Решение № 3401 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15364/2012 г.

Решение № 3401 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15364/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Стоилов Трайков и Димитър Любомиров Стефанов, гр. София, чрез проц. представител адв. Мария Дрехарова, против Решение № 6004/9.11.2012 г., постановено по адм. д. № 5289/2012 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. По съществото й настоящият съд излага следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ивайло Богданов Бракалов против Заповед № КД-14-22-225/26.03.2012 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е отменено извършено "изменение" в КР за имот в идентификатор 68134.1973.995 и е одобрено изменението в КР, като за имота с посочения идентификатор са регистрирани данни за собственост за Александър Стоилов Трайков, Димитър Любомиров Стефанов и Карамфила Стойкова Стоева и са заличени данни за собственост за Ивайло Богданов Бракалов. Съдът е прогласил нищожност на оспорената заповед, като е приел, че приложимата норма - чл. 62, ал. 2 АПК - отстраняване на очевидна фактическа грешка (ОФГ) в административен акт изисква поправянето от органа издал този акт. В случая поправката е на първоначалната карта и е следвало да се извърши от изпълнителния директор на АГКК, а не от началника на СГКК София, какъвто е процесния случай. Решението е неправилно. Общият ред за отстраняване на ОФГ по чл. 62, ал. 2 АПК е неприложим, тъй като в ЗКИР има изрично предвидена процедура за отстраняване на непълноти и грешки. С чл. 53 и сл. ЗКИР се предвижда специална процедура за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, като съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР одобрените КК и КР могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки. Използвайки процесуалния ред, описан в чл. 62, ал. 2 от АПК, а не специалния ред, изискван от ЗКИР - чл. 53 и следващите, административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение. В случая се касае за промяна в КР или - поправка по смисъла на чл. 53 ЗКИР и това може да се осъществи по предвидения в специалния ЗКИР ред. Понятието "явна фактическа грешка" е дефинирано в разпоредбата на § 1, т. 9 от ЗКИР съобразно съдържанието и спецификата на приложимия закон. Гореизложеното не е взето предвид от административния орган. Това е ограничило възможността на заинтересуваните лица да защитят правата си, защото не е отчетен евентуалният спор за материално право между тях. Критериите (изискванията) за законосъобразност на административните актове са нормативно определени. Всяко изключително тежко нарушение на тези признаци може да има последица нищожен АА. Тук следва да се извадят "извън скоба" критериите (в най-обобщен вид) за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност" - нищожност на АА има, когато налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание; акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожността се констатира и обявява. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. В настоящия случай - промяна по реда на чл. 53 и сл. ЗКИР, компетентен да се произнесе е началникът на СГКК София, но при спазване на процедурата, предвидена за това в специалния закон. Извършвайки промяната по общия ред на чл. 62, ал. 2 АПК административният орган е сторил съществено процесуално нарушение, което води до незаконосъобразността на заповедта и съответно - нейната отмяна. Налага се правен извод, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова следа да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което атакуваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав