Решение № 2358 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11859/2008 г.

Решение № 2358 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11859/2008 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Милойка Александрова Василева срещу решение № 271 от 22.04.2008 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 38-ми състав по адм. д. № 343/2008 г. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде определена като незастроена част от имота с площ 640 кв. м. Ответникът кмета на СО - район "Люлин" не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на заповед № РД-09-1046 от 6.12.2006 г. на кмета на СО - район "Люлин" С оспорения административен на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определен като изцяло застроен имот пл. № 5100229, к. л. 237, попадащ в план за регулация на ж. к. "Люлин-4". Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод съдът е приел, че цялата площ на имота попада в УПИ II, кв. 4 по застроителния и регулационен план на ж. к. "Люлин - 4 и 5 микрорайон". Върху целия терен е осъществено предвиденото комплексно застрояване. Съдът е приел, че осъщественото комплексно мероприятие не допуска да бъдат определени като свободни от застрояване площите включени в междублоковото пространство, озеленени или съставляващи сервитут на подземни комуникации. Съдът е приел, че тези площи са част от комплексното градоустройствено решение и елемент от изградения жилищен комплекс. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е междинно производство развиващо се преди произнасянето на общинската служба по земеделие и гори по искането за възстановяване правото на собственост върху съответните бивши земеделски земи, включени в урбанизирана територия. То представлява сложен фактически състав, който включва решението на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета, с която съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободна от застрояване част от имота. Не се оспорва, че административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед са спазени. Основния довод който се развива от касационния жалбоподател касае извода на решаващият съд досежно определената като застроена част от имот с площ от 640 кв. м. Съдът е изложил мотиви, поради което не е приел заключението на съдебно-техническата експертиза за тази част от имота, които напълно се споделят и от настоящият състав. В конкретния случай реализираното строителство безспорно е от характер, визиран в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, мероприятието е комплексно - включва както сгради, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура, улица, алеи, озеленяване и междублоково пространство. Последното не може да се възприеме като свободна площ, тъй като застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ е не само фактическото изграждане на съответните обекти, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. Следователно благоустрояването и озеленяването по смисъла на чл. 61 от ЗУТ са неделима част, елемент от едно комплексно по своята същност мероприятие, свързани с естетизиране на околната среда, поради което имат характер на застрояване и са пречка площта да се счита за свободна. Като е стигнал до тези правни изводи, решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателката да бъде определена като незастроена част от имота, за която безспорно е установено, че съставлява елемент от осъщественото комплексно застрояване. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение