Решение № 15543 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2009 г.

Решение № 15543 от 16.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11215/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стоил Станилов Бранков, с. Кривина, Район "Панчарево", Столична община против Решение № 30/22.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3874/2008 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стоил Бранков против Заповед № ДК-23-41/09.04.2008 г., с която е спряно изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж "Пристройка и надстройка към съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ IV-174, кв. 16 по плана на с. Кривина, Район "Панчарево" - СО, с адм. адрес с. Кривина, ул. "Дъга" № 1 и Заповед № ДК-02-СО-51/09.04.2008 г. на началника на СРДНСК, с която е наредено, на осн. чл. 225 ал. 1 вр. чл. 222 ал. 1 т. 10 ЗУТ, да бъде премахнат същият строеж като незаконен. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че село Кривина попада в ОУП на Столична община, действащ от влизане в сила на Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) - 28.01.2007 и съгл. § 10 от ПЗР ЗУЗСО се отменя Законът за одобрение и приложение на общ градоустройствен план на София от 1961 г., както и, че за селото съществува одобрена със Заповед № 157/11.04.1987 г. дворищна регулация представляваща ПУП. Приел е също, че процесният строеж е бил започнат през 1983 г. и завършен през 1985 г. без строителни книжа, за което на жалбоподателя е наложена глоба, платена от същия, но това обстоятелство не води до узаконяване на строежа. Решаващият съд е констатирал относно възражението за търпимост на процесният обект, съобразно § 16 ПР ЗУТ, че не е доказано, не са ангажирани доказателства в тази връзка. Съгласно мотивите на атакувания съдебен акт - хипотезата на § 16 не би могла да се приложи, тъй като жалбоподателят е извършил строителни дейности, представляващи "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ през 1994 г., 1997 г. и 2007 г., т. е. след 07.04.1987 г. и не са налице както строителни книжа, така и предприети действия по декларирането (съгл. § 16 ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ), съответно предприети действия по узаконяването на така извършения строеж. Така постановеното решение е неправилно като постановено при неизясняване на фактическите обстоятелства и непълнота на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния закон. Съдът, съгл. задължението си по чл. 9 ал. 4 АПК, не е събрал безспорни доказателства досежно приложимостта на нормата на § 16 ПР ЗУТ, липсват указания за необходимите данни и действия на страните. Видно е от приетата експертиза, че се касае за стар строеж, като от изявленията на жалбоподателя съдът необосновано е извел теза за извършено строителство след 07.04.1987 г., без да е доказано действително "строеж" ли е или довършителни работи граденото след тази дата. Основателен е и доводът на касатора, че не е взето предвид възражението му по § 48 ЗР ЗТСУ (отм.) в редакцията му към ДВ, бр. 31/90 г., според който "незаконни строежи, направени до 7 април 1987 г. във вилни зони, в земи за земеделско ползуване, където е разрешено строителство, в зоните за обществен отдих, и вилни сгради в населени места се узаконяват по реда на чл. 162, включително и строежи, изпълнени без строителни книжа, в нарушение на действуващите разпоредби и териториалноустройствени планове, ако са декларирани по установения от Министерския съвет ред и срок и са заплатени съответните такси и глоби. " По делото е представен платежен документ в тази връзка. Съдът не е обсъдил, както довода, така и платежния документ в решението си, не са събирани доказателства досежно приложимостта на нормата. Съгласно нормата на § 16, ал. 1 (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) от ПР ЗИД ЗУТ, строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В императивната норма на § 16, ал. 1 изискванията за търпимост на строежите не са в кумулативна даденост, т. е. те трябва да са допустими по правилата и нормите действали по време на извършването им ИЛИ съгласно ЗУТ. Настоящата инстанция намира, че делото следва да се се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ като с нова експертиза и, евентуално, гласни доказателства - следва да бъде изяснено приложимостта на нормата на § 16 ДР ЗУТ досежно търпимостта на процесния строеж. Освен това - при новото разглеждане на делото следва да се установи какво представляват надстройката и пристройката по обем и конкретни параметри, тъй като нито в административната фаза на делото, нито пред първата инстанция е установен по безспорен начин обема на строителството, предмет на обжалваната заповед. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав