Решение № 5882 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16181/2010 г.

Решение № 5882 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16181/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на "Професионален спортен клуб "Старт" АД с ЕИК xxx, представлявано от Румен Митов, в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, против решение № 612/04.11.2010 г., постановено по адм. дело № 848/2010 г. от Административен съд - Благоевград (АСБ). С така подадената касационна жалба и в хода на делото по същество, се поддържа, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с приложимия материален закон и при необоснованост на съдебните изводи, поради което и на основание чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено като неправилно. Касаторът поддържа, че АСБ не е съобразил правилно фактите по делото, приемайки че началото на административното производство е поставено с депозирането пред Басейнова дирекция "Западнобеломорски район" - Благоевград (БДЗБР) заявление за водоползване от 14.07.2010 г., вместо 19.01.2005 г. Посочено е, че съдът е следвало да възприеме заявлението от 2010 г. като такова с "напомнящ характер" спрямо изначално подаденото. Отделно от това се възразява, че съдът формално е разгледал спора като не е оценил обстоятелството, че на 25.03.2010 г. дружеството е получило разрешение за водовземане за същия воден обект, спрямо който е постановен процесния отказ за ползването му. Разноски не се претендират. Ответната страна - директора на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район", представляван от юрк. Тодоров, счита касационната жалба за неоснователна. Разноски не се претендират. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за правилност на обжалваното решение респ. за неоснователност на касационната жалба. Посочено е, че осъществявайки правомощията си по контрол за законосъобразност по отношение обжалвания административен акт, съдът правилно е приел, че същия е издаден от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Застъпено е становище, че по отношение на заявлението на дружеството от 2005 г. е формиран мълчалив отказ по силата на чл. 58, ал. 1 от АПК, което прави неоснователни възраженията, че съдът не е определил правилно началото на производството. Върховния административен съд, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение на АСБ е отхвърлена жалбата на "Професионален спортен клуб "Старт" АД против Решение № ПО-02-93/1.09.2010 г. на директора на БДЗБР като неоснователна. Съдът е приел, обжалваното административно решение за законосъобразно издадено от компетентен орган по см. на чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), в изискуемата от закона форма и съдържание - чл. 59, ал. 2 от ЗВ, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон - чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Съдът е възприел напълно изложената в оспорваното административно решение фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи от административни орган, а именно че поради съществуващото противоречие на търсеното водоползване с действащия План за управление на речните басейни в Западно беломорски район за басейново управление на водите (Плана), утвърден със заповед № 291/22.03.2010 г. на МОСВ, то същото не може да бъде допуснато, тъй като целеното изграждане на водовземеното съоръжение на река Ощавска е несъвместимо с Плана за управление, предвиждащ забрана за изграждане на нова ВЕЦ. Съдът изрично е посочил, че оспорваното административно решение е постановено в хода на производство, започнало с подаването на заявление от 14.07.2010 г., като именно от тук е изведен и извода, че спрямо него приложение намира и действието на Плана, чиято правна сила, като неоспорен общ административен акт, следва да бъде съобразена. Решението е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционният съд, че оспорваното административно решение е законосъобразно издадено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административния орган, при издаването на своето решение е съобразил приложението на чл. 68, т. 3 във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от ЗВ, а именно, че следва да откаже издаването на разрешително за ползването на река Ощавска, тъй като целта на заявителя (израждане на водовземно съоръжение) е несъвместима с наложените ограничения, касаещи забрана за изграждане на ВЕЦ, и значителния кумулативен ефект на съществуващите въздействия върху спомената река, определени с Плана за управление. Съгласно чл. 62 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 (в случая и с оглед предмета на заявлението, това е директора на БДЗБР), преценява писмено искането като следа да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и продобити права; съответствието с изискванията за опасване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността са съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водоползване; наличните водни ресурси по количество и качество; наличието на възможности за задоволяване на искането за водоползване и изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж от ЗВ. В случая тази преценка е детайлно извършена и с оглед на безспорните факти по делото е и обоснована. Касационните възражения, насочени към преценката на съда по отношение началото на административното производство, са неоснователни. В административното производство и по общото правило на чл. 25 във вр. с чл. 29 от АПК, производсвото се открива (започва) с постъпването на искането на заинтересованите субекти пред административния орган, който дължи произнасяне относно допустимостта и основателността му. В случая предмет на съдебен контрол е решение № ПО-02-93/01.09.2010 г. на директора на БДЗБР, постановено по заявление (искане) от 14.07.2010 г. За съдебната проверка е ирелевантно обстоятелството, че между същите страни е било налице друго административно правоотношение, започнало през 2005 г., касаещо оползотворяване енергията на водите на процесната река чрез изграждане на ВЕЦ, което също е приключило с очевидно неудовлетворителен за дружеството резултат. Обвързването на правилността на съдебното решение с факта, че на дружеството е издадено, а впоследствие и позитивно изменено разрешение за водовземане за същия воден обект, целящо именно ползването на енергията на водата посредством проектната ВЕЦ, също не може да бъде подкрепено. Съдът правилно е разграничил различията в иначе сходните по своето естество и характер производства за издаване на разрешение за водовземане респ. за водоползване и не е допуснал смесване на фактическите и правни основания, обосновали издаването на решение за водомземане № 41140095/03.09.2008 г. (изменено с реш. № ПО-01-023/25.03.2010 г.) с това на процесното решение № ПО-02-93/01.09.2010 г. за воползване. Съгласно чл. 39 от ЗВ, използването на водите и водните обекти включва водовземане и ползване на водния обект. Различието обаче се състои в това, че ако водовземането, което се търси от дружеството е чрез водохващане да се използва енергията на водата за производство на електроенергия - чл. 44, ал. 3 от ЗВ, то предмета на производството за водоползване е ограничен до издаването на разрешение за изграждането на нова система и съоръжение за водовземане на повърхностите води на река Ощавска - чл. 46, ал. 1, б. "ж" от ЗВ. С други думи, в настоящия случай признатото право на водовзмане предпоставя правото на водоползване като се явява необходимо условие за разрешаването му, но без да е единствено такова. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение