Решение № 8649 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2009 г.

Решение № 8649 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1012/2009 г., V о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124 ал. I от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Председателя на Държавна агенция "Архиви", против Решение № 880/11.11.2008 г., постановено по адм. д. № 4102/2008 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на оспорена Заповед № 213/20.05.08 г. на председателя на ДА "Архиви", прекратяваща служебното правоотношение на Антоанета Димитрова Керелска от гр. Кюстендил на основание чл. 106 ал. I т. 2 от ЗДСл, поради съкращаване на заеманата от нея длъжност "младши експерт" в отдел "Комплектуване, научно-техническа обработка, отчетност, съхранение, използване и информация" в Териториален държавен архив гр. Кюстендил. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на решението, като постановено при непълнота на доказателствата, поради което се явявало и необосновано. Настоява за отмяна на обжалвания съдебен акт и за решаване на материалния административен спор по същество за първи път от настоящата инстанция. В касационното производство се представлява от ст. юрисконсулт Лиана Битракова-Иванова, която моли за уважаване на жалбата, а в допълнително представена писмена защита по делото, развива съображения относно нейната основателност. Ответникът по касация - Антоанета Димитрова Керелска от гр. Кюстендил, чрез представител по пълномощие адв. Христо Митровски от АК гр. София, в съдебно заседание и в постъпило писмено възражение срещу касационната жалба, поддържа доводи за нейната неоснователност. Моли за оставяне в сила на атакуваното първоинстанционно решение, поради липса на касационни основания за неговата отмяна. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното обжалване и предлага да бъде отменено обжалваното решение на АССГ. Тъй като в него не се съдържат фактически и правни изводи на първоинстанционния съд относно съществото на спора, счита, че делото следва да му бъде върнато за решаване. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211 от АПК, от активно легитимирана страна, съответства на изискванията на чл. 212 от АПК и следователно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прогласи нищожността на оспорената уволнителна заповед № 213/20.05.2008 г., Административният съд София-град, е приел, че тя е издадена от некомпетентен орган, тъй като подписалият я заместник председател на ДА "Архиви" не е разполагал с правомощията на органа по назначаването, преценени в светлината на ограничителната норма на чл. 6 ал. II от Закона за държавния служител. Орган по назначаването, по смисъла на приложимия специален закон - ЗДСл, според изричната норма на чл. 47 ал. VII от Закона за администрацията, е председателят на държавната агенция, който, с оглед лимитативно изброените ограничения в чл. 6 ал. II ЗДСл, не е могъл да прехвърли част от своята специална компетентност на други длъжностни лица, включително на заместник председателите на ДА. Поради това АССГ е приел, че приложената по делото Заповед № 187/09.05.2008 г., с която органът касатор е делегирал на заместник председателя на агенцията Владимир Стоянов Георгиев същите правомощия и функции, посочени в ЗНАФ и УП на ДА "Архиви" за председателя, не е била годно правно основание за прехвърляне на процесната компетентност, вкл. за прекратяване на служебното правоотношение, поради което е формирал извод за нищожност на оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция възприема изцяло съображенията на първоинстанционния съд относно наличието на отменителното основание по чл. 146 т. 1 от АПК по отношение на оспорената прекратяваща служебното право отношение с Антоанета Керелска от гр. Кюстендил заповед. Според изричната норма на чл. 106 ал. I т. 2 ЗДСл, органът по назначаването е могъл да го прекрати, с едномесечно предизвестие, при съкращаване на длъжността, стига прекратяващият го административен акт да е законосъобразно издаден. Независимо от повдигнатия нарочен довод за нищожност при първоначалното оспорване, свързан с твърдение за липса на компетентност у издателя на уволнителната заповед и, при хипотезата на чл. 168 ал. II АПК, съдът правилно е изследвал спорния въпрос и е изградил съответни на установените по делото факти и закона изводи. Приложената Заповед № 187/09.05.08 г., с която органът - касационен жалбоподател е делегирал на един от заместник председателите на ДА "Архиви" всички свои правомощия, включително право да ги упражнява при отсъствието му, е могла да породи правни последици, с оглед изключващата разпоредба на чл. 6 ал. II ЗДСл, само при положение, че делегиращият орган е установил своето отсъствие по време на нейното издаване - 20.05.2008 г., което не е сторено пред АССГ не по причина на допуснати процесуални нарушения от страна на решаващия съд. С нарочно определение по делото от 12.08.08 г. (л. 189) съдът е задължил страната да представи доказателства за отсъствие на председателя на ДА "Архиви" на датата на издаване на обжалваната заповед, поради което е бил заместван, като по този начин е изпълнил задълженията си по чл. 171 ал. IV и чл. 9 ал. III от АПК. В проведеното открито съдебно заседание на 13.10.2008 г. председателят на ДА "Архиви" е бил надлежно представляван от упълномощен юрисконсулт (л. 194), който е поддържал тезата, че оспорената уволнителна заповед е подписана от оправомощено лице - заместник председател на агенцията и, че няма доказателства за отсъствието на органа по назначаването към датата на нейното издаване, а именно 20.05.2008 г. При това положение изводите на АССГ относно липсата на компетентност у длъжностното лице, подписало със запетая за "орган по назначаването", са изградени при точно прилагане на материалния закон. С настоящата касационна жалба са представени Заповед № К-50/08.04.2008 г. на главния секретар на Министерския съвет на РБ за командироването на д-р Боряна Бужашка - председател на ДА "Архиви" за 11 дни в САЩ от 16.05.2008 г., както и РКО за валута от 14.05.2008 г. и застрахователна полица № 001771 от 09.05.08 г. в полза на същото лице, които обаче, видно от датите на тяхното съставяне, не са нови доказателства за повдигнатия съдебно административен спор. Съгласно чл. 220 от АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, като е обвързан от законовата забрана за нови фактически установявания. Пред касационната инстанция не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с отменителните основания, поради което приложените към настоящата жалба, не следва да бъдат обсъждани изобщо. Действително делото е било решено при непълнота на доказателствата, която обаче, е резултат на проявеното от страната процесуално бездействие. Установената непълнота на доказателствата не е и не може да бъде касационно основание, предвид регламента на чл. 209 т. 3 от АПК. Ето защо и не може да бъде поправена посредством отмяна на обжалваното решение, щом не се дължи на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Тъй като установяването на фактите, обуславящи произнасянето на административния орган, включително и относно неговата компетентност, е възложено от закона в негова тежест (чл. 170 ал. I АПК), първоинстанционният съд правилно е приел, че последната не е установена по делото и е прогласил нищожността на оспорения акт, поради тежестта на констатирания порок при неговото издаване. С оглед изхода на процеса пред настоящата съдебна инстанция, основателно се явява искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, което произтича от прякото приложение на чл. 143 ал. I, във връзка с чл. 228 от АПК и не се нуждае от друго мотивиране. Поради липса на доказателства за техния размер, обаче, такива не могат да бъдат присъдени. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение