Решение № 15512 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6450/2016 г.

Решение № 15512 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6450/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Б. П. А. от гр. П., чрез адв. Бучкова срещу решение № 423/25.02.2016 г., постановено по адм. д. № 3221/2013 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от пълномощник по делото адв. Бучкова, която поддържа жалбата по посочените в нея основания и прилага допълнителни писмени бележки. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Регионална здравна инспекция гр. П. в представена по делото писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Генчева с подробно развити в нея доводи за неоснователност на същата, съответно - за допустимост и правилност на атакувания с нея съдебен акт. В съдебно заседание редовно призован касационният ответник се представлява от юрк. Гавазова, която поддържа доводите изложени в писмената защита и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по искова молба на Б. П. А. от гр. П. срещу Регионална здравна инспекция (РЗИ) - гр. П., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е претендирал обезщетение в размер на 21 300 лв. за претърпени имуществени вреди, както и лихва в размер на 7242,16 лв. От фактическа страна съдът е установил, че претендираните от Атанасчев имуществени вреди са вследствие на издадено и обявено за нищожно с решение № 809/16.05.2011 г. по адм. дело 1371/2010 г. на Административен съд - П. здравно заключение с изх. № 6437/28.06.2010 г. на директора на РИОКОЗ. С посочения административен акт е било отменено здравно заключение с изх. № 1571/18.02.2009 г., за съгласуване на терен за разполагане на обект с адрес: с. М., общ. М., обл. П., имот № 006045, местността "Т. К." за разполагане на обект: птицеферма за подрастващи кокошки носачки - 39 960 и фуражен цех. Установено от съда е също, че издаването на нищожния акт е довело до невъзможност Атанасчев да участва по Мярка № 121 по Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., както и е възпрепятствало завършването на процедура за смяната на предназначението на процесния имот, тъй като отмяната е дала основание на ОСЗГ - гр. П., чрез последващо решение на комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) да отмени решението си за утвърждаване на площадката, а също така да поиска от кмета на О. М. да отмени заповедта си ( № РД-09-1124/30.11.2009 г.) за одобрение ма ПУП - ПРЗ на имота на касатора. С обжалваното съдебно решение административният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Атанасчев иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу РЗИ - гр. П. За да стигне до този правен резултат съдът след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че по делото не е доказано наличието на един от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Административен съд - П. е установил следната фактическа обстановка: През 2009 г. Б. П. А. е закупил имот № 006045 в с. М., общ. М., обл. П. в местността "Т. К." с цел подготовката за участието в Програма за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и кандидатстването по Мярка № 121 за модернизиране на земеделските стопанства. Касаторът е подал необходимите документи до ОСЗГ - гр. П. за започване на процедура по смяна на предназначението на закупения от земеделски имот, с оглед на изграждането в него на "Птицеферма за подрастващи и фуражен цех". Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ С оглед спазване на изискванията на Наредба № 7 от 25.05.1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда е било изискано становище от РЗИ - гр. П.. С издаденото Здравно заключение с изх. № 1571/18.02.2009 г. е съгласуван терена за разполагане на обекта и със заповед № РД-09-1124/30.11.2009 г. на кмета на Община "М." е бил одобрен проект за изменение на плана за регулация и застрояване, като след влизането в сила на заповедта на кмета за одобрение на плана за регулация и застрояване преписката е била върната в ОСЗГ - гр. П.. С протокол № 26 от 18.06.2010 г. по жалба на И. П., комисията е взела решение да отмени положителното си здравно заключение и да постанови друго, с което да не съгласува инвестиционното намерение на касационния жалбоподател. Против това решение на РЗИ - гр. П. от Атанасчев е била подадена жалба до Административен съд - П., като с решение № 809/16.05.2011 г. по адм. дело № 1371/2010 г. съдът е прогласил процесното решение за нищожно. След започване на процедурата по смяна на предназначението на земеделския имот и одобряване на ПУП - ПРЗ от О. М. с цел на реализиране на инвестиционното намерение касаторът е сключил с "Арта - 2005" ООД, договор за изработване на проект за обект в собствения му недвижим имот, с който той е възложил на арх. Анева изработването на проектна документация във фаза технически проект за инвестиционни намерения за горепосочения обект, като договореното възнаграждение е в размер на 58 945 лв. платимо на вноски. На 02.11.2009 г. и на 07.12.2009 г. Атанасчев е заплатил авансово сумата общо от 38 400 лв. с ДДС, за които плащания са издадени фактури с № 0000000085/02.11.2009 г. и № 0000000086/07.12.2009 г. Страните са се договорили, че третото авансово плащане в размер на 17 000 лв. без ДДС се дължи след издаване на скица - виза за проектиране от О. М., а последното плащане в размер на 9 945 лв. без ДДС се дължи след получаване на целия проект по части съгласуван с компетентните общински инстанции. В резултат на невъзможността от изпълнение на задълженията по договора, поради незавършване на процедурата по смяната на предназначението на имота, страните по договора са подписали на 29.04.2011 г. анекс № 1 към договора. С този анекс страните са прекратили сключения между тях договор, като са се договорили, че заплатеното по договора възнаграждение в размер на 38 400 лв. с ДДС е по - голямо от изработеното от изпълнителя, с оглед на което те са се съгласили изпълнителят да възстанови на ищеца сумата от 14 250 лв. без ДДС. В. връзка с това "Арта - 2005" ООД е издал кредитно известие с фактура № 0000000121/02.05.2011 г. като е възстановил горепосочената сума. Претендираните от Б. А. имуществени вреди се изразяват в заплатената от него сума за изработена проектна документация на "Арта - 2005"ООД в размер на 21 300 лв., както и прилежаща лихва в размер на 7 242, 16 лв. или общо 28 542, 16 лв. При формиране на правните си изводи, съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. С оглед така очертаните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника фактически по делото не е доказано наличие на причинна връзка между нищожния акт и твърдените вреди. В решаващите си изводи относно неоснователността на исковата претенция съдът е приел, че от приложеното адм. дело № 1371/2010 г. е видно, че влязлото в сила Решение № 809 от 16.05.2011 г. е било получено от пълномощника на ищеца на 16.09.2010 г. Посочена е и страницата от делото, на която се намира съобщението за връчване - л. 158. Според съда, ищецът е сключил договора за изработване на проект за обект на 01.11.2009 г., т. е. след като той вече е узнал, че е налице опасност реализацията на проектната сграда да бъде осуетена. Изводът е, че в случая ищецът съзнателно е поел риск ако не е в състояние да се снабди с необходимите документи в следствие от издадения незаконосъобразния акт и/или от отмяната му, то той да бъде поставен в ситуация, в която да не може да изпълни договорните си задължения. По тази причина се приема, че по делото не е била доказана причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Настоящата инстанция счита, че изводите за липса на причинно-следствена връзка между обявения за нищожен административен акт и твърдените имуществени вреди, които според административния съд се основават на съпоставка между датите на сключване на договора за изработване на проекта и получаване на съдебното решение, с което е обявена нищожността на здравното заключение от 28.06.2010 г., са необосновани. От посочената необоснованост на правните изводи следва и неправилно прилагане на материалния закон относно наличието на предпоставките от фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Изложеното налага отмяна на решението на АС - П. на осн. чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК и връщане на делото за установяване на правнорелевантните факти относно прилагането на нормата на чл. 1 ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,