Решение № 8058 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2016 г.

ВАСII отделение01.07.2016 г.докладчик т Галя Костова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 628/4.02.2016 г., постановено по адм. д. № 10572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 8058 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3602/2016 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Г. дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Г. И. Г., представляван от адв. Т., против решение № 628/4.02.2016 г. по адм. д. № 10572/2015 г. по описа на Административен съд С.-град с молба за отмяната му като неправилно и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община, представляван от юрк. Г., надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил оспорването на касатора Г. срещу заповед № РД-29-06/26.06.2015 г., с която, на основание чл. 178, ал. 6 вр. с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ директорът на Дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община е забранил ползването и достъпа до строеж "едноетажна жилищна сграда" с идентификатор 00357.5300.36.1 в поземлен имот с идентификатор 00357.5300.36 по КККР на гр. Н. И., ползван от Г. И. Г. в нарушение на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с административнопроизводствените правила и с материалния закон. Решението е постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Безспорно установено по делото е, че строежът е в завършен вид, узаконен по реда на § 184 ПЗРЗИДЗУТ с акт № 43/7.10.2010 г. на гл. архитект на Столична община, общ. Нови искър и се ползва по предназначение преди да е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ. Касационните доводи за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни. Влезлият в сила акт за узаконяване замества разрешението за строеж и санира незаконността на последния. За инвеститора на узаконения строеж, обаче не отпада задължението, вменено и на инвеститора на изначално законния строеж, по чл. 177, ал. 1 ЗУТ за подаване пред компетентия административен орган, в случая органа по ал. 3 на цитираната разпоредба, заявление за издаване на удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Безспорно по делото е, че след влизане в сила на акта за узаконяване касаторът не е предприел подобни действия. Строежът подлежи на въвеждане в експлотация, тъй като е от пета категория. Доводът, че като търпим съгласно удост. № 9400-978/17.11.2003 г., строежът не подлежи на забрана за ползването е неоснователен. Преди всичко между строежът, признат за търпим и процесният е налице съществена разлика в квадратурата-около 100 кв. м. по удостоверението и 160, 12 кв. м. по акта за узаконяване, от което следва, че тъждество между двата строежа няма. Дори удостоверението и акта за узаконяване да бяха относими към един и същ строеж, търпимостта на строежа в хипотезата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ или на § 16, ал. 1 ПРЗУТ е следвало да бъде доказана в първоинстанционното производство, като тежестта за това е на оспорващия. Представеното удостоверение по § 16, ал. 1 и ал. 2 ПРЗУТ има правна стойност единствено в нотариалното производство при изповядване на прехвърлителна сделка с предмет незаконния строеж. Доводът, че като извършен през 1992 г. строежът не е подлежал на въвеждане в експлоатация, не намира опора в закона. Разпоредбата на чл. 304 от Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ-отм/ урежда процедурата по разрешаване ползването и обитаването на строежите, а чл. 164 ЗТСУ (отм.), налага забрана за обитаване и ползване на неприети по установения ред строежи и предвижда реда, по който тази забрана се налага. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

Цитирани разпоредби

3