Решение № 5179 от 31.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началник отдел Оперативни дейности - гр. София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), срещу Решение 1524 от 11.03.2021 г., постановено по адм. дело 12060/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-С815-0083151/24.11.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, и ТД на НАП гр. София е осъдена да заплати на Дон домат - Редута ЕООД разноски по делото в размер на 350, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че неправилно административният съд е приел оспорената заповед за незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Навеждат се аргументи, че при издаване на заповедта е спазено изискването за мотивиране на същата, а срокът за налагането е съразмерен и съобразен с превенцията за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и времето за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца, както и с конкретните факти и обстоятелства по административната преписка, а именно тежестта на извършеното нарушение, последиците от същото и характера на търговската дейност. В заключение се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - Дон домат - Редута ЕООД, с [ЕИК], редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба на началник отдел Оперативни дейности - гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е била Заповед за налагане на ПАМ ФК-С815-0083151/24.11.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на Дон домат - Редута ЕООД на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена ПАМ запечатване на търговски обект пицария, находяща се в гр. София, ул. Велчо Атанасов 37, стопанисван от Дон домат - Редута ЕООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него, за срок от 14 дни. С оспореното в настоящото производство решение, АССГ е отменил заповедта за налагане на ПАМ и е осъдил ТД на НАП гр. София да заплати на Дон домат - Редута ЕООД разноски по делото в размер на 350, 00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон и при несъобразяване с целите му. Административният съд е приел за безспорно установено, че на 15.11.2020 г., в 12:30 ч., при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - пицария, находяща се в гр. София, ул. Велчо Атанасов 37, стопанисван от Дон домат - Редута ЕООД, с [ЕИК], е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че при извършена контролна покупка/услуга онлайн поръчка на храна за вкъщи в 11:44 ч. на 2 броя пици (с включена доставка) на обща стойност от 25,30 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при заплащането на услугата. При проверката е установена и положителна касова разлика в размер на 74,35 лева между разчетена касова наличност от ФУ и фактическата такава. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0083151/15.11.2020 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Според първоинстанционният съд, обаче, административният орган не е формирал надлежни мотиви досежно срока за налагане на мярката. Приел е също така, че при избора на продължителност на срока на действие на ПАМ, административният орган е нарушил принципа на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, като в тази връзка е посочил, че ПАМ запечатване на процесния търговски обект за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на жалбоподателя и е явно несъизмерима с преследваната от закона цел. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. На първо място настоящата съдебна инстанция счита, че при постановяване на обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд, поради допусната очевидна фактическа грешка, е изписал погрешно в мотивите и диспозитива номера на обжалваната заповед за налагане на ПАМ като заповед за налагане на ПАМ ФК-С815-003151/24.11.2020 г., вместо правилното заповед за налагане на ПАМ ФК-С815-0083151/24.11.2020 г., която грешка не се отразява на правилността на обжалвания съдебен акт, и може да бъде отстранена неограничено във времето, служебно от първоинстанционния съд или по искане на страна по делото. На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с изложеното следва да се посочи, че по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. - независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната заповед фактическа обстановка, а именно, че при извършена на 15.11.2020 г. контролна покупка/услуга онлайн поръчка на храна за вкъщи от търговски обект пицария, находяща се в гр. София, ул. Велчо Атанасов 37, стопанисван от Дон домат - Редута ЕООД, в 11:44 ч. на 2 броя пици (с включена доставка) на обща стойност от 25,30 лева, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчна касова бележка при заплащането на услугата, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. В резултат на проверката е установена и положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 74,35 лева. Посочените обстоятелства са отразени в ПИП серия АА 0083151/15.11.2020 г., който е подписан без възражения от служител на проверявания търговски обект. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Настоящият касационен състав, обаче, не споделя изводите на АССГ, че липсват изложени мотиви досежно продължителността на срока, както и че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Следва да бъде посочено, че при съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Срокът е определен предвид установената фактическа обстановка, вида на извършваната дейност, с работното време и местонахождение на търговския обект и с обстоятелството, че същият предполага голям брой клиенти. Съобразено е и обстоятелството, че при проверката е установена положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 74,35 лева, което представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Посочените обстоятелства в своята съвкупност налагат извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 25,30 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано касовата разлика е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложените факти срок на мярката от 14 дни, който се явява около средата на законовоопределената мярка на срока от 1 до 30 дни съответства на целта на закона и не може да бъде прието, че е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. Наред с това необосновано АССГ е приел и че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности гр. София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 25,30 лева, тъй като предвид установената положителна касова разлика, неиздаването на съответния документ за продажба не е единственото нарушение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., поради което обосновано разликата е била отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като в тази връзка намира оспореният административен акт за надлежно мотивиран. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Дон домат - Редута ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С815-0083151/24.11.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. София в Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация Дон домат - Редута ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на НАП гр. София разноски за държавна такса от 70,00 лева и за юрисконсулт за всяка инстанция по 100,00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,