Решение № 1032 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2009 г.

ВАСIII отделение27.01.2010 г.докладчик Таня Куцарова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 22.01.2009 г., постановено по адм. д. № 4818 по описа за 2008 г. на Адимнистративен съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1032 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 209 от АПК и е образувано по касационната жалба на Никола Дельов Тодев от гр. София против решение от 22.01.2009 г., постановено по адм. д. № 4818 по описа за 2008 г. на Адимнистративен съд - София град. Релевира оплакване за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроиводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания касаят неправилно прилагане на нормата на чл. 154, ал. 2 от ГПК относно задължението за доказване в процеса на факти, за които съществува установено от закон предположение. Сочи, че не разполага с възможност да принуди държавните органи да представят относимите по делото писмени доказателства. Основава касационната си жалба и на обстоятелството, че съдът не е изискал служебно адм. д. № 02776/2006 г. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на прадявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Столично управление "Социално осигуряване" не изразява становище по нея. ПРедставителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надележна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София-град е било образувано по предявения на осн. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от ищеца Никола Дельов Тодев против СУ "Социално осугиряване" гр. София иск за присъждане обезщетение в размер на 3000 лв. Претендира се обезщетяване на причинени от незаконосъобразен административен акт, отменен по съдебен ред неимуществени вреди, изразяващи се в загуба на време и нерви, унижение и накърняване на достойнството. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, е отмененото по съдебен рад разпореждане незаконосъборазно определя по-нисък размер на пенсията от действителния такъв. С решението, подложено на касационно обжалване, Адимнистративен съд - София-град е отхвърлил иска, приемайки, че макар и допустим, искът е неоснователен, тъй като твръдените от ищеца в исковата молба неимуществени вреди, не са доказани в съдебното производство. Решението на съда е постановено в съответствие с приложимия материален закон, регламентиращ фактическия състав на обективната отговорност на държавата - чл. 1 от ЗОДОВ за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на администрацията. Фактическото основание на иска се базира на отмененото по съдебен ред решение на Столично управление "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 8008036663/4 от 24.02.2006 г. съдържащо отказ за определяне и начисляване на процентни добавки към пенсията по чл. 75, ал. 1 и 2 от КСО за инвалидност и общо заболяване. След отмяната, преписката е била върната за ново произнасяне, а от обясненията, приети в съдебно заседание е било установено, че размерът на пенсията за инвалидност и общо заболяване, впоследствие не е бил завишен. Правилно първоинстнационният съд е приел, че пратендираните за обезщетяване неимуществени вреди следва да бъдат доказани. ЗОДОВ не презумира настъпването на вредите, като последица и само поради факта на отмяна на административния акт. Вредите, т. е. неблагоприятното изменение в имуществената или личната сфера на лицето, са основен елемент от фактическия състав на отговорността, и като всички останали елементи, подлежат на доказване. За настъпването им, не е налице законова презумпция, поради което, неоснователно касационният жалбоподател се позовава на неспазване правилото на чл. 154, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения, Върховният адимнистративен съд намира обжалваното решение за правилно, поради което следва да го остави в сила. Водим от изложеното, съдът

Цитирани разпоредби

1