Решение № 8134 от 27.9.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на ТД "Северна морска" при Агенция "Митници" - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД "Митница Варна" /съгласно чл. 7 от Устройствен правилник на Агенция "Митници", обн. в ДВ., бр. 59/16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г./, срещу решение 984/13.07.2021 г., постановено по адм. д. 271/2021 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен като постановен в противоречие с материалния закон. Излагат се подробни доводи за обоснованост и мотивираност на основателните съмнения на митническите органи относно действителността на декларираната митническата стойност, поради извършен сравнителен анализ на база наличната информация в митническа информационна система МИСЗА. Дават се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на чл. 74, § 2, б. "б" от МКС. Твърди се, при провеждане на процедурата по оспорване на митническата стойност са спазени всички процесуални правила. Иска се отмяна на решението в частта с разноските и е изразено становище за прекомерност на присъдените разноски, съобразно правната и фактическата сложност на делото. С писмени бележки по делото е направено искане за отправяне на преюдициално запитване.

Ответникът ЮНИГЛАС ООД, в писмен отговор от 16.08.2021., подаден от адв. Енчев, излага доводи за неоснователност и необоснованост на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е Решение към MRN 20BG002005042688R8/06.11.2020 г., издадено от Директора на ТД "Северна Морска" при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. 66 в от ЗМ, във вр. чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл. 77 § 1, б. а, вр. чл. 85, §1, вр. чл. 101, §1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 АПК, е отказано приемането на митническа стойност на декларирана стока 1 (пластмасови калъфи за очила) по митническа декларация 20BG002005042688R8/06.11.2020 г. и е определена нова митническа стойност на стоката. В резултат на това, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС е определен нов общ размер на дължимите по цитираната митническа декларация задължения, в размер на 1425.90 лв. мито и 3 316 лв. ДДС или дължими суми за доплащане: мито в размер на 584.14 лв. мито и 1321.25 лв. ДДС.

За да отмени решението на директора на ТД Северна морска съдът въз основа на анализ на доказателствата по делото е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон и целта на закона.

Съдът е приел, че в административното производството дружеството ЮНИГЛАС ООД е било лишено от право на защита, тъй като въпреки извършеното формалното уведомление по реда на чл. 22, §6 от МКС, за предстоящо издаване на решение за определяне на нова митническа стойност, с писмо от 09.11.2020 г. е поискана само допълнителна информация, без да са посочени обстоятелствата породили съмнение относно действителността на договорната стойност, което е довело до ограничаване правото на дружеството да изрази становище по конкретните обстоятелства, на които се основават съмненията, както и обстоятелствата релевантни за определяне на новата митническа стока.

Съдът е приел, че митническият орган не е извършил необходимия анализ съобразно изискването на чл. 140 от Регламента за прилагане, и не е доказал, основателните съмнения поради които не е използвана договорната стойност или реално платената за определяне на митническата стойност, а е предприето определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013. Също така съдът е заключил, че въз основа на представените по делото и в административното производство съпроводителни документи и заверени копия на Суифт за реално плащане на договорената стойност, митническата стойност на декларираните стоки е следвало да бъде именно тяхната договорна стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение митническата територия на съюза съгласно чл. 70 от МКС, тъй като именно тази стойност отразява икономическата стойност на внесената стока.

В административното производство митническите органи са определили митническата стойност на декларираните стоки прилагайки чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013, въз основа на договорната стойност на сходни стоки, като определената на митническата стойност на процесните стоки е изчислена въз основа на митническа декларация на трето лице, относно стока калъфи за очила изкуствен материал. Административният съд е приел, че при определяне на новата митническа стойност на процесните стоки митническите органи, не са обосновали че става въпрос за сходни стоки и не е направен анализ, който да обоснове сходството на стоките послужили за определяне на различна от декларираната митническа стойност. Административния съд сочи, че липсват данни за извършен анализ както на характеристиките и съставните части на материала, така и на качеството, търговската марка и количествата, също така и за производителите на стоките. Съдът е констатирал, че при определяне на по-високата митническа стойност органът не е извършил дължимата корекция по чл. 141 §1, изр. първо и второ относно разликата в количеството на стоките, като не е отчетена и разликата и във валутния курс. Административния съд е приел, че липсват както обосновка, така и доказателства, че в използваната митническа декларация на третото лице, именно се съдържат най-ниската митническа стойност съгласно условието по чл. 141 от Регламент по прилагане 2015/2447, като е неясно защо е използвана конкретната декларация, като има данни за друга митническа декларация от по- близка дата, за декларирани стоки, чиито характеристики се доближават повече до процесната стока като вид и брой.

Въз основа на тези доводи, административния съд е заключил, че митническите органи не са обосновали приложението на чл. 140 вр. чл. 141 от Регламента за прилагане вр. чл. 74, §2, б. б от МКС , поради което издаденият административен акт от директорът на ТД "Митница Варна при Агенция Митници е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Административният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение.

Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. поради наличие на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) 2015/2447.

Първоинстанционният съд е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза.

Съгласно чл.70, §1 и §2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от Регламент (ЕС) 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл.74, §2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.

Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за изпълнение предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности.

Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В конкретния случай митническите органи за определянето на митническата стойност са използвали вторичният метод по чл. 74, §2, б. б) от Регламент 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки, поради съмнения за достоверност на декларираната цена съгласно чл. 140 от Регламента за прилагане. Съгласно чл.22, параграф 7 от Регламент /ЕС/ 952/2013 митническите органи трябва да мотивират всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя. Това задължение за мотивиране на решението се отнася, както за решението за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за изпълнение, така и за решението за корекция. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В случая първоинстанционният съд правилно е приел, че митническият орган формално е изпълнил изискването, като е изпратил писмо от 09.11.2020 г., с което обаче е поискана само допълнителна информация без да са изложени конкретни мотиви и обстоятелства въз основа на които се основават съмненията на митническите органи, че декларираната договорна стойност на стоките, не е тяхната реално платена или подлежаща на плащане. Това е предпоставка за лишаване на дружеството от възможност да представи становище и доказателства по конкретните обстоятелства, поради и което е нарушен основен принцип на правото на ЕС за зачитане на правото на защита. Въпреки това в отговор на писмото дружеството е предоставило допълнителни документи, доказващи достоверност на декларираната митническа стойност и реалното и плащане. Митническите органи са дискредитирали тези доказателства незаконосъобразно без мотиви и анализ на изложеното в тях.

Митническите органи не са установили предпоставките за приложението на чл. 74, §2, б. б) от Регламент 952/2013 г. Позоваване на наличната информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки със същия код по ТАРИК като стока 1 в приблизително същия период, не е достатъчно за да обоснове приложението на чл. 74, §2, б. б) от Регламент 952/2013 г. Използваната като база за определяне на новата митническа стойност, декларация на трето лице е само спомената по номер, като не приобщена нито в административното, нито е в съдебното производство. Административният орган не е изложил никакви мотиви защо приема, че се касае за внос на сходни стоки по тези митнически декларации. Както правилно е установил първоинстанционния съд, не е извършен или няма данни за извършен анализ на характеристиките, използваните материални, качеството на стоките, репутацията и наличието на търговска марка, за да могат те да бъдат определени като сходни стоки по смисъла на чл. 1 §14 от Регламент по прилагане. Съгласно чл. 141, §2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, §5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. В случая митническият орган не е посочил защо приема като сходни стоки единствено тези, които имат еднакво тарифно класиране с процесните.

По искането за преюдициално запитване до Съда на ЕС:

Чрез своя процесуален представител Директорът на Териториална дирекция Митница Варна при Агенция Митници иска отправяне на преюдициално запитване по следните въпроси:

1. Следва ли съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент /ЕС/ 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на базата на справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието/липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 ?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на Съда на ЕС от 16 юни 2016г. по дело С-291/15 ?

Искането е неоснователно поради следното:

Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК решаващият съд намира, че посочените от касатора разпоредби не пораждат съмнение и не обуславят необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава членка на Европейския съюз съгласно чл. 267 от ДФЕС тогава, когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече прието се ползва със задължителна сила.

В конкретния случай искането за отправяне на преюдициално запитване следва да се отклони, защото значението и смисълът на посочените норми на общностното право са пределно ясни и не пораждат съмнение относно неговото тълкуване. Въпросите, поставени от процесуалния представител на касатора, не се отнасят до приложение на националните норми, които да противоречат на норма на правото на Европейския съюз, чието тълкуване следва да се извърши по реда на преюдициалното запитване. Митническото законодателството на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В допълнение следва да се посочи, че по идентични дела ВАС вече се е произнасял по отношение отправянето на преюдициално запитване към Съда на ЕС по абсолютно същите въпроси, като е приел, че не се сочат норми от съюзното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна (Решение 8179 от 06.07.2021 г. по адм. д. 3038/2021 г.; Решение 2655 от 22.03.2022 г. по адм. д. 6898/2021 г.; Решение 11573 от 15.11.2021 г. по адм. д. 2520/2021 г.; Решение 6698 от 03.06.2021 г. по адм. д. 13556/2020 г.; Решение 7351 от 17.06.2021 г. по адм. д. 1837/2021 г.; Решение 1005 от 03.02.2022 г. по адм. д. 8633/2021 г.; Решение 13068 от 21.12.2021 г. по адм. д. 6207/2021 г.; Решение 7269 от 16.06.2021 г. по адм. д. 1618/2021 г. и др.)

Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите, посочени от касатора по делото до Съда на Европейския съюз, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на спора и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника по делото, в полза на ЮНИГЛАС ООД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, в размер на 1000 лева, платено възнаграждение за адвокатска защита.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба и за това, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,