Решение № 5802 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2012 г.

Решение № 5802 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6440/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ханифа Биби от Пакистан против решение № 1984 от 10.04.2012 г. по адм. дело № 1766 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 43 от 24.01.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че обжалваното решение е немотивирано и съдържа формални съображения. Съдът е възпроизвел изводите, направени в обжалвания административен акт. Първоинстанционният съд не е преценил фактите в личната бежанска история и не е направил съпоставка с обстановката в страната по произход. Не е събрана подробна информация за сигурността в Пакистан, от която да се направи извод, че в страната са гарантирани основните човешки права. Пропускът да бъдат изследвани фактите, свързани с личното положение на молителя, води до незаконосъобразност на решението, поради което се иска същото да бъде отменено. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото и правилно е приел, че по отношение на чужденеца липсват основанията по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Чужденката не е заявила лични причини за исканата закрила, а причини, свързани с обстановката в Пакистан. От информацията за ситуацията там и по-конкретно в Пенджаб не може да се направи извод за наличие на въоръжен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага твърдения, че решението на съда е правилно. Правилно е преценено, че жалбоподателката е мотивирала молбата си за закрила с тежката и несигурна обстановка в Пакистан, при която постоянно се извършват бомбени атентати и престрелки. Отделно от това са твърденията й за събиране на семейството в Испания, където са някои от близките й. Предвид липсата на предпоставки за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ правилно е отказано предоставянето на такъв статут. Решението на съда е правилно и в частта за отказ да се предостави хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Липсват доказателства за жалбоподателката да е налице реална опасност от тежки посегателства. Доводите, свързани с липсата на условия за спокоен живот, са извън приложното поле на Закона за убежището и бежанците. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Ханифа Биби - гражданка на Пакистан, против решение № 43 от 24.01.2012 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на пакистанската гражданка за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че същата не е била лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Приел е, че заявените от чужденката мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Основание за това е изявлението й, че е напуснала Пакистан, за да се събере със семейството на сина си в Испания. По отношение на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ съдът е посочил, че установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателката е била принудена да отпътува от Пакистан поради реална опасност от тежки посегателства. Не е налице твърдяното от жалбоподателката безогледно насилие и вече обстановката в страната е относително стабилизирана. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователни са изложените в касационната жалба твърдения, че съдът е изложил формални съображения и не е взел предвид фактите за личната история на молителката. В мотивите си съдът е съпоставил законовите предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ с твърденията на жалбоподателката и изложените от нея факти в проведените интервюта. Според признанията й целта на пътуването не е била да се установи трайно в България и да търси закрила. Тя и роднините й са преминали през България на път за Испания, за да се събере с близките си, живеещи там. Никъде в сведенията за себе си молителката не е посочила, че е била преследвана поради раса, религия, националност, убеждения, принадлежност към социална група и други причини, които биха били основание за предоставяне на статут на бежанец. Липсват по делото данни лично тя да е била преследвана от властите поради обстоятелства, които законът предпоставя за закрила по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Подробни мотиви съдът е изложил и по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Проследявайки обстановката в държавата Пакистан, съдът е приел, че лично по отношение на молителката не е имало заплахи за живота, сигурността и свободата й поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт. Липсват данни да е била обект на унизително или нечовешко отношение или наказание. Тя е посочила, че положението в страната й по произход е несигурно, има постоянно сблъсъци, бомби, хора умират от експлозии. Изводите на съда се основават точно на съпоставка между положението в страната и липсата на конкретна заплаха спрямо чужденката и семейството й. Преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи закрила граждани трябва да бъде строго индивидуална и съобразена с конкретните твърдения на молителя. В проведените интервюта с чужденката тя е обяснила, че семейството й само е преминавало през България на път за Испания. В този смисъл тя не е била принудена да напусне страната си по произход по причини, визирани в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, а поради това, че синът и внукът й са в Испания и желанието на семейството да се събере. Тези лични причини да напусне страната си, ведно с липсата на данни за наличието на някаква заплаха или посегателство срещу личността й, потвърждават направения от административния съд извод за неоснователност на жалбата й. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,