Решение № 2531 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2017 г.

Решение № 2531 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14756/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "АР-ТУР" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. К., ул. "Т." ..№..., представлявано от управителя С. П. Й., подадена чрез адвокат Б. П. Оспорва се Решение № 1966/15.11.2017 г., постановено по административно дело № 243/2017 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-16002416001475-091-001/21.09.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 834/27.12.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. П. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че съдът не е изследвал всички относими за спора въпроса, не е обсъдил представените по делото стокови разписки и приетата по делото счетоводна експертиза. На следващо място се оспорват правните изводи на съда по съществото на спора, свързани с липсата на документална обоснованост за отчитане на разход по доставката на стоките, предмет на фактурите, издадени от ЕТ "Зара - С. Д.". По изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението, след което да се отмени ревизионния акт, както и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. От ответника по касационната жалба - Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. чрез процесуален представител главен юрисконсулт Р. С. е постъпила писмена защита, с която се оспорва жалбата по съображения, които са в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила поради отсъствие на посочените касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесния ревизионен акт в тежест на "АР-ТУР" ООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 5 682,45 лева, ведно със съответните лихви в размер на 853,42 лева, в резултат на извършено преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2014 г. съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО. Административен съд - П. е отхвърлил подадената пред него жалба, след като е възприел изцяло изводите на приходните органи, извършили ревизията. Преобразуването на финансовия резултат е извършено след като разходите по фактури, издадени от ЕТ "Зара - С. Д.", са преценени като такива по смисъла на чл. 26, т. 2 ЗКПО, а именно разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Този извод се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като е съответен на събраните по делото доказателства и приложимия материален закон. Предмет на доставките по процесните фактури са "орех ядка" и "орех черупка". Извършена е насрещна проверка на дружеството, посочено като доставчик на стоките, при която законният представител на търговеца - С. Д. С. е декларирал, че не са издавани фактури на "АР-ТУР" ООД и не са осъществявани контакти с това дружество. Установено е, че дейността на ЕТ "Зара - С. Д." се различава съществено от предмета на спорните доставки, а именно свързана е с епоксидни смоли, втвърдители, производство на епоксидни китове. От 01.04.2012 г. фирмата няма касов апарат и преводите се получават само по банков път. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е установило още, че процесните фактури не са отразени от ЕТ "Зара - С. Д." в Дневниците за продажби по ЗДДС за съответните периоди, не са отчитани приходи или разходи, свързани с тях, както и плащания. Към фактурите са приложени фискални касови бонове, на които е отразен като номер на фискалната памет - № 36454674. В същото врем след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП - П. е установено, че ЕТ "Зара - С. Д." е регистрирало 1 брой фискално устройство с различен номер на фискалната памет - № 36454657. Поради така установеното несъответствие, правилен е изводът на приходните органи за това, че фискалните бонове са издадени от нерегистрирано фискално устройство и се явяват документи с невярно съдържание, тоест не обективират плащането на сумите, посочени във фактурите. Действително, съдебният състав на Административен съд - П. не е обсъдил в решението си представените по делото стокови разписки, но този пропуск не променя крайния изход на спора. Следва да се отбележи, че тези разписки са с непълно съдържание, като не става ясно кое е лицето, предало стоките, както и каква длъжност заема при търговското предприятие на доставчика. Това обстоятелство, съпоставено с представените касови бонови с невярно съдържание, както и с изрично заявеното от законния представител на ЕТ "Зара - С. Д." за това, че не е издавал фактури на "АР - ТУР" ООД и не е имал контакти с това дружество, опровергават достоверността на стоковите разписки. Други документи, придружаващи фактурите и удостоверяващи предаването на ядките, в разпореждане на ревизираното дружество, не са представени от негова страна. Заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза също не е обсъдено от съда, което обаче не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основният извод, който прави експертът е свързан с установяване на обстоятелството, че процесните фактури са включени в Дневниците за покупки по ЗДДС на "АЛ - ТУР" ООД, съответно за м. 10.2014 г., м. 11.2014 г. и м. 02.2015 г., осчетоводени са по надлежния ред, като е извършено заприхождаване на закупените стоки по дебита на сметка 304 "Стоки" в съответната партида, както и е извършено отразяване на плащане на стоките в брой по кредита на сметка 501 "Каса в лева". Надлежното осчетоводяване на фактурите и отразяването им в регистрите по ЗДДС, не може да замести липсата на достоверни документи, които да удостоверяват реалност на доставката на стоки по фактурите. При така установените факти, обосновано приходните органи и съдът са приели, че фактурите, издадени от ЕТ "Зара - С. Д.", не отразяват обективно осъществени стопанки операции, поради което отчетените от ревизираното дружество разходи по тези фактури се явяват документално необосновани и не следва да се признават за данъчни цели. Изрично в ревизионния акт е извършено позоваване на приложимата за случая разпоредба на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, съгласно която счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Посочена е и разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, въз основа на която е прието, че след като фактурите с номера № 133/01.10.2014 г., № 135/03.10.2014 г., № 141/09.10.2014 г., № 176/05.11.2014 г., № 179/06.11.2014 г., № 196/07.11.2014 г. и № 17/05.01.2015 г., издадени от ЕТ "Зара - С. Д.", не отразяват реално осъществени доставки на стоки, осчетоводения разход по тях не се признава за данъчни цели и е извършена корекция на счетоводния финансов резултат на "АЛ - ТУР" ООД за финансовата 2014 г. в посока увеличение, от което е възникнало и процесното задължение за корпоративен данък. Посочените по-горе разпоредби са цитирани в ревизионния акт и са приложени от приходните органи, поради което несъществено се явява в случая погрешното позоваване на разпоредбите на чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Воден от горните мотиви, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че оспореното решение е правилно, не страда от посочените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съобразно материалния интерес по делото и изчислен съгласно чл. 8, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да е в размер на 656,80 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,