Решение № 13215 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2018 г.

Решение № 13215 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13440/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис ІІІ" № 136, чрез пълномощника си старши юрисконсулт П. Георгиева, против решение № 28 от 22.06.2018 г. на АС (Административен съд) – Русе, постановено по адм. дело № 268/2017 г., с което по жалба на "Терра Глоуб" ЕООД е отменена негова заповед № 03-РД/848 от 26.06.2017 г. (вярната дата на заповедта е от 26.02.2016 г.), в частта, с която е отказано финансиране на заявлението му за подпомагане, в частта надвишаваща одобрените разходи относно: разходи за трактор John Deer 6115 R (152 554, 74 лв.), дисков култиватор Kuhn optimer+ 6003 (82 410, 85 лв.), компактор Strom Swifter SO 6000 (59 652, 82 лв.), сеялка Kuhn Maxima – 2 бр. пролет (49 302, 56 лв.), есенна сеялка за след минимални почвообработни Kuhn ESPRO 6000 (168 535, 83 лв.), торачка Kuhn Axis 30. 1 Q (24 643. 46 лв.), косачка Kuhn GMD 28 (15 539, 07 лв.) и сламопреса за правоъгълни бали John Deer 359 T (41 659. 18 лв.). В жалбата са развити съображения за неправилност на съдебното решение поради несъобразяването му с предписанията на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, поради което моли решението да бъде отменено, като се остави в сила отмененият административен акт като правилен и законосъобразен и да се отхвърли изцяло оспорването срещу него, ведно с всички законни последици. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли да бъде съобразено, че делото е без материален интерес, доколкото предмет на съдебен контрол е законосъобразността на заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ, а не размерът на отказаната финансова помощ и че делото не е с голяма фактическа и правна сложност. От ответника "ТЕРРА ГЛОУБ" ЕООД, с. Тръстеник, община Иваново, област Русе, чрез процесуален представител адв. Т. Мончева е постъпил писмен Отговор на касационната жалба, в който се изразява становище, че същата от една страна не отговаря на изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, а от друга страна са изложени доводи за неоснователност като счита, че решението на АС – Русе е правилно, законосъобразно и подробно обосновано. По изложени конкретни доводи моли касационната жалба да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, необоснована и недоказана, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в цялост. Претендира присъждане на всички съдебни и деловодни разноски за настоящото производство, както и за това, водено пред първата инстанция в пълен размер. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа подадения отговор, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък, договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащането. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, като същата е основателна единствено в частта й относно присъдените в полза на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение, а в останалата й част жалбата е неоснователна. Настоящият състав на ВАС намира, че входираната на 12.07.2018 г. в Административен съд - Русе касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението на датата 28.06.2018 г. видно от приложената по делото "разписка", подписана е от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и с оглед тези факти, касационната жалба е процесуално допустима. Неоснователно е наведеното възражение на ответника "Терра Глоуб" ЕООД, че касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е нередовна по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК и че на основание чл. 213б от АПК следва да бъде дадено указание на касатора да отстрани недостатъците в жалбата си, в това число точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, представляващи касационни основания. Настоящият съдебен състав приема, че действително в касационната жалба са изложени доводи, които касаят спора по същество относно издадения административен акт, а не конкретни пороци на обжалвания съдебен акт, но от една страна - от съдържанието на същата могат да се извлекат касационни основания, а от друга страна - съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът е длъжен да следи служебно, дори и да няма посочени конкретни пороци. Следователно касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е редовна и допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна. По жалба на "Терра Глоуб" ЕООД със седалище и адрес на управление с. Тръстеник, общ. Иваново, ул. "Съединение" № 34, представлявано от управителя М. Коев, срещу мълчалив отказ на Министъра на земеделието и храните да се произнесе и вземе решение по подадена жалбата на дружеството срещу Заповед № 03-РД/848 от 26.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е било образувано адм. дело № 6198 по описа за 2016 на Административен съд София - град (АССГ). С определение № 3686/29.06.2016 г. АССГ е прекратил производството по административното дело и същото е изпратено по подсъдност на ВАС, където е било образувано адм. дело № 7970/2016 година. С определение № 6697 от 30.05.2017 г. делото е прекратено, повдигнат е спор за подсъдност и делото е изпратено на петчленен състав на ВАС, който да определи съда, компетентен да разгледа жалбата на дружеството. По образуваното адм. дело № 6297/2017 г. петчленен състав на ВАС - Първа колегия с определение № 8114/26.06.2017 г. е приел, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд София - град и делото е изпратено на АССГ, където е образувано адм. дело № 7145/2017 година. Това дело е било прекратено с определение № 4632/6.07.2017 г. в частта на оспорване на мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните да се произнесе по жалбата на "Терра Глоуб" ЕООД срещу заповед № 03-РД/848 от 26.02.2016 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", а по отношение оспорването на самата заповед делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд - Русе, където е образувано адм. дело № 268/2017 година. С Уточнителна молба от 14.07.2017 г. по адм. дело № 7145/2017 г. на АССГ (л. 10 от същото дело) жалбоподателят е направил изрично волеизявление относно предмета на обжалване, като е посочил, че оспорва Заповед № 03-РД/848 от 26.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в конкретно описана част. След произнасянията на АССГ и ВАС относно родовата и местна подсъдност, Административен съд - Русе, с решение № 28 от 22.06.2018 г. по адм. дело № 268/2017 г., в производство по реда на чл. 42, ал. 1, изр. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (за краткост Наредба № 9) във връзка с чл. 145 и сл. по глава Х от АПК, ОТМЕНЯ по жалба на "Терра Глоуб" ЕООД, ЕИК 117673326, със седалище и адрес на управление с. Тръстеник, общ. Иваново, ул. "Съединение" № 34, представлявано от управителя Р. Коева, Заповед № 03-РД/848 от 26.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по т. II от същата, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените със същата заповед разходи за следните активи: трактор John Deer 6115 R, дисков култиватор Kuhn optimer+ 6003, компактор Strom Swifter SO 6000, сеялка Kuhn Maxima – 2 бр. пролет, есенна сеялка за след минимални почвообработни Kuhn ESPRO 6000, торачка Kuhn Axis 30. 1 Q, косачка Kuhn GMD 28 и сламопреса за правоъгълни бали John Deer 359 T.; ВРЪЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне по Заявление за подпомагане Подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства УИН 18/04/1/0.0.1724, подадено от "Терра Глоуб" ЕООД, в частта относно заявените за подпомагане трактор John Deer 6115 R, дисков култиватор Kuhn optimer+ 6003, компактор Strom Swifter SO 6000, сеялка Kuhn Maxima – 2 бр. пролет, есенна сеялка за след минимални почвообработни Kuhn ESPRO 6000, торачка Kuhn Axis 30. 1 Q, косачка Kuhn GMD 28 и сламопреса за правоъгълни бали John Deer 359 T за разликата над одобрените в т. І на заповедта разходи за същите активи. С трети диспозитив съдът ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" гр. София да заплати на "Терра Глоуб" ЕООД, ЕИК 117673326, със седалище и адрес на управление с. Тръстеник, общ. Иваново, ул. "Съединение" № 34, представлявано от управителя Р. Коева, направените по делото разноски в общ размер от 5 590, 00 лева (пет хиляди петстотин и деветдесет лева). За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че жалбата е допустима и основателна. Административният съд е счел, че административният акт е издаден от материално компетентен орган, при формално спазване на изискуемата от закона форма, но при липса на мотиви в частта от заповедта, с която са отказани за финансиране в частност осемте спорни актива. Съдът е счел мотивите за изключително лаконични и неясни като е установил, че административният орган е посочил единствено правните норми, които счита за приложими, но не и фактическите обстоятелства, поради които е приел, че за заявените разходи над одобрените по т. I от заповедта, не са налице основание за одобряване, въз основа на което е възприел, че поради липсата на мотиви в оспорения административен акт е налице порок на неговата форма, което пък представлява основание за неговата отмяна. На следващо място административният съд е установил, че заповедта в оспорената част е постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които са довели и до нейната материална незаконосъобразност. За да достигне до този извод съдът последователно е анализирал нормите на чл. 33, ал. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент (ЕС) № 809/2014, с които е мотивиран отказът на административния орган за финансиране на заявлението за подпомагане в оспорената част, с която се надвишават одобрените разходи, както и нормата на чл. 32, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., както и чл. 37, т. 4 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", Дирекция "Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони" и Приложение № 23 на Правилника за работа на Дирекция ДПМРСР. От извършения анализ на относимите правни норми, административният съд безспорно е установил, че е налице изготвен и съгласуван списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи. От приетата по първоинстанционното дело съдебно - икономическа експертиза се установява, че самият списък съдържа само изброяване на активите, но не и стойностите на референтните цени. Такива са били налични само в базата данни на Разплащателната агенция (РА). След проведено съгласуване с министъра на земеделието и храните списъците са били публикувани в сайта на ДФЗ (Държавен фонд "Земеделие"), а референтните цени са качени в базата данни на фонда. Тези референтни цени са били определени на база представена информация от доставчици и други търговци. Прието е, че последващите действия на ДФЗ досежно референтните разходи са в посока на редуциране на стойностите на референтните разходи, което е станало двукратно, въз основа на утвърдени от Изпълнителния директор докладни записки, като това последващо изменение не е било съобразено с утвърдените вътрешни правила, които на първо място предвиждат промените да стават на база представени нови данни от търговците, и на второ място – ограничават времево възможността за извършване на промени, като изключват периода на прием на заявления за подпомагане от времето, в което се допуска изменение на референтните цени. Административният съд е установил, че и двете ограничения не са спазени, тъй като при постановяване на оспорената заповед административният орган е бил приложил именно тези двукратно редуцирани референтни цени, за да откаже финансиране на стойностите, които ги надвишават. На следващо място административният съд е приел, че е налице и нарушение на основните принципи в административното производство, в това число принципите за съразмерност (чл. 6, ал. 1 АПК) и за последователност и предвидимост (чл. 13 АПК). На последно място административният съд е приел искането на дружеството за присъждане на разноски за частично основателно и е присъдил такива за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., 5 140 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и депозит за вещо лице в размер на 400 лева, като съдът е приел, че заявените в списъка по чл. 80 от ГПК разходи за транспорт, куриери, копирни услуги и пр. не следва да се присъждат, тъй като репарирането на такива разходи по реда за присъждане на разноски не се дължат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от изведените от касационната жалба пороци. При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Пред Административен съд - Русе /след направената конкретизация относно предмета на обжалване с Уточнителна молба от 14.07.2017 г. по адм. дело № 7145/2017 г. на АССГ/, е оспорена Заповед № 03 - РД/848 от 26.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по т. II, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените със същата заповед разходи за следните активи: трактор John Deer 6115 R, дисков култиватор Kuhn optimer+ 6003, компактор Strom Swifter SO 6000, сеялка Kuhn Maxima, есенна сеялка Kuhn ESPRO 6000, торачка Kuhn Axis 30. 1 Q, косачка Kuhn GMD 28 и сламопреса за правоъгълни бали John Deer 359 T. С оспорената част на тази заповед е отказано финансирането на заявлението за подпомагане в частта му, с която надвишава одобрените разходи по т. I от заповедта, като мотивите на административния орган, послужили за отхвърляне на финансирането на спорните осем позиции, са основанията по чл. 33, т. 15 от Наредба № 9/21.03.2015 г., във връзка с чл. 48, параграф 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014. Изложените от първоинстанционния съд подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт се споделят напълно и от настоящата касационна инстанция. Противно на изведеното от касационната жалба оплакване, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че липсват мотиви на постановения отказ за финансиране, тъй като в издадения акт административният орган е посочил единствено правните норми, които счита за приложими, но не и фактическите обстоятелства, поради които приема, че не е налице основание за одобряване. Правилен е и извода на административния съд, че в оспорената част на административния акт не са посочени нито размера на референтните разходи, нито актът, с който същите са одобрени, нито причините поради които се счита, че заявените от дружеството разходи надвишават определените референтни разходи. Настоящият съдебен състав приема, че съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. От мотивите към оспорената заповед следва да става ясно какви са определените референтни разходи по всяко перо, за които те са отказани и следва да бъде посочен актът (актовете), с които референтни разходи са определени. Това би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на защита, а на съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, като провери дали и с колко стойностите на заявените от земеделския производител (стопанин) разходи са над определените референтни разходи. Според Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите за издаване на административния акт могат да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, което означава, че в оспорваната заповед или в документ към административната преписка трябва да бъде направена препратка към определена част от акта (актовете), с които референтните разходи са определени – в част от неговото /тяхното/ съдържание, относима към съответните пера, по които е отказано финансово подпомагане, като в настоящия случай това не е направено. На следващо място следва да се приеме за безспорно, че в случая списък с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни разходи, е съгласуван и одобрен от министъра на земеделието и храните, но не съдържа референтни цени, каквито са въведени в базата данни на ДФЗ. По данни от приобщената по делото експертиза е видно, че на 21.04.2015 г. са редуцирани цените, като с писмо е поискана замяна на файла. Извършена е следваща редукция през месец август 2015 година. Според заповед № РД 09-213/27.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, началната дата за прием на заявленията е 14.04.2015 г., а крайната дата съответно по т. 2. 1 - 18.05.2015 г., а по т. 2. 2 и 2. 3 - 8.06.2015 година. Най-общо, установено е, че след началото на приема на заявления е налице редуциране на цените. Действително промяната на цени при първоначално определени и съгласувани такива и съобразяването им при произнасянето на административния орган, противоречи на основните принципи за последователност и предвидимост по чл. 13 АПК, налагащи административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на оперативната си самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Според чл. 48, § 2, б. "д" от Регламент № 809/2014, задължение за Разплащателната агенция е да извърши преценка на основателността на заявените за финансиране разходи чрез подходяща система за оценка, като примерно сочи три варианта - референтни разходи, сравняване на различни оферти или комисия за оценка. На свой ред, чл. 32, ал. 9 от Наредба № 9/2015 г. регламентира, че Разплащателната агенция извършва оценка на основателността на предложените за финансиране разходи, като ги съпоставя с определените от РА референтни разходи за допустими за финансиране активи и услуги и/или сравняване на представени оферти. Според Приложение № 23 към Правилника за работа на Дирекция ДПМРСР, базата данни се актуализира преди стартирането на периода на прием или в началото на всяка календарна година, след отправени официални запитвания до производители и търговци на земеделска техника и/или чрез публикуване на съобщение на електронната страница на ДФЗ. След получаване на ценовите листи в изискуемия формат и срок, и след проверката им за евентуални допуснати грешки и след отстраняването на установените грешки и неясноти, всички получени ценови листи се обобщават в един файл и се изпращат чрез заявка до звено "Интегрирана система за администриране и контрол" за въвеждане на новата информация в модул "База данни". След започването на приема на заявления за подпомагане или в периода за обработка на постъпили такива, цените на наличните в базата данни активи не се коригират. Във всички останали случаи корекцията е допустима, като новата цена влиза в сила до 10 работни дни след датата, на която доставчикът е уведомил официално ДФ "Земеделие" за настъпилата промяна. Периодът на валидност на новата референтна цена започва да тече от деня, следващ деня на извършената актуализация. Следва да се отбележи, че действително ДФЗ разполага с правомощието да определи конкретния размер на референтните цени, които ще използва за оценка на основателността на разходите на кандидатите, подали заявления за подпомагане, но то следва да бъде упражнявано съобразно предвидените законови, подзаконови и вътрешни правила и процедури. Извършването на промени в референтните цени и прилагането им при произнасянето по него, засяга правата и законните интереси на заявителя в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК. Процедурата по утвърждаване, съгласуване и публикуване на списъците с активи, дейности и услуги, за които са определени референтни цени, е предвидена така, че да гарантира на участниците в производството, че ще бъдат запознати с конкретните параметри за оценка на заявленията им, което ще им даде възможност да съобразят заявените стойности на разходите с изискванията на Разплащателната агенция. Нормативно установената възможност за извършване на промени в утвърдените списъци на активите, респективно - на референтните цени за тях, не може да бъде упражнявана произволно по начин и време. На последно място направеното от касационния жалбоподател в касационната жалба искане за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение, следва да се приеме за неоснователно поради следното: Както се установи по-горе, при произнасянето си относно разноските, Административен съд - Русе е приел искането на дружеството "Терра Глоуб" ЕООД за присъждане на разноски за частично основателно и е присъдил такива за заплатена държавна такса в размер на 50 лв., 5 140 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и депозит за вещо лице в размер на 400 лева, или в общ размер на 5 590 лева, които разноски са свързани с извършването на правни действия в процеса. Не е присъдил разноски за фактически действия като пътни разноски, командировки, куриерски услуги, копирни услуги. По постъпила молба от Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изменение на постановеното по адм. дело № 268/2017 г. решение в частта за разноските, Административен съд – Русе, в производство по реда на чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 АПК, е постановил определение от 8.10.2018 г., с което е отхвърлил молбата с развити подробни съображения. Това определение е било съобщено на страните, но не е обжалвано с частна жалба пред ВАС, поради което е влязло в сила. Затова въпросът за разноските и по-конкретно този за размера на адвокатското възнаграждение е разрешен със сила на присъдено нещо. Макар и да не споделя изложеното от съда, че "конкретният казус е типичен пример за съдебен спор с определен материален интерес", настоящият касационен състав не може да променя вече отразеното във влязлото в сила определение от 8.10.2018 г. по адм. дело № 268/2017 година. По-конкретно следва да се отбележи, че предвид съдържанието на оспорената Заповед № 0 З-РД/848 от 26.02.2016 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", образуваното административно дело е по Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както всъщност е разпределено видно от протокола за избор на съдия-докладчик. Приложимата за случая Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., е издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Делата по ЗПЗП не са с материален интерес, защото при тях се преценява законосъобразността на административния акт, а не се извършва преценка на стойностното изражение на претендираната и одобрената, респективно отказаната помощ. В конкретния случай се извършва проверка на законосъобразността на извършения от административния орган отказ за финансиране на заявлението за подпомагане на кандидата "Терра Глоуб" ЕООД с УРН: 252134 и ИД № на проекта: 18/04/1/0.0.1724. След като по този вид съдебни производства е неотносим размера на претендираната сума по инвестиционното предложение и е без значение каква част от исканата финансова помощ е уважена или отказана, то спорът е административноправен, без конкретен материален интерес. Допълнителен аргумент за това, че делото не е било с материален интерес се извлича и от последвалото изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн. в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г., според което в чл. 8, ал. 2, т. 7 изрично, като без определен материален интерес са посочени административните дела по Закона за подпомагане на земеделските производители, с минимален размер на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие - 500 лева. Преди тази нормативна промяна, за възнаграждението за процесуално представителство по дела по Закона за подпомагане на земеделските производители безпротиворечиво се прилагаше нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, а именно минимално възнаграждение като за неоценяеми искове - 300 лева. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаеща процесуално представителство по дела с определен материален интерес, не намира приложение. С оглед всичко изложено, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции не следва да бъде уважено. Искането на ответната страна за присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция е основателно. Същите са в размер на 4560 лв. с ДДС, своевременно са поискани и са доказани с представения Договор за правна защита и съдействие, фактура и преводно нареждане. Представен е и Списък за тази сума (т. 1). При направено от касатора възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), касационният състав намира заплатените разноски за адвокат за прекомерни, тъй като делото не е с материален интерес и не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид което разноските за адвокат следва да бъдат намалени наполовина – на 2280 лева. Недопустимо е искането за присъждане на разходи за адвокатско възнаграждение за обжалване на разноските в размер на 600 лева посочени в т. 2 от Списъка, тъй като определението от 8.10.2018 г. по адм. дело № 268/2017 г. на АС - Русе, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, не е предмет на настоящото съдебно производство, поради липсата на частни жалби. Предмет на касационното производство е само постановеното по делото решение, а не и определение. Недопустимо е в отговора на касационната жалба да се претендират разноски и за производството пред първата инстанция в пълен размер, за което е имало друг ред за защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,