Решение № 188 от 19.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 736/2009 г.

Решение № 188 от 19.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 736/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по протест на Зам. апелативен прокурор при апелативна прокуратура - гр. Велико Търново, жалбата на частните обвинители К. и А. А., изготвена от адв. Д жалба на подсъдимия П. В. Д. против решение № 191 от 26.10.2009 г. по в.н.о.х.д. № 168/09 г. на Великотърновски апелативен съд. Оплакването в протеста и в жалбата е само за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, с приложението на условното осъждане от въззивната инстанция. Твърди се, че изводът на съда, че с отлагане на наложеното наказание лишаване от свобода ще бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК е неправилен. Управлявал е автомобила след употреба на голямо количество алкохол. Значително е превишил скоростта за населено място и не е използвал обезопасителни колани. Наказван е по административен ред за нарушения на правилата за движение. При наличието на тези обстоятелства се счита, че целите на личната и на генералната превенция не могат да бъдат постигнати с приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Затова се иска решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Жалбата на подсъдимия П от адв. М, е срещу гражданско осъдителната част на решението. Твърди се, че настъпилите вредни последици са в резултат и на поведението на самия пострадал, след като се е качил в автомобила, след като е знаел, че водача е употребил алкохол. Прави се искане определеното от съда обезщетение да се намали при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Прокурорът поддържа протеста по изложени от него съображения. Жалбата на подсъдимия намира за неоснователна. Повереникът на частната обвинителка, като се присъединява към подадения протест, поддържа жалбата с изложените в нея подробни доводи и съображения, с искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Защитата на подсъдимия, чрез договорният защитник - адв. М. намира съдебния акт на въззивната инстанция за правилен и законосъобразен, тъй като основателно изтърпяването на наказанието лишаван от свобода е отложено с максималния изпитателен срок, с оглед личността на подсъдимия. Законът поставя акцент върху личната, а не върху генералната превенция. Подържа подадената жалба срещу гражданско осъдителната част на решението като счита, че след като пострадалия се е съгласил да бъде превозван от шофьор употребил алкохол, е съпричинил резултата, което е основание за намаляване размера на гражданския иск. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 69 от 26.10.2009 г. по н.о.х.д. № 157/09 г., Русенски окръжен съд е признал подсъдимия П. В. Д. за виновен в това, че на 31.08.2008 г. в с. М., Русенска обл. при управление на МПС, нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Р. А. А., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 2, б. "б", пр. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от пет години. На основание чл. 343г НК е лишен да управлява МПС за срок от три години. С обжалваното решение присъдата е изменена, като подсъдимият Д е оправдан, да е допуснал нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 3 ЗДвП. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд, като прецени и обсъди доводите и становищата на страните, след проверка на решението намира, че протеста и жалбата частните обвинители са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ, а жалбата на подсъдимия Д е НЕОСНОВАТЕЛНА. По протеста и жалбата на частните обвинители: Оплакването в протеста и в жалбата на частните обвинители за явна несправедливост на наказанието и приложението на института на условното осъждане по отношение на подсъдимия и доводите изложени в тях, във връзка с него са идентични и това позволява да бъдат обсъдени заедно. За да приложат условното осъждане инстанциите по същество при съобразяване целите на чл. 36 НК са поставили акцент и прекалено доминиращо значение на личната превенция, с оглед личността на подсъдимия, младата му възраст, здравословното му състояние и отношението му към извършеното. Тези обстоятелства имат своето правно значение при оценката на обществената опасност на деянието и дееца. Поради това с основание размера на наказанието е определен при решителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в предвидения от закона минимум, което ВКС намира за справедливо. Извода обаче за начина на изтърпяване е основателен, ако наказанието имаше за своя единствена цел положително въздействие върху извършителя на престъплението. Законът обаче отдава само преимуществено значение на тази цел. Нейното постигане не може да става за сметка на пренебрегване възпитателното и предупредително въздействие, което наказанието трябва да окаже върху другите членове на обществото. Това се отнася особено за престъпленията, за които закона предвижда минимално наказание три години лишаване от свобода, равно на минималното допускащо условно осъждане. Независимо, че в разглеждания случай формално материално правните предпоставки са били налице, това очевидно е убягнало от вниманието на въззивния съд. Не е изпълнил задължението си, при оценъчната си дейност за начина на изтърпяване на наказанието, конкретните по делото фактически обстоятелства да бъдат съпоставени с нуждите и на генералната превенция. При дейността си по индивидуализацията на наказанието относно размера и начина на изтърпяване, съдът е длъжен да постигне баланс между посочените в чл. 36 НК цели. Необходим е внимателен анализ на обстоятелствата свързани с обекта на посегателство и степента на засягането му от конкретното деяние. В разглеждания случай е игнорирана генералната превенция, която е също цел на наказанието и необходимо условие за спазване принципите на целесъобразност, справедливост и хуманност при определяне на конкретното по размер и начин на изтърпяване наказание. Необходимо е да съответства на тежестта и на моралната укоримост на извършеното престъпление и личността на дееца. Деянията от инкриминирания вид разкриват по-висока степен на обществена опасност, предвид ръста и динамиката им, както и жертвата от престъплението - младеж в разцвета на силите. Пренебрегнати са обществените очаквания за упражнена държавна принуда спрямо извършителите на подобен род посегателства. В тази връзка не е дадена необходимата тежест на данните по делото, които участват във формирането на изводите на съда за правилната индивидуализация на наказанието и начина на изтърпяването му. Пияното състояние на подсъдимия, при управлението на автомобила с 1.47 % алкохол в кръвта към момента на деянието и неговата величина, три пъти по-висока от допустимата по закон 0.5 % . Според АТЕ скоростта на автомобила преди произшествието е 70 км. в час, значително надхвърлящата допустимата при движение в населено място. Осъществил деянието при два квалифициращи признака. Тези факти, съчетани с наложеното му административно наказание за нарушаване правилата за движение, са характеристики на деянието и дееца, отегчаващи отговорността му. Тези обстоятелства, следва да бъдат обсъдени отново при определяне начина на изтърпяване на наказанието, след като се направи законосъобразен извод за постигане в пълен обем целите на чл. 36 НК спрямо подсъдимия, както и за останалите членове на обществото, при условията на криминогенната обстановка в страната с увеличен ръст на престъпления от този род с тежък резултат. По жалбата на подсъдимия: С основание въззивното инстанция, след изложени подробни и убедителни съображения е приела, че размера на присъдените обезщетения на родителите на пострадалия по 50 000.00 лв. за всеки един от тях са справедливи, защото отговарят на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД и са съобразени със съдебната практика. С това, че пострадалия е поел риска да бъде превозван от водач, употребил алкохол, не нарушава правилата за движение и с поведението си не допринася за настъпването на обществено опасните последици. Затова тази факт не може да се приеме като смекчаващо за водача, който управлява МПС след като е употребил алкохол. Това обстоятелство е отчетено от съда в известна степен при определяне размера на гражданските искове, без обаче то да има решаващо значение, в който смисъл е и практиката на ВКС. Поради това, настоящата инстанция в този състав счита, че въззивното решение подлежи на отмяна в наказателно-осъдителната му част и делото се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. По изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 191 от 26.10.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 168 по описа на Великотърновски апелативния съд, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на съдебното заседание, от друг състав на съда. Решението е окончателно.