Решение № 14487 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2017 г.

Решение № 14487 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11751/2017 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационната жалба на ЕТ "С. И."- гр. Кнежа, чрез процесуалния му представител адв. Г. Г., срещу Решение № 365 от 28.07.2017 г., постановено по адм. дело № 876 от 2016 г. по описа на Административен съд - Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната на съдебния акт и да се постанови ново решение, с което изцяло да се уважат предявените искове или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Претендират се разноски. Ответната страна – Областна дирекция "Земеделие" - Плевен, чрез процесуалния си представител юриск. Дангов поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендират се разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обосновано, съдът е приел, че в процесния случай не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие" - Плевен. Твърди, че назначената комисия е действала съобразно указанията на МЗХ, след като в срока и при условията на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ не се е постигнало доброволно споразумение между ползвателите, поради което не е налице твърдяното от касатора незаконосъобразно бездействие. Директорът на ОДЗ - Плевен е упражнил контрол върху комисията и тя е съобразила дадените с писмо от 12.10.2016 г. от горестоящия орган указания. На следващо място смята, че касаторът в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ не е проявил нужната активност, за да защити интересите си като участва в обявените заседания на комисията и в срещите с ползвателите. След като в срока по ал. 1 не е било постигнато доброволно споразумение и не е била издадена заповед за служебно разпределение в срока по ал. 4 – до 1 октомври, той не се е възползвал от законовата възможност по ал. 12 ЗСПЗЗ да поиска издаване на заповед за разпределение на ползването по масиви от МЗХ. Смята, че претендираните претърпени загуби и пропуснати ползи от незасяването на семената от рапица в благоприятните агротехнически срокове се дължат в голяма степен на поведението на ищеца, който не е положил дължимата грижа, а не само и единствено на твърдяното бездействие на ответната страна. Затова не може да се приеме, че са пряка последица от него. Платената арендна вноска не може да се приеме, че представлява претърпяна вреда, която е настъпила в резултат от твърдяното бездействие на ответника и че е настъпила, въпреки положената дължима грижа. Платените суми по арендните договори са дължими за ползването на земите, независимо дали арендаторът ще ги обработва, дали и какви добиви ще получи, поради което и в този аспект липсва пряка причинна връзка. Предвид гореизложеното счита, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, поради липса на касационните основания по чл. 209 от АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно за него, подадена е в срока по чл. 211 от АПК, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съдът от първата инстанция е бил сезиран с искова молба на ЕТ "С. И." против Областна дирекция "Земеделие" - Плевен, с която претендира обезщетение за причинени имуществени вреди на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от незаконосъобразно бездействие на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" – Плевен да упражни контрол върху назначената от него комисия и да издаде в срок до 01 октомври 2016 г. заповед по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ за служебно разпределение на масивите за ползване за причинени имуществени вреди, в размер на 677 689, 25 лв., от които 425 689, 25 лв. - извършени разходи (платена сума по договор за аренда и закупуване на семена от рапица за сеитба 2016/2017) и пропуснати ползи в размер на 252 000 лв. (на база печалба от 90 лв. /дка посев рапица). От приложените по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е установил, че ЕТ "С. И."- гр. Кнежа е сключил договори за аренда на общинска земеделска земя – Договор № 373/15.07.2016 г. и Договор № 378/22.07.2016 г. за общо 2873. 401 дка в землището на гр. Кнежа за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2016 г. Подал е заявление № 129/29.07.2016 г. до Общинска служба "Земеделие" – Кнежа за участие в споразумение за създаване на масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на гр. Кнежа за стопанската 2016/2017 г., към което е приложил сключените два договора за аренда на земеделска земя и заявление по опис, с което е заявил всички наети по договорите за аренда общински земеделски земи – общо 2873. 401 дка. Със Заповед № РД-142/29.09.2016 г. Директорът на ОДЗ – Плевен е назначил на осн. чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ комисии за създаване на масиви за ползване на земеделски земи по споразумение между собствениците и/или ползвателите. От показанията на свидетелите съдът е установил, че ищецът не е присъствал чрез свой представител на обявените заседания на комисията, нито на срещите между ползвателите и не е подписал проекта за доброволното споразумение. Съдът е установил, че на 13.10.2016 г. в ОДЗ – Плевен е постъпило писмо Изх. № 9166-117/12.10.2016 г. от МЗХ, в което са дадени указания по целесъобразност във връзка с приключване на процедурата по изготвяне на споразумения на масиви за ползване на земеделските земи по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската година по повод постъпили сигнали за злоупотреба с права от отделни участници в процедурата, които не желаят да подпишат изготвените проекти на доброволно споразумение и същевременно не оттеглят заявленията си за участие в процедурата като е указано в тези случаи да се предложи на участниците в процедурата да се опитат да постигнат споразумение за 2/3 от площта, определена за създаване на масиви и ако не се постигне такова споразумение, то комисията да изключи участниците със съответните имоти, които не са подписали споразумението, независимо каква площ обхваща, да уведоми изключените участници, че ще ползват земите си в реални граници през стопанската година, а останалите участници преработват проекта на споразумение по определения в закона и правилника ред, като последният изготвен проект за споразумение се подписва от всички участници и се представя на комисията, след което комисията представя проект на заповед по чл. 37в ал. 4 ЗСПЗЗ, която се представя на Директора на ОДЗ за одобрение. Следвайки дадените от горестоящия орган указания на 17.10.2016 г. комисията е провела заседание, на което е взела решение ЕТ "С. И." и ЕТ "Агрокнез – И. Пеевски" да бъдат изключени от споразумението и да обработват имотите си в реални граници. И. е бил уведомен за това решение с писмо Изх. № 384/21.11.2016 г. На 04.11.2016 г. е представено споразумение от 03.11.2016 г., подписано от 131 ползватели, в което ЕТ "С. И." и ЕТ "Агрокнез" не фигурират. На 04.11.2016 г. няколко ползватели са подали искане чрез ОДЗ – Плевен до МЗХ, поради това, че изготвения проект за доброволно споразумение е подписан от всички ползватели, с изключение на ЕТ "С. И." и ЕТ"Агрокнез-И. Пеевски" като поискали на осн. чл. 37в ал. 12 и ал. 13 от ЗСПЗЗ издаването на заповед по реда на чл. 37, ал. 4 от ЗСПЗЗ. На същата дата – 04.11.2016 г. е изготвен доклад до Директора на ОДЗ – Плевен от комисията, въз основа на който е издадена Заповед № РД-342/04.11.2016 г., с която Директорът на ОДЗ – Плевен на осн. чл. 37 в ал. 4 в хипотезата на чл. 37в ал. 12 от ЗСПЗЗ е одобрил разпределението на масивите за ползване в землището на гр. Кнежа съгласно подписаното между собствениците и ползвателите споразумение за създадените масиви за ползване за стопанската 2016/2017 г. Съответно в заповедта не фигурират наетите от ЕТ "С. И." земеделски земи. Установено е от показанията на разпитаните свидетелите и самият И., че той не е присъствал на обявените заседания на комисията, нито на срещите между ползвателите за изготвяне на доброволно споразумение, въпреки че е бил уведомяван за това. С оглед на установяване на фактическата обстановка по делото от съда са назначени съдебно – агротехническата и агроикономическата експертиза, от която правилно съда е установил, че от заявените за обработка имоти на ЕТ "С. И." общо 25 имота с обща площ 2873, 401 дка на 22.11.2016 г. всички те са обработени с продълбочители, като два имота № 222014 с площ 208, 131 дка и имот № 227001 с площ 356, 852 дка са засети с пшеница, във фаза братене, поради което вещото лице е определило периода на засяване месец септември 2016 г. При огледа на 23.03.2017 г. от вещото лице в присъствието на представители на страните е установило, че всички имоти са били обработени. Голяма част от тях са били подготвени за сеитба, някои от тях са засяти с царевица, други засяти с пшеница, трети с грах към месец септември 2016 г., защото са есенници и засяването се извършва през есента на предходната година. За да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан, съдът от първата инстанция е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Областна дирекция "Земеделие". Не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на административния орган, т. е. липсва първият и основен елемент от състава на деликтната отговорност. Не е налице и причинна връзка между вредите и незаконосъобразна административна дейност на областна дирекция "Земеделие", изразяваща се в твърдяното незаконосъобразно бездействие. Поради това както правилно е установил съда няма основание за ангажиране деликтната отговорност на ответника. При така приетото от фактическа страна съдът е направил основателен извод, че ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие", утвърден от МЗХ, според който директорът на ОДЗ ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена – общинските служби по земеделие. Цитираната разпоредба не съдържа конкретно задължение за фактическо действие, а устройствения правилник като вид акт има вътрешноустройствен характер, от него не произтичат конкретни задължения по отношение образуването масиви за ползване. Законовата процедура ясно и конкретно е разписана чл. 37в от ЗСПЗЗ, в нея се съдържат правомощията на всеки един от органите, ръководещи процеса, включително правомощията на комисията, разписани са и конкретните срокове, в които съответният орган следва да се произнесе с издаване на индивидуален административен акт, завършващ процедурата по разпределение на масивите. Когато такова споразумение се постигне между ползвателите при условията и в срока по ал. 1 – до 30 август, както и когато не бъде постигнато комисията следва да състави служебно проект за разпределението на ползването на земите по масиви до 15 септември и да изготви доклад до директора на ОДЗ, който и в двата случая в срок до 01 октомври издава заповед за разпределение на масивите. Тази заповед съдът правилно е установил, че представлява индивидуален административен акт и подлежи на самостоятелно обжалване. Неиздаването на индивидуален административен акт в законовия срок представлява мълчалив отказ, а не незаконосъобразно бездействие. Назначената комисия е действала съобразно указанията на МЗХ, след като в срока и при условията на чл. 37в ал. 1 ЗСПЗЗ не се е постигнало доброволно споразумение между ползвателите, което се сключва и актуализира всяка година в срок до 30 август за следващата стопанска година. В този смисъл съдът е приел правилно, че не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие, защото липсва произтичащо от закона задължение за органа за извършване на фактическо действие, а Директорът на ОДЗ е упражнил контрол върху комисията и тя е съобразила дадените с писмо от 12.10.2016 г. от горестоящия орган указания. Съществува задължение за правно действие – издаване на индивидуален административен акт. Неиздаването му в срок представлява мълчалив отказ, който също подлежи на самостоятелно оспорване според правилната преценка на съда. На 04.11.2016 г., макар и след завеждане на исковата молба Директорът на ОДЗ – Плевен е издал заповед по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ за служебно разпределение на масивите в хипотезата на чл. 37в ал. 12 от ЗСПЗЗ. В последната е предвидено, че когато в срока по ал. 1 и по ал. 4 директорът на ОДЗ не издаде заповедта за определяне масивите за ползване, то всяко заинтересовано лице може да поиска издаването й от МЗХ. Съгласно ал. 13 МЗХ или оправомощено от него лице издава заповедите по ал. 1 или ал. 4 в едномесечен срок от поискването им по реда на ал. 12. Едномесечният срок тече от момента на поискването, но след изтичане на срока за произнасяне със заповед на Директора на ОДЗ – т. е. след 01 октомври и първия момент, в който такава заповед може да бъде издадена е 01 ноември, но е възможно това да стане и по-късно. В случая това е поискано от част от ползвателите на 04.11.2016 г. и на същата дата е изготвен доклада на комисията и издадена заповедта от Директора на ОДЗ – Плевен, който е оправомощен със заповед от МЗХ, т. е. в рамките на предвидения по закон едномесечен срок е налице произнасяне от Директора на ОДЗ с акт. Тази заповед също подлежи на самостоятелно оспорване, но в отделно производство е заключил правилно съда. На следващо място ищецът в процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ не е проявил нужната активност, за да защити интересите си като участва в обявените заседания на комисията, в срещите с ползвателите, за да спомогне за постигане на доброволно споразумение между ползвателите в законовите срокове, което да удовлетворява неговите претенции при определяне на масивите. След като в срока по ал. 1 не е било постигнато доброволно споразумение и не е била издадена заповед за служебно разпределение в срока по ал. 4 – до 1 октомври, той не се е възползвал от законовата възможност по ал. 12 ЗСПЗЗ да поиска издаване на заповед за разпределение на ползването по масиви от МЗХ. Разпоредбата дава гаранции за защита правата на ползвателите както при непостигане на споразумение с останалите ползватели, така и при забавяне на администрацията, така че в началото на стопанската година, която започва от 01 октомври да се организира ползването на земеделските земи. С цялостното си поведение той не само не е съдействал, но и съзнателно е възпрепятствал този процес и така не е положил дължимата грижа на добър стопанин като не се е възползвал от гарантираните от закона възможности. Съдът обосновано и правилно е установил, че не може да се приеме, че закупените семена от рапица са били конкретно предназначени за тези площи, защото са закупени преди сключване на договорите за аренда, закупуват се общо за дейността, обработва значителни площи и в други общини, където преимуществено отглежда рапица, затова и при непостигнато доброволно споразумение за землището на гр. Кнежа в срок до 30. Август, при полагане на дължимата грижа е могъл да засее семената в благоприятните агротехнически срокове и в други стопанисвани площи в друго землище. Могъл е също така да съобрази разпределението от предходната година и да засее площите в реалните граници. Или да обработи и засее земите с други култури, които могат да бъдат засяти по-късно, след 04.11.2016 г., когато е била издадена заповедта. Установил е също, че през стопанската 2016/2017 г. всички земи на ищеца са били обработени, включително и голяма част от тях той е обработвал като засял през пролетта на 2017 г. Следователно претендираните претърпени загуби и пропуснати ползи от незасяването на семената от рапица в благоприятните агротехнически срокове се дължат в голяма степен и на поведението на ищеца, който не е положил дължимата грижа, а не само и единствено на твърдяното бездействие на ответната страна. Затова съдът правилно не е приел, че са пряка последица от него. Платените суми по арендните договори са дължими за ползването на земите, независимо дали арендаторът ще ги обработва, дали и какви добиви ще получи. Затова платената арендна вноска не може да се приеме, че представлява претърпяна вреда, която е настъпила в резултат от твърдяното бездействие на ответника и че е настъпила, въпреки положената дължима грижа. Както правилно е установил първоинстанционният съд липсва пряка причинна връзка. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковата претенция за обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Директора на Областна Дирекция "Земеделие" – Плевен да упражни контрол върху назначената от него комисия и да издаде в срок до 01 октомври 2016 г. заповед по чл. 37в ал. 4 от ЗСПЗЗ за служебно разпределение на масивите за ползване за причинени имуществени вреди, в размер на 677 689, 25 лв., от които 425 689, 25 лв. -извършени разходи (платена сума по договор за аренда и закупуване на семена от рапица за сеитба 2016/2017) и пропуснати ползи в размер на 252 000 лв. (на база печалба от 90 лв. /дка посев рапица) не са доказани по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно – доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. Предвид изложеното касационната жалба на ЕТ "С. И."- гр. Кнежа е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която ищецът е осъден да заплати юрисконсулстско възнаграждение в размер на 450 лв на осн. чл. 10 ЗОДОВ следва да се отмени. нормата на чл. 10 ЗОДОВ е специална по отношение на чл. 78 ГПК и отговорността на ищеца, чийто иск е отхвърлен е само досежно разноските за производството на ответника. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд,