Решение № 8426 от 21.8.2023 г. на ВАС, III о.

Т. Рюгер е подал касационна жалба срещу решение 4123/20.06.2022 г. по адм. дело 6626/2017 г. по описа на Административния съд- София, с което е отхвърлен предявения от него срещу Българската народна банка иск за сумата 8 627, 96 лева, представляваща изтеклата върху гарантирания депозит от 196 000 лева законна лихва за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.06.2017 г. до окончателното изплащане. С решение 5439/13.09.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, което не е обжалвано, съдът е постановил, че отхвърля предявения от Т. Рюгер иск срещу Българската народна банка за заплащане на обезщетение в размер на 8 627, 96 лева, равностойно на законната лихва за периода 30.06.2014 г. 4.12.2014 г. върху сумата 196 000 лева, представляваща размера на гарантирания депозит на ищеца в Корпоративна търговска банка АД. В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решение 4123/20.06.2022 г. поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Българската народна банка е оспорила допустимостта на касационната жалба поради просрочие. Алтернативно е поискала отхвърлянето й като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба на Т. Рюгер е допустима и следва да се разгледа по същество, като се постанови отмяна на решението на административния съд като неправилно. Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбата и правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното : Подадената от Т. Рюгер касационна жалба е допустима, тъй като изхожда от страна, участвала в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, и е подадена в срок. Пълномощникът на жалбоподателя е бил уведомен за постановеното решение на 18.07.2022 г. Жалбата е заведена в деловодството на Административния съд-София на 2.08.2022 г., но е постъпила по пощата на 1.08.2022 г. и е доставена с пощенска услуга на "Еконт Експрес" ООД. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Т. Рюгер, с която срещу Българската народна банка е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 8 627, 96 лева за имуществени вреди, представляващи изтеклата върху гарантирания депозит от 196 000 законна лихва за забавено плащане на вложенията на ищеца в Корпоративна търговска банка АД, причинени от неизпълнението на задължения на Българската народна банка, произтичащи от приложимото право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. С молба от 14.08.2018 г. ищецът отстранил нередовност на исковата молба, като посочил, че претендира обезщетение за вреди, настъпили в периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г. Административният съд установил, че Т. Рюгер сключил с Корпоративна търговска банка АД договор от 12.02.2012 г. за срочен депозит 4x4" 17612, с клауза за капитализиране на лихвата по депозитната сметка в лева . С решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, допълнено с решение 74/22.06.2014г., поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца, Корпоративна търговска банка АД била поставена под специален надзор и били назначени квестори, като е било спряно изпълнението на всички задължения на банката и е било забранено да извършва всички дейности, съгласно банковия й лиценз. С решение 82/30.06.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка са намалени възнаградителните лихви по договорите на депозантите с "Корпоративна търговска банка" АД, считано от 01.07.2014 г. С решение 114/16.09.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка бил удължен специалния надзор върху Корпоративна търговска банка АД . С решение 138/06.11.2014г. на Управителния съвет на Българската народна банка, е бил отнет лиценза за извършване на банкова дейност на Корпоративна търговска банка АД, издаден през 1994г., поради неплатежоспособност в хипотезата на отрицателна величина на собствения капитал, както и поради това, че контролните и ръководни органи на банката са прилагали порочни банкови и бизнес практики и са представяли са неверни и подвеждащи банкови отчети. С решение 61/18.11.2014г. на Фонда за гарантирането на влоговете в банките са определени 9 обслужващи банки и начална дата 04.12.2014г. за изплащане на гарантираните депозити. Съгласно заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, върху депозита на ищеца, считано към 06.11.2014г., били начислени капитализирани лихви: 2721,41 лева, изтекли за периода 20.06.2014 г.- 06.11.2014г.; 2236, 31 лeва, изтекли за периода 30.06.2014 г. - 06.11.2014 г. и 1424,21 лева, изтекли за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. Законната лихва за забава върху сумата 196 000 лева , изчислена въз основа на Постановление 100/29.05.2012 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута /обн. ДВ, бр.42 от 05.06.2012 г./ и основния лихвен процент за 2014 година, публикуван от Българската народна банка възлизала на 5733, 82 лева за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. и на 7262, 83 лева - за периода 25.07.2014 г. - 04.12.2014 г. Видно от писмо 1977/22.10.2022 г., Корпоративна търговска банка АД не можела да удостовери каква част от изплатените средства чрез Фонда за гарантиране на вземанията в банките в размер на 196 000 лева представляват главница и каква лихви. В писмото на банката е отбелязано, че по разплащателната сметка на ищеца до 30.06.2014г. е прилаган лихвен процент 8, 85 %, а след тази дата 3, 22%. По сметките на ищеца били начислени лихви, както следва : за периода 20.06.2014г. - 06.11.2014г. 10 778, 05 лева, за периода 30.06.2014г. - 06.11.2014г. - 8 873,88 лева и за периода 25.07.2014г. - 06.11.2014г. 7 020,70 лева. От правна страна съдът приел, че отговорността за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия при или по повод административна дейност по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, съответства на отговорността, уредена в чл.340, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Съобразно тази разпоредба, в случаите на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения. Извъндоговорната отговорност по правото на Европейския съюз се подчинява на определени условия, установени чрез тълкуване на правото на Европейския съюз от Съда на Европейския съюз. Необходимо е наличието на три условия - неправомерност на поведението, в което се упреква институцията, наличие на вреда и на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и претендираната вреда. Неправомерното поведение на институцията следвало да се изразява в достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти . Обезщетението за вреди на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза трябвало да бъде равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защитата на правата им Административният съд изтъкнал, че към 20.06.2014г. Корпоративна търговска банка АД е имала недостиг на ликвидност, тъй като поради медиен натиск, непосредствено преди тази дата, от банката били изтеглени значителни средства. Разрешаването на достъпа до депозитите на вложителите, макар и частичен, зависело от осигуряването на ликвидност. От страна на търговската банка, както и от държавата, били предприети редица мерки за осигуряване на ликвидност, но не бил постигнат резултат. Целта за оздравяване на Корпоративна търговска банка АД в рамките на особения надзор не би могла да бъде постигната по друг начин, освен чрез ограничаването на достъпа на вложителите до депозитите им. Мярката за временно преустановяване на плащанията от страна на Корпоративна търговска банка АД, наложена с решението на Управителния съвет на Българската народна банка, не можела да се определи като неоправдана и непропорционална намеса в упражняването на правото на собственост на вложителите, сред които и ищеца по делото. С решението на Управителния съвет на Българската народна банка за поставянето на Корпоративна търговска банка АД под особен надзор и за ограничаване на плащанията не било допуснато нарушение на правата на собственост на ищеца, гарантирани с чл.17 от Хартата за основните права на Европейския съюз. По отношение на изискването за установяване неналичност на депозитите националният законодател установил минимален срок на неизпълнение повече от 7 дни, какъвто срок не бил предвиден в Директива 94/19. Съществуването на такъв срок би означавало, че вложителите следва да търпят предвидено в закона неизпълнение от страна на банката, тъй като едва тогава започвал а да тече срок от 5 дни за вземане на решението за отнемане на лиценза. Съществуването на минимален срок на неизпълнение не по-малко от 7 дни", противоречало на изискването по Директива 94/19 компетентният орган да установи неналичността на депозитите възможно най-скоро и не по-късно от 5 дни, след като се е уверил за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити. Изискването по националното право вложителите да търпят най-малкото 7 дни неизпълнение от страна на банката, не транспонирало условието по директивата относно срока, в който следвало да се установи неналичността. Решението, което Управителния съвет на Българската народна банка бил компетентен да приеме по чл.36, ал.2, т.1 ЗКИ, не съответствало на акта, който компетентният орган следвало да издаде за да установи неналичност на депозити в банка съгласно член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19. Българската народна банка била единственият орган към 20.06.2014г., на който законодателят е възложил правомощие да защитава интересите на вложителите в банките. По делото били установени първите две предпоставки за ангажирането на отговорността на държава-членка за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - Управителният съвет на Българската народна банка допуснал нарушение на член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 , като нарушението е достатъчно съществено. Не било установено обаче, че ищецът понесъл имуществени вреди поради допуснатото от Българската народна банка съществено нарушение на правото на Европейския съюз. От разпоредбата на чл.86, ал.2 ЗЗД, при задължението за съобразено прилагане на нормите на Директива 2011/7/ЕС, не можело да се изведе правило, че вложителите в кредитна институция, като кредитори с право на вземане от кредитната институция, имат право на обезщетение в размер на законната лихва . Между ищеца и Корпоративна търговска банка АД било договорено заплащането на лихва. По силата на чл.119, ал.5 ЗКИ (отм .) договорните лихви се начислявали при прилагането на надзорни мерки от страна на Управителния съвет на Българската народна банка. Ищецът получавал договорна лихва в периода, в който банката не извършвала банкова дейност. За исковия период ищецът получил договорна лихва, която имала характер на обезщетение. Периодът на изплащането на лихвата съвпадал с периода, през който поради незаконосъобразното бездействие на Българската народна банка Т. Рюгер не е е имал достъп до депозитите си. Съгласно чл.4 ЗОДОВ на обезщетяване подлежали само реално претърпените вреди, които се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност. В производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД ищецът бил кредитор с вписано вземане, равно по размер на сумата, претендирана по делото като вреда от нарушение на правото на Европейския съюз, както и ефективно са му разпределени суми по четирите частични сметки от осребряване на имуществото на банката. Затова не било сигурно, че вредата, която ищецът претендира, щяла да настъпи. След като той имал качеството на кредитор в производството по несъстоятелност на Корпоративна търговска банка АД, намесата в правото му на собственост не била прекомерна. Съгласно чл. 86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите законната лихва можела да се търси от длъжника, който не е изпълнил парично задължение. В случая държавата имала задължение да създаде уредба на Национална схема за гарантиране на депозитите съгласно изискванията на директивата, което било направено с приемането на чл. 7 от Закона за гарантирането на влоговете в банките. Държавата чрез Българската народна банка или чрез Фонда за гарантиране на вземанията в банките не се явявала длъжник по облигационно правоотношение спрямо вложителите за сумата на гарантирания размер на депозита и не е била задължена да осигури средства на фонда за изплащане на депозитите. Поради недостиг на средства във фонда било невъзможно ищецът да има фактически достъп до гарантирания депозит. В правото на Европейския съюз и в националното право не била установена презумпция, че при забава за изплащане на гарантираните депозити на вложителите се дължи законна лихва за периода на забавата върху гарантирания размер на депозитите. Ищецът не бил понесъл вреди, тъй като увеличил вземането си от Корпоративна търговска банка АД, получавайки лихва върху вземането си за гарантирания размер на депозита. Присъждането на законна лихва върху капитализирана вече лихва би представлявало неоснователно обогатяване. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения от Т. Рюгер иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 96 лева, представляващо изтеклата върху сумата 196 000 лева законна лихва за периода 30.06.2014г. - 04.12.2014 г. Касационната инстанция намира, че в една част административният съд е постановил решението си в противоречие с материалния закон, макар да е направил и някои съответни на правото на Европейския съюз изводи. Правото на Европейския съюз обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки следва да вземат всички мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза (чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). В случаите, в които държавата чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на Европейския съюз, както изисква чл. 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Същите условия, изведени от основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, характеризират и извъндоговорната отговорност на Съюза за вреди, причинени от негови институции или служители при изпълнение на задълженията им (чл. 340, ал. 1 ДФЕС). Държавата членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решения на Съда на Европейския съюз, се прилага по отношение на дейността на всички институции на публичната власт. Административният съд законосъобразно е приел, че към 20.06.2014 г. Българската народна банка е компетентен орган по смисъла на разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19/ЕО. Компетентният орган се определя от националното право, в зависимост от функциите, които са му възложени. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични и че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете, както и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива, попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Статутът на централна банка, който Българската народна банка има съгласно Закона за Българската народна банка, я прави компетентен орган по смисъла на § 40 Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012. Освен Българската народна банка, в системата на държавните органи към оня момент, а и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Съгласно член 7, § 1 и 1а от Директива 94/19/ЕО държавите членки осигуряват гарантираният размер на съвкупните депозити на всеки вложител да бъде установен на 100 000 евро, който да им бъде изплатен, в случай че депозитите са неналични. "Неналичен депозит" по смисъла на чл. 1, пар. 3 от директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. При първоначалното въвеждане на разпоредбата на чл. 1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО в националното законодателство е възприет подход, според който изискването съответната кредитна институция да "изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи", се свързва с установяването на неплатежоспособност на институцията. Съгласно по чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО срокът, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите по отношение на неналичните депозити, е 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл. 1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО. Директива 94/19/ЕО не е била транспонирана в цялост в националното законодателство, което е налагало прилагането на нейните правила при противоречието им със законите на българската държава. Бездействието на Българската народна банка да приложи съответните разпоредби на директивата е противоправно, независимо че разпоредбата на чл. 1, точка 3, подточка i от Директива 94/19 не е пренесена в националния закон. Задължението на Българската народна банка да приложи правилата на директивата произтича от задължението на държавата за лоялно сътрудничество като държава-член на Европейския съюз и по силата на принципа за примат на правото на Европейския съюз над националното право. Нормите на директивата са безусловни и ясни и предоставят права на частноправни субекти, които могат да се позоват на тях в отношенията си с публичните институции, независимо че по общо правило, за да може директивата да породи действие на територията на държава членка, трябва да бъде приет закон, с който да бъдат създадени съответни на целите и насоките на този акт на Съюза национални правни норми. С оглед данните относно финансовото състояние на "Корпоративна търговска банка" АД Управителният съвет на Българската народна банка е трябвало да издаде решение, с което да обяви, че депозитите са неналични, прилагайки приложимите норми от правото на Европейския съюз вместо тези на националното право, които им противоречат. Като не е издала решение за обявяване на депозитите за неналични и не е уведомила Фонда за гарантиране на депозитите в банките за откриване на процедурата по изплащането им в указания в Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994г. срок, Българската народна банка е допуснала съществено нарушение на правото на Европейския съюз, за което следва да носи имуществена отговорност. Като следствие от противоправното неизпълнение на произтичащото от норма с директен ефект задължение на централната банка, е било забавено изплащането на депозитите на вложителите в "Корпоративна търговска банка" АД в гарантирания размер от 196 000 лева. От това следва, че има пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между неизпълнението от Управителния съвет на Българската народна банка на задължението по Директива 94/19/ЕО и настъпилите за ищеца вреди. Ищецът не е получил своевременно достъп до част от вложените от него средства в гарантирания от държавата размер от 196 000 лева, поради което има право на обезщетение за забавеното плащане. Касационната инстанция не споделя разбирането на административния съд, че Т. Рюгер не е загубил доходи, тъй като по влоговете му е начислявана възнаградителна лихва. Съдът не е съобразил, че лихвата, начислявана по влоговете на ищеца в "Корпоративна търговска банка" АД е част от съдържанието на правоотношението му по договора за влог, сключен с търговската банка, а претендираното от ищеца задължение на Българската народна банка произтича от правно основание с извъндоговорен характер, което обуславя прилагането на правилото по чл.86, ал.1 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди. Съгласно чл.4, ал.2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.), гарантираният размер на влоговете от 196 000 лева включва и начислените лихви към датата на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1. Максималната сума, който изплаща Фондът за гарантиране на депозитите в банките, е 196 000 лева, независимо че размерът на влоговете на лицето, включително натрупаната върху тях лихва, може да е по-висок. Затова, за определяне на размера на обезщетението, няма правно значение каква част от изплатената на даден вложител сума от 196 000 лева представлява главница и каква - договорна лихва. Начислената договорна лихва увеличава размера на задължението, което "Корпоративна търговска банка" АД - в несъстоятелност има към вложителя, а той може да търси пълният му размер в образуваното срещу търговската банка производство за несъстоятелност. Това вземане не е идентично с вземането на вложителя към Българската народна банка за обезщетяване на вреди, чийто източник е настъпилото поради нарушението на правото на Европейския съюз непозволено увреждане. Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както законната лихва, така и договорната, която уговорят страните по едно облигационно правоотношение, изразяват размера на вредите, които кредиторът понася при забавено изпълнение. Поради неизпълнението на задължението на Българската народна банка да задейства схемата за изплащане на гарантирания размер на депозитите в указаните в Директива 94/19/ ЕО и Директива 2009/14 / срокове, ищецът, както и останалите вложители в "Корпоративна търговска банка" АД, са били в невъзможност да се разпореждат с гарантираната по закон сума от 196 000 лева за времето от 26.07.2014 г. до 5.11.2014 г. В срок от 5 работни дни след като е констатирала, че "Корпоративна търговска банка" АД е преустановила плащанията на депозитите на вложителите и няма да е в състояние за неопределено време по причини, свързани с финансовото й състояние да ги изплати, Българската народна банка се трябвало да задейства схемата за изплащане на гарантиране на депозити в рамките на 20 работни дни, считано от това решение. Срокът от 5 работни дни, считано от 20.06.2014г., е изтекъл на 27.06.2014г. , след което е започнал да тече срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите, считано от 30.06.2014г. Този срок е изтекъл на 25.07.2014 г. , с оглед на което началният момент на забавата следва да се счита датата 26.07.2014 г. Бездействието е преустановено с приемането от Управителния съвет на Българската народна банка на решението от 6.11.2014 г., с което е отнет лиценза на "Корпоративна търговска банка" АД. Изтеклата законна лихва върху главницата от 196 000 лева, изчислена за периода 26.07.2014 г. - 5.11.2014 г., възлиза на сумата 5 632, 45 лева, в какъвто размер на ищеца се дължи обезщетение. Неправилното решение на административния съд следва да се отмени в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 5632, 45 лева, представляваща дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди за периода 26.07.2014 г. - 5.11.2014 г. Вместо него следва да се постанови друго, с което да бъде осъдена Българската народна банка да заплати на Т. Рюгер обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 632, 45 лева. За разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 8627, 97 лева, както и за периодите 30.06.2014г. - 25.07.2014 г. и 6.11.2014 г. - 04.12.2014 г., решението следва да се остави в сила. Касационният жалбоподател не е поискал присъждане на разноски. С оглед частичното отхвърляне на касационната жалба в полза на Българската народна банка следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд