Решение № 8021 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16127/2010 г.

Решение № 8021 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16127/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Бургас и директора на Агенция "Митници", подадена срещу решение № 1277 от 9.11.2010 г. по адм. дело № 1716 от 2010 г. на Бургаския административен съд, с което по жалба на "Пътна компания" ЕАД е отменено решение № 2604-28 от 09.06.2010 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 705 от 05.08.2010 г. на директора на Агенция "Митници", като неправилно. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209 от АПК. Според касаторите съдът не е преценил правилно доказателствата по делото и неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), даваща основание за освобождаване от облагане с акциз. По съображения, изложени подробно в касационната жалба, се иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Пътна компания" ЕАД. Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Пътна компания" ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 2604-28 от 09.06.2010 г. на началника на Митница Бургас, потвърдено с решение № 705 от 05.08.2010 г. на директора на Агенция "Митници", и е върнал преписката на началника на Митница Бургас за произнасяне по искането на "Пътна компания" ЕАД за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В мотивите си съдът е приел, че с решението на началника на Митница Бургас е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Пътна компания" ЕАД, което е потвърдено при обжалването по административен ред от директора на Агенция "Митници". За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. В отказа на административния орган е прието, че използваният от "Пътна компания" ЕАД втечнен газ пропан-бутан участва в процес, свързан с отделянето на топлина, като при повишаване на температурата се използва с цел подобряване на сцеплителните качества на минералните материали в резултат на дехидратацията им, както и за намаляване на разходите на конвенционални горива (диатермично масло) и битум. Вещото лице от назначената по делото съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че в "Пътна компания" ЕАД горивото пропан-бутан не се използва като моторно гориво или за отопление на сгради в асфалтобетоновия център на дружеството в с. Веселиново, както и че няма създадени условия за зареждане на МПС с пропан-бутан. Използва се като енергиен източник в производствения процес при топлинно сушене на неметалните минерални суровини, при добива на асфалтовата смес. Според вещото лице това е предварителна подготовка на минералната суровина, за да се получи асфалтова смес с качества, отговарящи на стандарта. Съдът е възприел изцяло изводите на вещите лица. Приел е също, че пропан-бутанът е използван за производството на крайния продукт - асфалтови смеси. В чл. 24, ал. 2 ЗАДС са посочени целите, освободени от акциз, като в т. 4 е посочена цел "използване за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление". В чл. 4, т. 37 ЗАДС е дадено легално определение на понятието "енергиен продукт за отопление" - енергиен продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. Предвид заключението на вещото лице съдът е приел, че дружеството използва енергийния продукт пропан-бутан за технологично обезпечение на производствените процеси, което е специфично потребление, различно от гориво за отопление. Според съда административният орган неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, тъй като в случая е установено, че енергийният продукт участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която обаче не се използва за битови и стопански нужди. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Със заключението на вещото лице несъмнено е доказано, че горивото е ползвано като енергиен източник в производствения процес при добива на асфалтова смес, а не за отопление. От това, че при изгарянето на горивото се отделя топлина, не следва непременно, че то се ползва за отопление. Неоснователно е възражението на касаторите за неправилно тълкуване на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС. Посочената разпоредба следва да се тълкува в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС, които възприемат като определящ критерий целите, за които се използва енергийният продукт. За да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно е установено, че целта, с която е използван енергийният продукт пропан-бутан, е производството на асфалтови смеси, а не отопление. При така установените факти и тълкуване на закона първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че неправилно административният орган е отказал издаването на удостоверение за освободен от акциз краен потребител на "Пътна компания" ЕАД. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - първо отделение,