Решение № 11730 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7410/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, подадена чрез главен юрисконсулт Х. Георгиева, против Решение 4053/19.06.2023 г., постановено по административно дело 8504/2022 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отменена негова Заповед РА-30-638/30.06.2022 г., разпореждаща премахване на незаконен строеж : Изградена вентилационна инсталация на едноетажна сграда Бистро с идентификатор 68134.604.657.3, находящ се в имот с идентификатор 68134.604.657, УПИ V-657, кв.9А, м. Суха река по плана на гр. София, район Подуяне, с административен адрес : гр. София, [улица]. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Георгиева, като в същата се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Оспорват се възприетите от съда правни изводи относно допуснати нарушения, мотивирали го да отмени заповедта, поради което се иска отмяна на решението, ведно със съответните последици. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответната страна З. Стоянова, в представен писмен отговор, чрез адвокат И. Цановска оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалвания съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа и описан като Изградена вентилационна инсталация на едноетажна сграда Бистро с идентификатор 68134.604.657.3, разположена в имот с идентификатор 68134.604.657. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че е налице липса на идентичност между строежа, разпореден за премахване и действително установеният на място, като административният орган е разпоредил премахването на един строеж в неговата цялост, без да разграничи отделните му съставни елементи. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета, неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза е, че в търговския обект има изградени и функционират две инсталации : общообменна вентилация за приток на пресен въздух, която се състои от 1 бр. осев вентилатор, с работни параметри - 90 m3/h, 40 Ра, 10 W и местна смукателна вентилация за отвеждане на въздух от работеща скара на дървени въглища, която се състои от кухненски чадър, филтри, въздуховоди от поцинкована ламарина, вентилатор и комин. Общообменната инсталация е изградена съгласно одобрен работен проект по част ОиВ от м.06.2000 г., докато местната смукателна вентилация не е била предвидена по него. Строежът така, както е описан в заповедта е посочен като вентилационна инсталация - метален въздуховод, изведен на около 3 метра над покрива на сградата, тоест не е идентичен на местната смукателна вентилация, тъй като освен този въздуховод, има налични и други елементи, а именно кухненски чадър, филтри, вентилатор и комин. Строежът, предмет на заповедта и този, който съществува на място съществено се различават. Поради тези констатации, правилни са изводите на първостепенния съд за това, че е налице липса на идентичност между строежа, разпореден за премахване и действително изграденото на място, което обуславя незаконосъобразност на процесната заповед. След като строежът, чието премахване е наредено, не е точно установен и конкретизиран по вид, параметри, обем и характеристики, така, че се поражда неяснота относно предмета на бъдещото изпълнение, е налице основание за отмяна на заповедта както поради съществен порок във формата й, така и поради допуснати в хода на производството съществени нарушения на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Предвид изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че Административен съд - София град е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. От ответната страна е поискано присъждане на съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, но доказателства за реалното им плащане не са представени, поради което претенцията е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,