Решение № 251 от 10.1.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Белфорт ЕООД (погрешно в касационната жалба се посочва ООД ), с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], Община Костенец, област София, представлявано от управителя София А. Мирчева-Нейринк, подадена чрез пълномощника адв. О. Недков, срещу Решение 1317/17.12.2021 г., постановено по адм. дело 1042/2020 г. по описа на Административен съд София-Област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 57/3/3120765/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6547#1 от 13.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване на касатора е, че органът е следвало да издаде решение за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, тъй като мониторинговият период е бил изтекъл към датата на откриване на административното производство. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез пълномощника адв. Х. Митровски, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-Област е бил АУПДВ 57/3/3120765/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6547#1 от 13.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба 29/11.08.2008 г., чл. 59, ал. 1 от Наредба 23/18.12.2009 г., както и т. 4.4, б. б и т. 8.1 от Договор 31/3/3121417/16.10.2014 г. (погрешно в АУПДВ се сочи 17.10.2014 г.) във връзка с неизпълнение на чл. 2, чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. и т. 4.17 и т. 4.25.3 от Договора, на Белфорт ЕООД е определено публично държавно вземане, подлежащо на възстановяване, в размер на 31 230,06 лева. Установено е, че между Държавен фонд Земеделие , Сдружение Местна инициативна група Костенец 2010 и Белфорт ЕООД има сключен Договор 31/3/3121417/16.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от ПРСР 200-2013 г. във връзка с мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия . Договорът е сключен с цел подобряване на материалната база и създаване и развитие на нови туристически услуги в туристически комплекс Белфорт в [населено място], като за целта на бенефициента е отпусната безвъзмездна финансова помощ за закупуване на активи. При извършена проверка на място след окончателно плащане в периода 24.06.2019 г. - 11.07.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки е установено, че средно аритметичното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи за пълните финансови 2016 г., 2017 г. и 2018 г. възлиза на 0,49%. Установено е и нарушение относно поетия ангажимент за разкриване на работни места, като за трите финансови години поддържаната заетост е под 50% спрямо заложените в плана показатели. Поради тези фактически констатации административният орган е определил дължима сума за възстановяване в размер на 31 230,06 лв., представляваща 100% от получената субсидия и най-голямо по размер задължение. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. Според заключението на вещото лице размерът на установения процент изпълнение на заложените приходи е незначително по-висок (1,09%) спрямо установения от административния орган, а в частта относно поддържана заетост експертът посочва, че за 2016 г. е било наето само едно лице, а за 2017 г и 2018 г. няма нает персонал. При така установената фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на процесния АУПДВ. Прието е, че акта е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изложени са правни съображения, съгласно които по арг. от пар. 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (към настоящия момент ЗУСЕФСУ) редът за определяне на сумата по реда на този закон е неприложим, доколкото не е предвидено друго в ЗПЗП, като е прието, че именно такова друго е уредено в Наредба 29/11.08.2008 г. във връзка с Наредба 23/18.12.2009 година. По материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона, административният съд е счел, че макар бенефициентът да е закупил оборудване с отпуснатите средства, след като не са генерирани заложените в бизнес плана приходи от дейността и не са осигурени предвидените работни места, не може да бъде прието, че е постигната целта, за която се отпуска подпомагането, а именно осигуряване на икономическа жизнеспособност и устойчива заетост при реализиране на проекта. Решаващата съдебна инстанция е постановила още, че правилно, органът съгласно т. 30 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал 6 и ал. 7 от ЗПЗП (Правилата), е определил размера на подлежащата на възстановяване сума в размер на 100% от отпуснатото подпомагане, като задължението се явява и най-голямо по размер. Постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като касационната жалба се явява основателна. На първо място, следва да се отбележи, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че разглежданият АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), а именно на 13.08.2020 г., и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕФСУ. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Следователно, законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ и АУПДВ, и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнението му. Хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕФСУ, се издава АУПДВ. В тази връзка съдът е следвало да се вземе по внимание вида на нарушението непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана, въз основа на които проектът е бил определен като допустим. Трайно е разбирането, обосновавано в съдебната практика, според което нарушения от процесния вид представляват неизпълнение на одобрените индикатори, съставляващи основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция. При действието на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго не се съдържа в ЗПЗП, доколкото с § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП прилагането на досегашния ред за производствата, започнали по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е ограничено до изтичане на периода на мониторинг. При извършване на преценка относно реда за издаване на акта и понятието мониторингов период приложение намира § 1, т. 2 от Правилата, а не редът, регламентиран в Наредба 29/11.08.2008 г. във връзка с Наредба 23/18.12.2009 г., както е приел съдът. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 16.10.2014 г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 16.10.2019 г., поради което § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложим. Производството по издаване на акта е започнало на 28.10.2019 г. с издаване на уведомително писмо за откриването му, т.е. след изтичане на мониторинговия период и след влизане в сила на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. С оглед изложеното до момента следва извод, че процесният АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ при безспорно наличие на основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона. Изричната и ясна регламентация в ЗПЗП относно вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези, не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. Поради това АУПДВ 57/3/3120765/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6547#1 от 13.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , се явява незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК като издаден в нарушение на изискванията за форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменен административният акт. По разноските: При този резултат по спора и навременно заявената претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се дължат разноски в размер на 249,84 лв. - държавна такса за касационната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,