбоподателят е поддържал, че незаконосъобразно му се отказва изменение на действащия подробен устройствен план на гр. Ч., одобрен със заповед № РД-09-35 от 16.01.1996 г. на кмета на община Ч., за собствения му имот с пл. № 2261, урегулиран в УПИ I - 2261, кв. 155 и имот пл. № 2262, урегулиран в УПИ III - 2262, кв. 155, собственост на К. А. А.. Жалбоподателят е претендирал общата вътрешнорегулационна граница между имотите да се "изправи", т. е. да се постави в съответствие с имотната граница преди одобряване на действащия устройствен план от 1996 г., съгласно плана, утвърден със заповед № 14-03-65/30.03.1983 г. на първи заместник министър на строителството и архитектурата на Министерство на строителството и архитектурата. Твърдял е, че по силата на § 5 и § 9 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 182а, ал. 1, 2 и 3 ЗКИР и на забраната за придобиване на идеални части от дворищно-регулационни парцели по давност, съгласно чл. 182б ЗКИР, не е настъпил отчуждителният ефект на дворищно-регулационния план от 1996 г., поради което следва да се измени регулационната линия между двата имота, съобразно регулационния план, одобрен през 1983 г., с цитираната по-горе заповед № 14-03-65/30.03.1983 г. на първи заместник министър на строителството и архитектурата. Административният съд е установил, че предходният регулационен план на гр. Ч. е одобрен със заповед № 14-03-65/30.03.1983 г. на заместник-министъра по строителството и архитектурата. С влязло в сила съдебно решение от 13.10.1983 г. по гр. дело № 1867/1982 г., С. окръжен съд е изменил заповед № РД140365 от 30.03.1983 г. за изменение на дворищната регулация между парцели I, II, III, I и XIV, кв. 155 по плана на гр. Ч., като е постановил регулационната линия между парцел III - 262 и парцел V - 2263 и парцел III - 2262, ХIV - 2260 и I - 2261 изменението да мине по червената защрихована линия на скицата от 03.10.1983 г., изготвена от вещото лице и подписана от съда, представляваща неразделна част от решението. Действащият кадастрален и регулационен план на гр. Ч. е одобрен със заповед № РД-09-35 от 16.01.1996 г. на кмета на О. Ч., като имотната и регулационна линия по този план съвпадат с дворищнорегулационната линия по плана от 1983 г., съобразно изменението, постановено с влязлото в сила решение на С. окръжен съд. При тези фактически обстоятелства и след подробен анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е приел, че завареният дворищно регулационен план от 1996 г. няма отчуждително действие спрямо имота на жалбоподателя, т. к. със същия не е отнет част от неговия имот и придаден към съседния, а се основава на постановеното със съдебното решение от 1983 г. фактическо и правно положение. С оглед тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата на С. К. Б. против оспорения отказ на кмета на община Ч.. С решение № 6183 от 17.05.2017 г. по адм. дело № 438/2017 г., Върховният административен съд, второ отделение, е приел, че административният съд правилно и точно е изяснил фактическата обстановка по спора и на база последователно проследените, относими за случая правни норми и задълбоченият им анализ, е изложил обосновани и съответни на доказателствата правни изводи, които касационната инстанция е споделила. Върховният административен съд е посочил, че с оглед елементите на фактическия състав на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, правилно съдът е приел, че липсва отчуждително действие на дворищнорегулационния план от 1996 г. по отношение на спорните, около 15 кв. м., от процесния имот, с оглед идентичност на границата по предишния план. С искането за отмяна искателят претендира, че с влязлото в сила съдебно решение от 13.10.1983 г. по гр. дело № 1867/1982 г., С. окръжен съд е изменил заповед № РД140365 от 30.03.1983 г. на председателя на Общински народен съвет гр. Ч.. Поради това поддържа, че представената с искането за отмяна заповед № 14-03-65/30.03.1983 г. на заместник-министъра по строителството и архитектурата няма данни да е била отменена или изменена. Съгласно тази заповед имотната и регулационна граница между двата процесни имота е по права линия и е различна от дворищнорегулационната граница по действащия устройствен план от 1996 г. на гр. Ч.. Намира, че това обстоятелство е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и е от съществено значение за спора. С оглед изложените фактически и правни обстоятелства, Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли по следните съображения: Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Представената заповед № 14-03-65/30.03.1983 г. на заместник-министъра по строителството и архитектурата на Министерство на строителството и архитектурата не е нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не внася нови релевантни факти по спорния предмет, които биха повлияли на крайния резултат. Заповедта е приложена по адм. дело № 242/2016 г. на Административен съд - С. З. и е била ценена заедно с останалите писмени доказателства при решаване на спорния предмет по делото. Обстоятелството, че в решението от 13.10.1983 г. по гр. дело № 1867/1982 г. на С. окръжен съд е посочено, че се изменя заповед със същата сигнатура - заповед № РД140365 от 30.03.1983 г., но на председателя на Общински народен съвет гр. Ч., не променя този извод. Доводи в тази насока са релевирани в касационното производство от касационния жалбоподател С. К. Б.. Съдът ги е обсъдил и отговорил изрично, че решението от 13.10.1983 г. по гр. дело № 1867/1982 г. на С. окръжен съд отдавна е влязло в сила и не подлежи на контрол в настоящето производство. Изтъкнал е, че видно от приложената преписка, касаторът, заедно останалите собственици на имот пл. № 2261, кв. 155 по плана на гр. Ч., са били посочени за призоваване по образуваното по жалбата на А. дело пред Окръжен съд гр. С. З., след което съдебното решение, заедно със скицата, неразделна част от него, са били изпратени на 09.12.1983 г. в Окръжен народен съвет, отдел "Архитектура и благоустройство" гр. С. З., за отразяване на изменението на дворищната регулация между двата имота. Именно в това производство е следвало да заявят претенциите си, като към настоящия момент това е недопустимо. Аналогични са съображенията по отношение на становище изх. № 93-00-1416/03.05.2016 г. на главния архитект на Община гр. Ч.. Становището е адресирано до искателя С. К. Б., изготвено е преди образуване на адм. дело № 242/2016 г. на Административен съд - С. З. и е приобщено към доказателствения материал по делото, т. е. не отговаря на изискванията на чл. 239, т. 1 АПК за ново писмено доказателство. Предвид изложеното, не са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на страната към момента на приключване на редовното съдебно административно производство по оспорване на отказ, обективиран в писмо изх. № 93-00-1416 от 25.05.2016 г. на кмета на община Ч., които имат съществено значение за делото. Представените писмени доказателства и свързаните с тях фактически и правни обстоятелста са били известни на искателя при разглеждане на административния спор от двете съдебни инстанции, който е имал възможност да релевира всички свързани с тях доводи и възражения и на които съдът е отговорил изчерпателно. В извънинстанционното производство съдът не упражнява контрол за законосъобразност върху постановените съдебни актове. Поради това искането за отмяна е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,