Решение № 9656 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2019 г.

Решение № 9656 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Ставрев от [населено място], Пловдивска област за отмяна на влязлото в сила решение № 1384 от 29.01.2013 г., постановено по адм. д. № 8584/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Молителят твърди, че с присъда на Специализиран наказателен съд по НОХД № 857/2014 г. бил признат за невиновен за това, че на 17.05.2011 г., на изхода на гр. Първомай по посока гр. Хасково, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е приел от служител под прикритие дар, който не му се следва – 20 лв., за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по Закона за движение по пътищата. Присъдата е потвърдена с присъда по ВНОХД № 42/2017 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Последната е влязла в сила, тъй като по отношение на него не бил подаден протест от Прокуратурата. Мотивите към цитираните съдебни актове сочели, че не е извършил деянието, за което му било наложено наказание по заповед № З-7947 от 17.11.2011 г., жалбата срещу която била отхвърлена с цитираното решение на ВАС, чиято отмяна се иска. Представените присъди представлявали нови писмени доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, които са от съществено значение за делото. Ответникът – Директор на ОДМВР гр. Пловдив, не е взел отношение. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, намира подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално допустимо, предвид разпоредбите на чл. 240, ал. 2 във връзка с чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: По делото са представени присъда по наказателно дело № 857/2014 г. по описа на Специализиран наказателен съд и присъда № 5 от 11.05.2018 г. по ВНОХД № 42/2017 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Действително от първата се установява, че подсъдимия Н. Ставрев е признат за невиновен в това, че на 17.05.2011 г., на изхода на гр. Първомай по посока гр. Хасково, в качеството си на длъжностно лице от категорията на чл. 169, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е приел от служител под прикритие дар, който не му се следва – 20 лв., за да не извърши действие по служба, произтичащо от задълженията му по Закона за движение по пътищата – да състави АУАН във връзка с констатирано нарушение по чл. 182 ЗДвП. Ставрев е бил оправдан изцяло по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 302, т. 1, предложение последно във вр. с чл. 301, ал. 1, предл. 2, т. 2 НК. Молителят не е представил като доказателство по настоящето дело мотивите към цитираната присъда, от които да бъде установено какво е приел наказателния съд относно деянието. Обстоятелството, че последното не е престъпление не означава автоматично, че не представлява дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 224, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г., в редакцията му, приложима към момента на издаване на заповедта, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Казаното за непредставени мотиви се отнася и до присъда № 5 от 11.05.2018 г. по ВНОХД № 42/2017 г. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд. Освен това върху нея има изрично отбелязване, че не е влязла в сила. Молителят не е представил доказателства към кой момент присъдата е влязла в сила по отношение на него. Видно от заповед № З-7947 от 17.11.2011 г. на Директора на ОДМВР гр. Пловдив, на Ставрев е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, не защото е извършил престъпление. Не е приложена нормата на чл. 227, ал. 1, т. 1, от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г., ред. изм. ДВ., бр. 81 от 18.10.2011 г. (отм.);. Следователно не е уволнен за осъждане за умишлено престъпление от общ характер, а нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 227, ал. 1, т. т. 7, 8 и 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 1, ал. 2, т. 4 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В заповедта е прието също така, че държавният служител е извършил дисциплинарните нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г., ред. изм. ДВ., бр. 81 от 18.10.2011 г. (отм.); – неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, както и че не спазил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР – т. т. 4, 7, 8, 31 и 33. Извършените от него дисциплинарни нарушения са възприети като тежки нарушения на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. т. 7, 8 и 10 ЗМВР, които съгласно чл. 230, ал. 1 и 2, т. 4 ППЗМВР, изискват дисциплинарно наказание "уволнение". Представените от молителя два броя присъди без мотиви, не представляват доказателства, от които да бъде направен извод относно деянието като дисциплинарно нарушение, поради което не могат да бъдат възприети като нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Обстоятелството, че лицето е признато за невиновно по наказателните дела, само по себе си не рефлектира върху наложеното дисциплинарно наказание, предвид посочената по-горе законова уредба. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. С оглед на изложените мотиви не може да се приеме, че молителят е установил някоя от визираните в чл. 239, т. 1 АПК хипотези, поради което подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора разноски в полза на подателя на искането не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 224, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,