Решение № 12237 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Кричим, подадена чрез процесуалния представител адв. Стойчев, срещу Решение 3402 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело 216/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е признато за установено, че С. А. Р. и А. И. Ш. не дължат изпълнение на заповед РД-02-09-354 от 21.09.2017 г. на заместник - кмета на Община Кричим, както и по касационна жалба на А. И. Р., подадена чрез процесуалния представител адв. Атанасов, срещу Решение 3402 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело 216/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него отрицателен установителен иск и е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба на кмета на Община Кричим се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че двама от ищците неправилно са възприети като задължени лица и не дължат изпълнение на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената му част, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. В касационната жалба на А. Р. се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила е кредитирал изцяло повторната съдебно-техническа експертиза, както и неправилно не е възприел представеното по делото конструктивно становище на независими специалисти. По същество се излагат доводи за основателност на предявения иск. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената му част и вместо него да се постанови друго, с което да се признае за установено, че касаторът не дължи изпълнение на заповедта за премахване на незаконен строеж, както и да се присъдят разноски по делото. Ответникът Община Кричим, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Ответниците С. А. Р. и А. И. Ш., редовно призовани, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на кмета на Община Кричим и за основателност на касационната жалба на А. Р., както и претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба на кмета на Община Кричим за допустима, като подадена от лице по чл. 210, ал. 2 от АПК срещу неблагоприятен за него съдебен акт в оспорената му част и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Касационната жалба на А. Р. също е допустима, като подадена от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК срещу неблагоприятен за него съдебен акт в оспорената му част и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК, подаден от И. А. Р. срещу Община Кричим за признаване за установено по отношение на общината, че не се дължи привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед РД-02-09-354/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Кричим, с която на И. Р. е наредено премахване на незаконен строеж Масивен навес, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащ в имот с идентификатор 39921.501.457, свързан със склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2, поради фактическа невъзможност за изпълнение. В исковата молба са излагат доводи за наличие на реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищната сграда в имота, която се обитава и не е предмет на разпореждането за премахване. Към исковата молба се представя и изготвено след издаването на заповедта за премахване конструктивно становище от независими специалисти, в което е посочено, че изпълнението е невъзможно да се случи, тъй като има риск от нарушаване устойчивостта на съществуващата жилищна сграда и гараж, което становище според ищеца представлява ново доказателство, което обосновава извод за недължимост на изпълнението. В хода на съдебното производство ищецът е починал и вместо него като ищци са конституирани неговите наследници - А. Р., С. Р. и А. Ш.. За да уважи така предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК по отношение на ищците С. Р. и А. Ш., съдът е приел, че влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж е изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК, като с влизането й в сила за адресата й възниква валидно задължение да премахне незаконния строеж, който в случая съобразно разпоредбата на § 3, ал. 1 от Наредбата на Община Кричим за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл. 225а от ЗУТ следва да е собственика на имота, спрямо който се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Доколкото обаче, видно от нотариален акт 164, том II, per. 1834, дело 331/2022 г., двете ищци са прехвърлили наследствените си дялове от имота и постройките в него на третия наследник на починалия наследодател И. Р. - ищеца А. Р., то неправилно те са възприети като задължени лица, поради и което техният иск се явява основателен. За да отхвърли така предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК по отношение на ищеца А. Р., съдът е приел, че изготвеното конструктивно становище не установява обстоятелства от типа на посочените в чл. 292 от АПК, тъй като обстоятелствата, визирани в него са били налични към момента на издаване и влизане в сила на заповедта за премахване на незаконен строеж и не са се променили впоследствие. Позовавайки се на заключението на вещото лице Манова съдът приема също така, че по делото не се доказва, че с изпълнение на процесната заповед ще бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищна сграда в имота до степен, че да стане негодна за живеене. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло без участието на надлежна страна. Ответник по делото по иск с правно основание чл. 292 от АПК е взискателят чл. 293, ал. 1 от АПК. Когато задължен е гражданин, както е в случая, като ответник, в съответствие с чл. 293, ал. 2 от АПК, се конституира и административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт. По аргумент от разпоредбата, ако те съвпадат, страна по делото е органът, който обединява и двете качества. В тази връзка следва да се има предвид, че заповедта за премахване на незаконен строеж като изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК не възлага самото изпълнение на различен от издателя й орган, който би придобил качеството на взискател по смисъла на чл. 274, ал. 1 от АПК. Затова надлежен ответник по иска е издателят на административния акт, респ. органът, в чиято компетентност е преминало осъщественото правомощие. В процесния случай влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж е издадена от зам. кмета на Община Кричим, който е упражнил правомощие, делегирано му от кмета на Община Кричим. Като ответник в производството пред първата инстанция е конституирана Община Кричим съобразно индивидуализацията му от ищците в исковата молба. В случая обаче съдът е следвало да предостави възможност на ищците да уточнят пасивната процесуална легитимация на ответника, който е определен в закона, като им даде указания да отстранят нередовността на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, и едва след това в зависимост от направеното уточнение да извърши преценка на допустимостта на иска. Задължението на съда да остави исковата молба без движение произтича и от разпоредбата на чл. 293, ал. 2 от АПК, предвиждаща задължително конституиране и на административния орган, издател на акта като ответник, когато не съвпада с взискателя. В конкретния случай този въпрос за надлежния ответник в производството по Раздел V на Глава седемнадесета от АПК не е изследван от съда, а подобна проверка е била дължима и служебно, независимо от неправилното му посочване от ищеца. В съответствие с резултата от нея е трябвало да бъде конституирано лицето, отговарящо на критериите, които определят легитимацията му като ответник. Въпреки, че в касационните жалби не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституират надлежните в процеса страни. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,