Решение № 4861 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13030/2012 г.

Решение № 4861 от 8.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13030/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Милен Иванов Стоянов, Васил Иванов Стоянов и Стоянка Миленова Божилова, тримата от гр. София, срещу решение № 3876/09.07.2012 г., постановено по адм. д. № 73/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се твърдят доводи за нищожност, недопустимост, допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се обяви за нищожно или се обезсили като недопустимо, или се отмени като неправилно, с произтичащите от това последици. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът, Столичен общински съвет, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Иван Миленов Стоянов /починал, на негово място конституирани правоприемниците му Милен Иванов Стоянов и Васил Иванов Стоянов/ и на Стоянка Миленова Божилова, срещу Решение № 551 от 29.07.2009 г. на Столичния общински съвет, с което на основание чл. 22, ал. 4, чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗУТ и др. е одобрен план за регулация и план за застрояване на м. "Младост-1" с обхват подробно описан в решението, в частта му относно имот пл. № 1564, кв. 13б /нов № 217, кв. 13а/. В останалата част оставил без разглеждане жалбата и прекратил производството по делото. За да постанови решението си съдът приел, че оспореното решение в частта за имота на жалбоподателите, е законосъобразно, тъй като не противоречи на материалноправни норми и при приемането му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, прието е от компетентния орган в законовата форма и е съобразено с целта на закона. Решението не е нищожно, като постановено от компетентния съд съгласно разпоредбите на чл. 215, ал. 1 ЗУТ и чл. 164 АПК, както е и допустимо, постановено по допустима жалба, с произнасяне по предмета на същата. Решението е правилно. По делото безспорно са установени фактите и обстоятелствата имащи релевантно значение за спора, като съдът е бил длъжен и е обсъдил само относимите факти и обстоятелства за правилното решаване на спора, имайки предвид и заключението на вещото лице. Необсъждането на всички оплаквания в жалбата, които са неотносими за спора не сочи на необосновано решение. Правилно съдът е очертал предмета на оспорването досежно собствения на жалбоподателите имот, само за който е налице за тях правен интерес като заинтересувани собственици и лица. В останалата част на оспорването правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и е прекратил производството по делото, тъй като жалбоподателите нямат права да се позовават на нарушени чужди права, т. е. извън имота им. По делото е установено, че процесният имот, собственост на жалбоподателите, е с площ около 1852 кв. м., като преди приемането на процесното решение е представлявал УПИ ХХХI-1564, в кв. 13б по плана за м. "Младост 1", гр. София, нанесен в кадастралния регистър на района с идентификационен номер 68134.4082.217, а съгласно скиците към оспореното решение е нанесен като имот № 217, включен в съсобственост в УПИ I, кв. 13а. Установено по делото е, че през 2000 г. със заповед на главния архитект на София за посочения имот е одобрено частично изменение на ЗРП, с предвидено застрояване за "КОО" на едноетажна сграда, както и че то не е реализирано от жалбоподателите. От заключението на вещото лице се установява също така, че съгласно отреждането според Общия устройствен план на София към момента на приемане на оспореното решение, имотът на жалбоподателите попада в зона за "Терени за локални градини и озеленяване" ("Тго"), съгласно оспореното решение имотът е включен в УПИ I -"за локална градина и озеленяване", кв. 13а. С оглед на това правилно съдът е приел, че решението в оспорената му част, касаеща имота на жалбоподателите, е в съответствие на предвижданията на общия устройствен план, както и че за случая не се изисква съгласие на собствениците, след като е съобразено с предвижданията на план от по-горна степен, какъвто се явява общия устройствен план. Включването на имота на жалбоподателите като съсобствен в УПИ I -"за локална градина и озеленяване" не противоречи на материалноправни норми, а е в съответствие на тях, а освен това при прилагане/реализиране/ на предвижданията на плана ще са приложими разпоредбите на чл. 205 - 208 ЗУТ, за обезщетяване при принудителното отчуждаване на имота, което би следвало да се извърши в петгодишен срок от влизането на оспореното решение на общинския съвет в сила. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че решението на общинския съвет, в оспорената му част, е постановено в съответствие на материалноправните разпоредби и след спазване на административнопроизводствените правила. Решението е прието от компетентния за това орган съгласно предоставените му компетенции и решението е облечено в изискващата се форма, съгласно изискванията на чл. 59 АПК, като мотивите към него и фактическите основания за издаването му се съдържат във всички съпътствуващи издаването му действия, облечени в писмен вид, както се съдържат и в графичната част към заповедта, разчитана правилно. Не се установяват твърдяните в касационната жалба допуснати съществени процесуални нарушения, включително и от служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което не са налице основанията по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението и следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК