Решение № 3507 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 800/2020 г.

Решение № 3507 от 6.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 800/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 237 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Е. Гергинов, В. Фелини и Р. Русинов, за отмяна на влязлото в сила решение № 11105 от 17.07.2019 г., постановено по адм. дело № 12537/2017 г. на Върховния административен съд, второ отделение - тричленен състав и на оставеното с него в сила решение № 5337 от 31.08.2017 г. по адм. дело № 9596/2016 г. на Административен съд София - град. Към искането за отмяна е приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 45010/30.01.1998 г. на Район Витоша. Ответникът Директорът на Дирекция "Общински и строителен контрол" – Столична община е оспорил искането в писмени бележки. Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, взе предвид следното: С решение № 11105 от 17.07.2019 г. по адм. д. № 12537/2017 г. Върховният административен съд, тричленен състав, е оставил в сила решение № 5337 от 31.08.2017 г. по адм. д. № 9596/2016 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на Е. Русинова (наследодателка на тримата искатели) срещу заповед № РА-30-265 от 22.07.2016 г. на директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община, нареждаща премахването на строеж "Масивна плътна ограда" по границите на УПИ XI-189, кв. 20, по плана на гр. София, м. "Киноцентър - I част", като незаконен на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съгласно мотивите на касационното решение спорът е концентриран до отговора на въпроса за евентуалната търпимост на строежа като юридически факт. Съдът е приел, че предпоставките по § 16, ал. 2 или ал. 3 от ПРЗУТ не са осъществени. Кумулативно с изискването за допустимост на строежа по ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването на строителството или по ЗУТ, е предвидено и допълнително условие, което не е изпълнено – строежът да е бил деклариран от собствениците пред одобряващите органи до края на 1998 г. или в 6-месечен срок от обнародването на закона. По пътя на отмяната по чл. 239, т. 1 от АПК страната може да се защити срещу неправилност на влязлото в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената от нея дължима грижа и проявена процесуална активност за водене на делото. Приложената към молбата декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 45010 от 30.01.1998 г. на Район Витоша не е ново писмено доказателство, с което страната не е имала възможност да се снабди своевременно, а освен това декларацията не е от значение за спора. Разпоредбата на § 16, ал. 2 от преходните разпоредби към Закона за устройство на територията (ЗУТ) предвижда декларирането на незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., да е извършено от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Декларация вх. № 45010/30.01.1998 г. не е подадена до главния архитект като одобряващ орган, а до Район Витоша за облагане с данък по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК представената нотариално заверена декларация с дата 12.02.2020 г., с която лицето И. Тодорова в качеството му на строител на масивната ограда изразява мнение относно законността на строежа. Не е допустима отмяна въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда вписаното в тях като свидетели или като вещи лица. По смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК новият документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да установява, че има свидетел, който би могъл да бъде разпитан за определени обстоятелства. Нотариално заверените декларации с дата 22.03.2016 г. от Ю. Димчева, В. Димчев и А. Димчев, както и писмо рег. № 9400-4327(5)/23.10.2015 г. на СО – Район Витоша, са били представени в касационното производство и не представляват нови писмени доказателства. Изложените в искането оплаквания във връзка с преценката на представените при разглеждане на делото скици и даденото от прокурора заключение не могат да служат като основания за отмяна в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и следв. от АПК. По изложените съображения следва да се приеме, че липсва основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя от съда в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав,