Решение № 284 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2014 г.

Решение № 284 от 12.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12898/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Данев Армутлиев от гр. Ямбол, чрез адв. Тайчева като процесуален представител, против решение № 72 от 21.08.2014 г., постановено по адм. дело № 117/2014 г. по описа на Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ с изх. № 24-13266/30.06.2014 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Ямбол да се извърши изменение в кадастралния регистър на поземлени имоти с идентификатори 83051.39.2, 83051.41.27 и 83051.2940, изразяващо се във вписване на разваляне на договор за аренда, сключен на 17.11.2011 г., вписан в регистъра относно тези имоти. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго решение, с което оспореният отказ да бъде отменен. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответниците - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. Ямбол, "АГРО МК" ООД, Минка Данева Иванджикова и Василка Илиева Костова, не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Ямбол е отказ с изх. № 24-13266/30.06.2014 г. на началника на СГКК - гр. Ямбол да се извърши изменение в кадастралния регистър на поземлени имоти с идентификатори 83051.39.2, 83051.41.27 и 83051.2940 в землището на с. Шарково, обл. Ямбол,, изразяващо се във вписване на разваляне на договор за аренда, сключен на 17.11.2011 г., вписан в регистъра относно тези имоти. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че не са налице нормативните предпоставки за извършване на исканото изменение в кадастралния регистър (КР) - не е настъпила промяна по отношение на данните, подлежащи на вписване. Обжалваното решение е правилно. Фактическите установявания са съответни на събраните по делото доказателства. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 (изм. ДВ, бр. 49/2014 г.) ЗКИР относно основанията, на които могат да се извършват изменения в кадастралния регистър, както и на разпоредбата на чл. 58 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри относно начина, по който измененията могат да се извършват, като съгласно ал. 5 на последната заявителят следва да приложи документи, удостоверяващи исканото изменение в кадастралния регистър. В съответствие с данните по делото за едностранно разваляне от страна на арендодателите с нотариална покана на сключен на 17.11.2011 г. договор за аренда, вписан в кадастралния регистър във основа на служебно получена от Службата по вписванията - гр. Елхово информация по чл. 52, ал. 2 ЗКИР, е съобразена приложимата в случая разпоредба на чл. 27, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието. Съгласно цитираната норма прекратяването на договор за аренда следва да се регистрира в съответната общинска служба по земеделие и да се впише в нотариалните книги. Предвидената в разпоредбата поредност на действията по отразяване на прекратяването на договора за аренда е от значение за настъпване на правните последици на прекратяването, но не се отразява на законосъобразността на оспорения административен акт. Едва след вписване на прекратяването на арендния договор в съответната служба по вписванията към Агенцията по вписванията, може да се иска от СГКК извършване на изменение на кадастралния регистър на основание чл. 53, ал. 1 ЗКИР относно посочените имоти. В случая в административната преписка няма представени от заявителя документи, че прекратяването на договора за аренда е вписано по съответния ред, за да породи то своето правно действие. Доказателства в този смисъл не са представени и пред първоинстанционния съд. Затова правилно административният орган при липсата на основания по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е постановил отказ по направеното искане за изменение в КР, изразяващо се във вписване на разваляне на договор за аренда от 17.11.2011 г. Като е направил извод, че оспорването е неоснователно, първоинстанционният съд е постановил обоснован съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните норми. След като е обсъдил всички относими доказателства, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационния състав. Административен съд - Ямбол се е произнесъл и по всички наведени в жалбата възражения, правилно приети в мотивите на решението за неоснователни. Същите доводи се излагат отново и в касационната жалба. Следва да се отбележи, че в случая с оглед данните по делото за постановен отказ на съдията по вписванията при РС - Елхово за вписване на нотариалната покана за прекратяване на договора за аренда от 17.11.2011 г., пътят за защита на заявителя е чрез предявяване на установителен иск пред гражданския съд за установяване на това обстоятелство. При евентуалното му уважаване и въз основа на влязлото в сила съдебно решение може да се иска от началника на СГКК - гр. Ямбол извършване на претендираното изменение в КР по отношение на посочените поземлени имоти. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател, е неоснователно. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,