Решение № 5281 от 21.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2938/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областен управител на Област с административен център Видин, чрез процесуалния представител юрк. Иванова, срещу Решение 145 от 07.02.2025 г., постановено по адм. дело 544/2024 г. по описа на Административен съд Видин, в частта, с която е отменена заповед РД-11/47 от 25.11.2024 г. на областния управител на Област Видин и е осъдена областната администрация да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът Г. Ж. К., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Стефанов, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. К. против заповед РД-11/47 от 25.11.2024 г. на областния управител на Област Видин, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка с утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от 25.11.2024 г., и заповед РД09-162/18.11.2024 г. на областния управител на Област Видин, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши експерт в Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация Видин, считано от 25.11.2024 г. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за форма на акта, същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона. Според съда, видно от заповедта, послужила като основание за промяна на щатното разписание, със същата не се възлагат допълнителни функции и задачи, освен разписаните такива в чл. 15 и чл. 17 от Устройствения правилник на областните администрации /УПОА/, а конкретни задължения именно във връзка с функциите и задачите по чл.17, включително такива са и задълженията на длъжността, с която е обвързано съкращаването на длъжността на жалбоподателя - дейности в областта на строителството /чл. 17,т. 17 от УПОА/. Въз основа на това съдът приема, че извършените в случая трансформации на длъжности в специализираната администрация се явяват направени без да е налице посоченото основание за тяхното извършване, а именно: при липса на възложени допълнителни функции и задачи, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. Прието е от съда още, че в случая административният орган е променил изискванията за заемане на трансформираните длъжности с длъжностните характеристики на новосъздадените длъжности, като е въвел изискване за образование в конкретна професионална област, но тези изисквания не са предвидени с нормативен акт, както и не са предвидени и в утвърдена по надлежния ред длъжностна характеристика. Съдът приема също така, че е налице и нарушение на чл. 2, ал. 5 от ЗДСл и чл. 7, ал. 4 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, тъй като проектът на длъжностна характеристика на длъжността, в която е трансформирана длъжността, заемана от жалбоподателя, не е утвърдена от оправомощеното по закон за това лице главен секретар на областната администрация, респ. от лице, на което е възложено изпълнението на тези функции. Прието е от съда също така, че в случая, доколкото са съкратени и открити същите длъжности като нормативно обособени позиции, но с изменени задължения и изисквания по длъжностни характеристики, на практика се касае за изменение на длъжностната характеристика за заеманата от жалбоподателя длъжност. Въз основа на това първоинстанционният съд е обосновал извод за липса на реално съкращаване на щата и за превратно упражняване на правомощието на областния управител в нарушение на основни правни принципи и цели на закона. Така постановеното решение в оспорената му част е обосновано и постановено в съответствие с материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед поради противоречие с материалния закон и с целта на закона, е правилен, но по различни от изложените в съдебния акт съображения. По делото е установено, че със заповед РД-11/06 от 29.02.2024 г. на областния управител на област Видин Г. К. жалбоподател в първоинстанционното производство, е преназначен на длъжност старши експерт в дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в областна администрация Видин, считано от 01.03.2024 г., като заема една от общо четирите бройки за длъжността старши експерт в дирекцията, съгласно длъжностното разписание от 01.04.2024г. Общо експертните длъжности в дирекцията, която е част от специализираната администрация, са 16, като 10 броя са за главен експерт, 4 броя са за старши експерт и 2 броя - за младши експерт. Към 01.11.2024г. всички бройки са заети, като не се установява служителите, заемащи една и съща нормативна позиция в дирекцията, да изпълняват различни функции по длъжностна характеристика. На 25.11.2024г. областният управител утвърждава ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, с оглед издадената по-рано от него заповед РД-09-162/18.11.2024г., с която поради възложени нови функции на дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост и предложение на директора на тази дирекция, една щатна длъжност старши експерт с области на дейност: регионално развитие, управление на проекти, стратегически документи, планиране, програмиране, отчетност и международно сътрудничество, се закрива и се трансформира съответно в длъжност главен експерт с област на дейност: архитектура, строителство и геодезия. С новото длъжностно разписание общата численост на дирекцията, както и наименованието и бройките за длъжностите се запазват. Според поименното длъжностно разписание от същата дата се прекратяват служебните правоотношения на четирима служители, посочени поименно, като двама заемат длъжността главен експерт и двама - длъжността старши експерт, като тези бройки остават вакантни. Въз основа на заповедите за възлагане на нови функции на дирекцията, предложението на директора на дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост, заповедта, с която една бройка за длъжността старши експерт в дирекцията се трансформира в главен експерт, и на утвърденото, считано от 25.11.2024 г., ново длъжностно разписание, областният управител издава заповед РД-11/47 от 25.11.2024г., предмет на оспорване, с която прекратява служебното правоотношение на Г. К., считано от 25.11.2024 г., на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращаване на длъжността. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че обжалваната заповед е издадена при липса на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. За да възникне основанието за прекратяване на служебното правоотношение, посочено в цитирания текст, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая промени в длъжностното разписание на областната администрация с характера, посочен по- горе фактически не са извършени. Не е установена и разлика в задълженията, функциите и изискванията на служителите, заемащи длъжността старши експерт в дирекцията до утвърденото на 25.11.2024 г. ново длъжностно разписание, за да се направи извод, че точно длъжността, заемана от служителя К. е премахната като система от функции, задължения и изисквания. Не е спазено и условието на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, според която длъжностите се трансформират чрез изменение на длъжностното разписание. В случая такова изменение не е извършено. Както първоинстанционният правилно приема, оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой служители. В случая към датата на издаване на заповедта, промени за оптимизиране на работата на администрацията по посочения начин не са предприети. Премахването на длъжности и трансформирането им в други не е насочено към създаване на условия за по-ефективно изпълнение на дейността, а е мотивирано с функциите на областния управител по чл. 70, ал. 2 от Закона за държавната собственост и по чл. 22, ал. 2 от Закона за противодействие на тероризма. Цитираните законови норми са с последни редакции, приети съответно през 2014 г. и през 2020 г., поради което тяхното изпълнение е следвало да бъде осигурено от областния управител години по-рано. Следователно извършените от органа по назначаването промени в длъжностното разписание не са свързани с изменения във функциите и дейността на администрацията и оптимизиране на извършваната дейност. Това мотивира заключението, че действията на органа по назначаването са предприети в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал. 1 АПК, тъй като не са насочени към ефективното и рационално изпълнение на функциите на администрацията, а към произволно премахване на длъжности и разкриване на нови позиции и като следствие от това - прекратяване на служебните правоотношения с конкретни служители. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Видин в оспорената част е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 850 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 11.03.2025 г. Заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е в по- нисък размер от предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за дела с такъв характер, поради което възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, за прекомерност на същото се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,