Решение № 3688 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2017 г.

Решение № 3688 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2017 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - С., срещу решение № 2527/18.04.2017 г., постановено по адм. д. № 10163/2013 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт/РА/№ 2101207066/28.12.2012 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 1481/23.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно, при постановяването му е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С оспореното решение съдът е приел, че издателят на акта - Таня П. Недялкова не притежава материална компетентност да го издаде, поради това, че е оправомощена със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от Г. В.-Н., която от своя страна не е компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. За да стигне до този извод, съдът приема, че в случая е налице хипотеза за изземване на решаването на конкретна преписка и възлагането на друг орган, равен по степен на този, от когото е иззета, без за това да са налице основания на чл. 7, ал. 3 ДОПК /отвод или самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения./ Иска се отмяна на постановеното решение от АС С. -град, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "С. Б." ЕООД, не взема становище по жалбата. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-/№ 2101207066/28.12.2012 г., издаден от Таня П. Недялкова на длъжност главен инспектор по приходите, потвърден с решение № 1481/23.08.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Ревизията, приключила с обжалвания РА е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1204662/19.06.2012 г., издадена от Т. Г. на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., изменена със ЗВР № 1207066/24.09.2012 г. издадена от В. М., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. Със заповед № РД - 01-1358#18/1.11.2012 г. на директора на ТД на НАП - С., на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗНАП и във връзка с извършването на структурни промени в НАП, считано от 1.11.2012 г. Г. В. - Новакова, на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП- С., дирекция "Контрол", е определена да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 от ДОПК, както и заповеди за определяне на компетентен орган по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК за изброени неприключили към 31.10.2012 г. ревизионни производства, сред които и ревизията на "С. Б." ЕООД, възложена със ЗВР № 1204662/19.06.2012 г. С издаването на заповед № РД-01-135 8#18/1.11.2012 г. териториалният директор на ТД на НАП на практика е иззел решаването на въпрос от компетентността на един орган по приходите - в случая изключителната компетентност на органа, възложил ревизиите по цитираните производства, сред които и процесното, да определи органа, който да издаде ревизионните актове и го е възложил на друг, равен по степен орган по приходите. Анализът на чл. 7, ал. 3 ДОПК налага извода, че възможността за изземване на правомощия от един орган и предоставянето им на друг е предвидена само при конкретните хипотези, изчерпателно посочени в нея. Като фактическо основание за издаването на заповед № РД -01-135 8#18/1.11.2012 г. са посочването на структурни промени в НАП и новоназначени органи по приходите, възлагащи ревизии с оглед необходимостта да се приключат голям брой ревизионни производства. Структурните промени и обема на работа не са сред изброените в чл. 7, ал. 3 от ДОПК, основания, а няма данни и не се твърди по делото, че са били налице някои от другите предвидени в разпоредбата предпоставки- отвод, самоотвод или трайна невъзможност на компетентния орган по приходите за изпълнение на служебните задължения. Въз основа на горното, съдът е намерил, че порочността на ревизионния акт до степен на нищожност обезсмисля обсъждането на твърденията за незаконосъобразност изложени по същество на спора. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като правилно постановено. Съдът счита, че извън хипотезите на чл. 7, ал. 3 ДОПК, каквито в случая не са налице, териториалният директор на ТД на НАП не разполага с правомощие да променя установената в закона компетентност за издаване на ЗОКО, поради което такава не може да възникне по силата на издадената от него заповед Заповед № РД-01- 1358#18/1.11.2012 г. По тези съображения съдът приема, че в случая ЗОКО е следвало да бъде издадена от Т. Г. или при негово отсъствие, определената за негов заместник П. Г., в качеството на орган възложил ревизията, съгласно чл. 11, ал. 2 от ДОПК в приложимата редакция. Издаването на процесната ЗОКО от орган различен от органа, възложил ревизията, обуславя нищожност на ревизионния акт като издаден от органа по приходите, за който липсва надлежно овластяване. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е правилно и не са налице сочените от касатора нарушения. Поради което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение