Решение № 13400 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2017 г.

Решение № 13400 от 5.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8826/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Асеновград срещу Решение № 1156/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 789/2017 г., на Административен съд- гр. Пловдив. Развити са съображения, че постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с приложимият материален закон. Сочи се че исканият документ от страна на Ш. Грибачева се издава на основание чл. 24, ал. 1 от ЗГР вр. чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., издаване на удостоверения въз онова на регистъра на населението, като в тази връзка общинската администрация е изпълнила задължението си и е извършила проверка в регистъра на населението и са установили че лицето за което се иска удостоверение за наследници – С. Грибачев има наследник - негов син В. Грибачев и в регистъра не е било отбелязано че последният се е отказал от наследство. Сочи се че общинската администрация извършва издаване на удостоверение за наследници само въз основа на обстоятелствата които са вписани в регистъра и при липса на вписвания не се следва и издаване на исканото удостоверение, а и при отказ от наследство наследствените правоотношения не се изчерпват само с имуществените права на наследодателят и не се заличава родствената връзка между наследник и наследодател. Счита че формираните изводи на съда относно наследствените права на жалбоподателката за незаконосъобразни и лишени от правна опора. Иска се отмяна на съдебното решение, като неправилно и да се реши спора по същество като се постанови решение, с което се отхвърли жалбата на Ш. Грибачева против отказ обективиран в писмо изх. № 94-Ш-13/01.03.2017 г., издадено от Кмета на Община Асеновград. Ответникът по касационната жалба, в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, оспорва касационната жалба, като подробни аргументи за това са развити в представения писмен отговор. Моли, да се остави без уважение касационната жалба на и да се потвърди решението на Административен съд - гр. Пловдив, като законосъобразно и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Моли да се уважат направените по делото разноски за тази инстанция съгласно представения договор за правна помощ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и предвид това моли съда да остави в сила постановеното решение на Административен съд Пловдив. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното Решение № 1156/28.06.2017 г., постановено по адм. дело № 789/2017 г., на Административен съд - гр. Пловдив се ОТМЕНЯ по жалба на Ш. Грибачева отказ обективиран в писмо изх. № 94-Ш-13/01.03.2017 г., на Кмета на Община Асеновград с който не и е издадено Удостоверение за наследници по молба вх. № 94-Ш-13/20.02.2017 г., като незаконосъобразно и се ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Асеновград, за ново произнасяне при изпълнение на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Със същото решение се ОСЪЖДА Община Асеновград да заплати на Ш. Грибачева, сумата от 560 лв., представляващи разноски по делото. От решаващия съд се посочва, че административният орган е незаконосъобразно е мотивирал своя отказ с разпоредбата на чл. 9 и чл. 11 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Приел е че са представени неоспорими доказателства, че наследодателят С. Грибачев, поч. на **** г., е оставил за свой наследник сина си – В. Грибачев, но последният се е оказал от наследството, което е било вписано и в специалната книга на Районен съд Асеновград на 20.06.2013 г. Първоинстанционният съд е приел че по силата на чл. 53 от ЗН при отказ, лицето което го е извършило не е придобило права от наследството на наследодателят си т. е. не е бил наследник и при това положение наследството е преминало към вторият ред наследници – майката на наследодателят Ш. Грибачева. Сочи се в мотивите на решаващият съд, че при тези факти административният орган неправилно е приложил нормата на чл. 11, ал. 5 от Наредбата тъй като е бил длъжен да впише в удостоверението за наследници всички живи и починали наследници, като лицето В. Грибачев няма качеството на наследник на С. Грибачев, а такова качество има само неговата майка Ш. Грибачева. Административен съд Пловдив е посочил, че без да съобрази всички законови изисквания и обсъждане на обстоятелствата от значение за случая и без да изясни изцяло релевантните за спора юридически факти, Кмета на Община Асеновград е постановил отказ, който е незаконосъобразен и подлежи на отмяна, а поради факта, че случая не може да се реши от съда по съществото на спора е изпратил преписката на органа. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по-различни от изложените от първоинстанционния съд мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗГР общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението, като редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл. 9 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г., гласи, че за удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение № 3. В нормата на чл. 11 от същият подзаконов акт е посочена и процедурата по издаване на удостоверение за наследници: подаване на искане по образец съгласно Приложение № 2 в което следва заявителят да впише известните му данни за наследодателя и неговите наследници. След подаване на заявлението, за да се определят наследниците по закон, длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние. Видно от събраните в хода на първоинстанционното разглеждане на делото доказателства е, че лицето за което се иска издаване на удостоверение за наследници – С. Грибачев е оставил за свой наследник сина си В. Грибачев. Неправилно Административен съд Пловдив е развил мотиви на плоскостта на гражданското право, като това е в разрез с нормата на чл. 128, ал. 1 от АПК в която норма тълкувана води до извод, че законодателят е предвидил административните съдилища да се произнасят само и единствено по възникнали административни спорове вкл. и при отказ от издаване на удостоверителен документ, каквото е удостоверението за наследници, представляващо извършването на административна услуга. В настоящия казус решаващият съд е излязъл извън посочената норма като е разгледал административният спор като граждански такъв, излагайки доводи кой е наследник по смисъла на ЗН, а не във връзка с обжалването на административният акт. В конкретният случай е следвало решаващият съд само да установи дали отказа е законосъобразен или не с оглед нормите на чл. 24 от ЗГР и тези на Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. Изрично в чл. 5, ал. 1 от Наредбата е посочено, че удостоверенията издавани въз основа на този подзаконов акт, се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници В ал2 от същият подзаконов текст е посочено, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Тази норма е във връзка с текста на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР и заявителката Грибачева попада в обхвата и. Последната при подаване на заявлението за Удостоверение за наследници е посочила и наличието на правен интерес да иска извършването на процесната административна услуга – наличие на задължения от страна на починалият и син и образувано изпълнително производство при ЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗГР, гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. От изложеното следва, че в случая достатъчно основание за извършване на исканата административна услуга – издаване на удостоверение за наследници на С. Грибачев е съставеният акт за смърт, от който се установява фактът на настъпилата смърт на същия в населеното място. Заявителката е представила заверено копие от удостоверение издадено от Районен съд Асеновград за отказ от наследство на своя внук и син на С. Грибачев т. е. Ш. Грибачева има качество на трето лице по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация, а именно – лице, което иска да му бъдат предоставени данни, съдържащи се в единната система за гражданска регистрация, които са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на негови законни права и интереси. На тази плоскост е следвало административният орган да издаде исканото удостоверение, но като се съобрази единствено с разпоредбата на чл. 12 от Наредбата – да впише в издаденото удостоверение наследниците на починалото лице, а не да се съобразява с подаденото заявление за вписване като единствен наследник на Ш. Грибачева. Неизпълнението на законово вменено задължение от страна на Кмета на Община Асеновград води до незаконосъобразност на постановеният отказ, както правилно е отбелязал решаващият съд и следва този отказ да се отмени и да се върне преписката на административният орган да издаде исканото удостоверение при спазване на законовите и подзаконови норми визирани в ЗГР и Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. – а именно да впише всички живи и починали наследници на С. Грибачев. Подателката на заявлението ако е недоволна от съдържанието на издаденото и удостоверение има правната възможност да го оспори по съответния ред. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, но по различни от изложените в него мотиви. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 от АПК, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 500. 00 лв. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение