Решение № 6619 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3282/2010 г.

Решение № 6619 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3282/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Иван Митов Петров от гр. София, бул. "Стоян Михайловски" № 30, срещу решение 15566/17.12.09 г. по адм. д. № 11989/09 г. по описа на Върховния административен съд с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Комисия за защита от дискриминация, представлявана от юрк. Горянова и "Център за градска мобилност" ЕООД, представляван от адв. Григорова излагат доводи относно неоснователността на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът председател на Столичен общински съвет не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, петчленен състав намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение тричленен състав на VII-мо отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Петров срещу решение № 144/28.07.09 г. по преписка № 151/08 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което по повод негов сигнал вх. № 44.00-1322/25.04.08 г. и допълнение вх. № 44-00-1336/30.04.08 г. е установено, че спрямо лицето при предоставяне на услуга за краткотрайно паркиране в синята зона на бул. "Хр. Смирненски" в гр. София от страна на изп. директор на "Паркинги и гаражи" ЕАД не е извършена дискриминация по признак на лично или обществено положение. Решаващият правен извод за законосъобразност на оспореното административно решение съдът е извел след преценка на доказателствата по делото във връзка с доводите на страните, при което е приел, че изпълнителният директор на "Паркинги и гаражи" ЕАД при предоставяне услугата паркиране в синя зона на бул. "Хр. Смирненски" чрез свои или разпоредени на служители на дружеството действия или бездействия не е поставил оспорващия Петров в по-неблагоприятно положение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./ от останалите водачи на моторни превозни средства. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Първият касационен довод за неправилност на съдебния акт, мотивиран с нищожност на оспореното административно решение е неоснователен. Комисията за защита от дискриминация, съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 5 от Правилника за устройство и дейността й, е постоянно действащ специализиран държавен орган с правомощия за осъществяване контрол по прилагането и спазването на ЗЗДискр и други закони, уреждащи равенството в третирането. Това свое качество Комисията не губи по време на ваканцията по чл. 29, ал. 4 от Правилника. Установената с посочената разпоредба на Правилника ваканция има единствено организационно значение с оглед създаване предпоставки за пълноценна дейност на комисията през съответната календарна година и не въвежда забрана в периода на ваканцията Комисията да изпълнява правомощията си по разглеждане на висящи или постановяване на актове по произнесени преписки. Ето защо постановените от нея в периода на ваканцията актове не носят порока "нищожност". Неоснователен е и доводът за нарушение на материалния закон. Правилна е преценката на първоинстанционния съд относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 37 ЗЗДискр. С оглед неопроверганите в хода на съдебното оспорване установявания на административния орган съдът, обосновано и в съответствие със закона е приел, че новата организация за напречно паркиране на автомобили в синята зона на бул. "Хр. Смирненски" е обусловена от обективни причини, не е насочена към злепоставяне интереса на касатора по смисъла на чл. 37 вр. с чл. 4, ал. ЗЗДискр. и при тази нова организация управителят на ответното дружество не е усвоил каквито и да е било действия или бездействия лично или чрез разпореждания до подчинени нему служители дискриминационно отношение спрямо касатора. С оглед горното касационната жалба се явява неоснователна и оспореният с нея съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила. При този резултат от касационната проверка своевременно заявените от ответниците по касация претенции за присъждане на разноски се явява основателни и следва да бъдат уважени, както следва: по отношение на Комисията за защита от дискриминация - юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв на основание чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по отношение на " "Център за градска мобилност" ЕООД в размер на 100 лв адвокатско възнаграждение по Договор за правна за правна защита и съдействие от 15.02.10 г., платими от касационния жалбоподател Петров. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия,