Решение № 1552 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9453/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Сандански, чрез процесуалния му представител юрк. В. Милушева, срещу Решение 1722/28.05.2024 г., постановено по адм. дело 777/202З г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена Заповед АБ-69/15.06.2023г. на кмета на Община Сандански, с която е одобрен Подробен устройствен план - План за застрояване /ПУП-ПЗ/ за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 57176.307.5 в местността Нишан Таши по КККР на [населено място], Община Сандански, област Благоевград, според приложената графична част, като ПИ е отреден за застрояване в зона Жс за Жилищно строителство" по Решение ПО10-16, т. 2 от 08.12.2022 г. на Комисията за земеделски земи при Областна дирекция Земеделие - гр. Благоевград, при предвидено средно свободно застрояване при Пл. - до 60 % и Кинт - 2.0. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата срещу заповедта. Ответникът А. Р. Д., в представен писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът И. Г. Н., чрез адв. Керина, с молба по делото, изразява становище за основателност на касационната жалба и претендира присъждане на разноските в двете инстанции. Ответниците Д. В. Г. и Б. В. З., не взимат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Р. Д., срещу Заповед АБ-69/ 15.06.2023г. на кмета на община Сандански, с която е одобрен ПУП ПЗ, за поземлен имот с идентификатор 57176.307.5 в местността Нишан Таши по КККР на [населено място], община Сандански, област Благоевград. Административният съд е отменил заповедта, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на установената от закона форма, в противоречие с материалния закон и с целта на закона. Констатирал е, че в случая не е налице общата хипотеза на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, както и че не са налице и изключенията от това правило по чл. 109, ал. 2 и 3 ЗУТ. На следващо място е прието, че липсват доказателства Община Сандански да е провела процедури по чл.21 ЗОЗЗ, както и да е одобрявала ПУП за транспортна и техническа инфраструктура за ПИ. Счел е, че е налице е и нарушение на чл. 108, ал. 2 ЗУТ, тъй като в административната преписка приложена по делото няма план - схеми за ВиК и електрозахранване, както и на транспорта схема , т.е. процесния ПУП е одобрен без изискващите се задължителни такива три схеми. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно - техническа експертиза, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице общата хипотеза на чл.59, ал.1 ЗУТ в процесния казус, както и че не са налице и изключенията от това правило по чл.109, ал.2 и 3 ЗУТ . С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е одобрен ПУП-ПЗ за неурегулиран поземлен имот, извън урбанизирана територия, на основание чл. 59, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на кумулативно предвидените предпоставки: предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон, освен в случаите по чл. 109, ал. 2 и ал. 3. Хипотезите на чл. 109, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ не са посочени като основание за издаване на процесната заповед, но следва да се посочи, че техния фактически състав не е налице в случая. Наличието на предварителен проект на ОУП е абсолютно ирелевантно в процедура по чл. 21 от ЗОЗЗ и ЗУТ, предмет на процесната заповед. Липсата на действащ общ устройствен план е пречка за изработването на ПУП-ПЗ за имот, който е извън регулираните територии. Съгласно чл. 104, ал. 1 ЗУТ предвижданията на ОУП са задължителни при изработването на ПУП. Изискването за наличие на ОУП в хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ следва и от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 ЗУТ. Посочените в нея улици, с които следва да бъдат съобразени строежите по чл. 59 ЗУТ с оглед бъдещото регулиране, са част от техническата инфраструктура, която е елемент на ОУП. Такова е изискването и на чл. 59, ал. 1 от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Аргумент в тази насока е и чл. 109, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая по делото по несъмнен начин е установено, че не е налице действащ ОУП, който обаче не може да е равнозначен на действащ ОУП. Следователно оспорената заповед е издадена в нарушение на изискванията на чл. 59 ЗУТ, което обосновава нейната незаконосъобразност. Не се споделят от настоящия съдебен състав доводите на касационният жалбоподател, че първоинстанционният съд е направил неправилно тълкуване на нормата на чл. 59, ал. 1 ЗУТ, като е игнорирал факта, че разпоредбите на § 149 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ влизат в сила на 1 януари 2025 г. Действително съгласно § 4 от ЗИД ЗУТ ДВ от бр.6 от 20.01.2023г. - (В сила от 31.12.2022 г.) в § 149 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г,; изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 101 от 2015 z., бр. 1 от 2019 г. и бр. 107 от 2020 г.) думите "1 януари 2023 г. се заменят с "1 януари 2025 г.", но процедурата по изготвянето на ПУП е предхождаща действието на § 4 от ЗИД ЗУТ ДВ от бр.6 от 20.01.2023г. - (В сила от 31.12.2022 г.). А съгласно § 57, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (Обн. - ДВ, Бр. 13 от 2017 г.) за започнато производство по изработване и одобряване на устройствени планове или на техните изменения по ал.1 се смята датата на допускане (разрешаване) или възлагане на изработването на съответния проект. Отделно от това съгласно § 57, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗУТ започнатите производства по изработване и одобряване на устройствени планове и на техните изменения до влизането в сила на този закон се довършват по реда на този закон, т.е. изискването на закона е наличие на действащ ОУП към 1 януари 2023г., каквато е и редакцията на §149 ПЗР на ЗИД на ЗУТ (обн.ДВ, бр. 82 от 2012 г.; изм., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 101 от 2015 г., бр. 1 от 2019 г. и бр. 107 от 2020 г.) към датата на започване на административното производство по изготвяне и одобряване на устройствения план. На следващо място правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че липсват доказателства Община Сандански да е провела процедури по чл.21 от ЗОЗЗ, както и да е одобрявала ПУП за транспортна и техническа инфраструктура за ПИ. В случая по делото категорично е установено, че решението за утвърждаване на окончателна площадка ПО-10-16/08.12.2022 г. на ОД Земеделие - Благоевград не е било налично, т.е. не е било постановено към датата на вземане на Решение 249/27.10.2022г. на ОБС - Сандански, с което е допуснато изготвяне на ПУП, одобрен с процесната заповед. А решение за утвърждаване на трасе за достъпа до имота по чл.21, ал.2 от ЗОЗЗ изобщо не е издавано, и не е допуснато изготвяне на парцеларен план за същото, предвид което правилни са изводите на съда, че Община Сандански е нарушила административно-производствените правила по ЗОЗЗ и ЗУТ. На следващо място налице са и други съществени нарушения при одобряване на ПУП-ПЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ЗУТ подробният устройствен план се придружава от планове за вертикално планиране, планове-схеми за комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация, електрификация, от планове за паркоустройство и благоустройство, геоложки проучвания, газоснабдяване, топлоснабдяване, далекосъобщения и други, които се одобряват едновременно с подробния устройствен план като неразделна част от него. С плановете за регулация се определят напречните профили на улиците с предвиденото озеленяване и сервитутните ивици на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура, ако има такива извън уличната регулация. С план-схемите за мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура се определят видът и техническите размери на мрежите и съоръженията. Следователно ПУП трябва да бъде придружен от различни планове и схеми, които са неразделна част от него. Това включва планове за вертикално планиране, комуникационно-транспортната мрежа, водоснабдяване, канализация и други, а в случая по делото категорично е установено, че процесния ПУП е одобрен без изискващите се задължителни такива три схеми, а именно: схеми за ВиК и електрозахранване, както и транспорта схема. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните за спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода от спора, на ответника в касацията А. Р. Д., следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски, направени пред касационната инстанция при наличие на своевременно възражение за прекомерността им, направено от касатора. Процесуалният представител на Д. адв. Рачова е поискала в пердставен списък да му се заплатят разноските, направени пред първата инстанция. Такива не се дължат, тъй като вече са били присъдени от административния съд с процесното решение. Поискала е като разноски пред касационната инстанция, както следва 450 /четиристотин и петдесет/ лева за изготвяне на отговор на касационната жалба и 1800 /хиляда осемстотин/ лева заплатен адвокатски хонорар. Видно от приложения по делото отговор на касационната жалба, като негов автор е посочен само ответника Д., който единствено го е подписал, съответно не се доказва да е изготвен от адв. Рачова, нито да е направен в нейна полза разход от 450 лева, поради което тази сума не следва да се присъжда в полза на Д.. Претендираните разноски от 1800 /хиляда осемстотин/ лева заплатен адвокатски хонорар са доказано направени от ответника Д. в полза на адв. Рачова. Направеното срещу тях възражение за прекомерността им е основателно. Процесуалната дейност на адв. Рачова в настоящото производство се е изразила единствено в едно явяване в съдебно заседание на 10.12.2024г., в което не е даден ход на делото и в представяне на писмени бележки по същество, което не може да обоснове оценка на положения от нея труд по висока от предвидения в НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер за този вид дела, а именно 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева. Ето защо, съдът определя този размер, като сумата, дължима от касатора в полза на ответника Д. за разноските, направени от него в касационното производство. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,