Решение № 4475 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2013 г.

Решение № 4475 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10680/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е образувано по касационна жалба на "Туида-96" ООД - гр. Сливен срещу решение № 60/07.06.2013 г., постановено в производство по чл. 83а и сл. от ЗАНН по адм. дело № 97/2013 г. по описа на Сливенския административен съд, с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 57 808.08 лв. за получена имуществена облага в посочения размер в резултат на извършено от представляващия дружеството Светлана Йорданова Стоименова престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 7 от НК, съгласно споразумение от 03.07.2012 г., постановено по нохд № 329/2012 г. на Окръжен съд - Сливен. В жалбата са изложени оплаквания, че макар управителят на дружеството да е извършил престъпление, то дружеството като юридическо лице не се е обогатило по никакъв начин и не са преминали парични средства или каквито и да било активи в неговия патримониум. Според касационния жалбоподател неправилно съдът се е позовал на Решение № 1650 от 05.02.2013 г. по адм. д. № 11638/12 г. на ВАС, VII отделение, тъй като касае друга хипотеза. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне предложението на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Сливен за налагане на имуществена санкция по чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН. При условията на алтернативност отправя искане делото до бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС - Сливен. Ответникът по касационната жалба Окръжна прокуратура - гр. Сливен, редовно призован не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Сливенския административен съд е било проведено по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН по предложение на прокурор в Окръжна прокуратура - гр. Сливен за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83б, ал. 1, т. 1 ЗАНН в размер на 57 808.08 лв. на "Туида" ООД, представлявано от управителите Стефан Георгиев Гунчев и Яни Атанасов Атанасов. Съдът се е позовал на одобреното споразумение от 03.07.2012 г., постановено по НОХД № 329/12 г. по описа на ОС - Сливен, с което Светлана Йорданова Стоименова се е признала за виновна в това, че в периода 01.09.08 г. - 14.10.09 г. в гр. Сливен, в условията на продължавано престъпление, като представител на "Туида" ООД, Сливен, избегнала плащането на данъчни задължения в размер на 60 879.85 лв., дължими по ЗДДС, като потвърдила неистина в попадени справки-декларации по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и приспадане на следващ се данъчен кредит в размер на 57 808.08 лв., като укритите и неплатени данъчни задължения са в особено големи размери - престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, предл. 1 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Първоинстанционният съд, за да одобри предложението на Окръжна прокуратура - гр. Сливен за налагане на имуществена санкция по чл. 83а ЗАНН, е приел, че са налице всички предпоставки за това, тъй като дружеството е получило неправомерна облага и е налице връзка между извършителя и юридическото лице и е установен безспорно размерът на облагата в размера на неплатените данъци и затова следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на "Туида" ООД. Съдът е счел, че имуществената санкция следва да се определи в размерите, визирани в чл. 83а, ал. 1 ЗАНН - до 1 000 000 лв., но не по- малко от равностойността на облагата - 57 808.08 лв. Посочил е, че предвид факта, че дружеството е получило неправомерна облага в резултат на престъпната дейност на представител на дружеството, както и степента на обществената опасност на деянието, съдът е преценил, че имуществената санкция следва да се определи в горепосочения размер. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 83а и сл. от ЗАНН предвиждат налагане на имуществена санкция на юридическо лице, което се е обогатило се от престъпление, при проявлението на определени, лимитативно изброени предпоставки. Регламентирано е в цитираната разпоредба, че имуществената санкция на юридически лица по този ред за извършени престъпления, следва да е извършена от лице, овластено да формира волята на юридическото лице, да го представлява или от лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, както и от работник или служител, на което е възложена определена работа и престъплението е извършено при или по повод на тази работа. В реда на гореизложеното следва да се посочи, че е неоснователно възражението на "Туида-96" ООД, че не било получило неправомерна имуществена санкция и не се било обогатило неправомерно, с оглед съдържанието на сключеното споразумение, което ясно сочи, че именно за това дружество се явява ползата от избегнатото плащане на данъчни задължения в размер на 60 879.85 лева. Неоснователни са доводите в жалбата, относно представителната власт на Светлана Стоименова спрямо "Туида-96" ООД. Не само от съдържанието на приложеното по делото споразумение, но също и от наличните трудови договори и длъжностна характеристика, се установява без съмнение, че е налице констатираната в обжалваното решение връзка по чл. 83а, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Светлана Стоименова била назначена с трудов договор от 20.05.1999 г. на длъжност счетоводител в "Туида-96" ООД - Сливен, като с допълнителни споразумения от 01.01.2008 г. и 01.01.2009 г. към трудовия договор тя била преназначена на длъжност касиер-счетоводител, съответно от 01.01.2008 г. и от 01.01.2009 г. Поради напускането на главния счетоводител на фирмата, от края на 2008 г. тя осъществявала цялата счетоводна дейност. Разпитана в качеството на обвиняема, Стоименова заявява, че тя лично попълвала месечните справки-декларации по ЗДДС и ги представяла пред данъчните органи в Сливен. В този смисъл необходимостта от нарочно или изрично упълномощаване, каквото касаторът счита, че следва да е налице в случая, не е необходимо, доколкото съдът е констатирал наличието на предпоставката по т. 4 на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН - "работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа". Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че санкцията по чл. 83а и сл. от ЗАНН е за юридическото лице и това безусловно следва от цитираната разпоредба. Законосъобразни са изводите на съда, че е проявена първата хипотеза на чл. 83а, ал. 1 от ЗАНН, която изисква вече настъпил имуществен резултат от престъпление. Законосъобразен е изводът на съда, че са налице всички законови предпоставки за налагане на имуществена санкция на "Туида" ООД, съгласно разпоредбите на чл. 83а - 83е от ЗАНН, а именно: юридическото лице е получило неправомерна облага; налице е връзка между извършителя на престъпното деяние и юридическото лице; налице е връзка между престъпното деяние и облагата за юридическото лице; налице е безспорно установен размер на имуществената облага. Неоснователно е твърдението на касатора, че в конкретния случай не е било спазено изискването на чл. 83е, ал. 1 ЗАНН, а именно съдът да се произнесе с решение за налагане на имуществената санкция след влизане в сила на осъдителна присъда. Твърдението е в противоречие с ясните предписания на самия закон, който в чл. 383 от НПК предписва, че одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Неоснователни са и твърденията за постановяване на решението на АС - Сливен при съществено противоречие със съдопроизводствените правила. Възраженията за нередовно призоваване в производството пред първата инстанция са неоснователни, тъй като наличните по делото призовки и отбелязванията в тях сочат, че съдът правилно е призовал страната по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, осмо отделение счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице допуснати от съда нарушения, водещи до неговата отмяна и затова като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,