Решение № 8258 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16330/2009 г.

Решение № 8258 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16330/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Благоевград против Решение № 534/08.10.2009 г., постановено по адм. дело № 626/2009 г. от Административен съд - Благоевград. Поддържа се, че съдът е постановил своето решение при непълнота на доказателства, и е направил необосновани, с оглед събраните доказателствата, изводи по отношение срока на репресията. Върховният административният съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения: Предмета на съдебен контрол пред административния съд е била Заповед № ОА-1076/01.07.2009 г. на областния управител на област Благоевград, с която е уважено искането на Райна Герчева за право на парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ, в качеството и на правоимащо лице - наследник на репресираният Костадин Димитров Ашминов и е определен подлежащия на изплащане размер на обезщетението - 272 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспорвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон, като административния орган не е доказал основателността на своето твърдение относно срока на процесната репресия - чл. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ респ. ответника е установил такъв обхващащ периода 14.10.1954 г. до 09.08.1954 г. Съдът е приел за установено, че общия размер на репресията е 57 месеца и 25 дни и тъй като няма спор относно факта на изплатено през 1993 г. обезщетение в размер на 25000, на същото основание, то съдът е направил собствени изчисления относно сега дължимия размер на обезщетението за разликата в периодите. Воден от горното, съдът на основание чл. 172, ал. 2 от АПК е изменил оспорваната заповед, в частта относно размера на признатото обезщетение, като е увеличил същото от 272 лв. на 336 лв. Решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в нарушение на чл. 173, ал. 2 от АПК, налагащо неговата отмяна като неправилно. Съдът е длъжен на основание чл. 173, ал. 2, във вр. с чл. 172, ал. ал. 2 от АПК, когато установи незаконосъобразност на оспорвания акт да отмени същия и ако естеството му не позволява - оперативна самостоятелност, изричан дискреционна власт у органа, съобразяване на допълнителни обстоятелства, извършването на технически измервания, изчисления и др. - да изпрати административната преписка на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая след като правилно е установил, че органа не се е справил с доказателствената тежест в процеса относно фактическите основания, съдържащи си в акта (срока на репресията) съдът е следвало да отмени акта и да приложи чл. 173, ал. 2 от АПК, като изпрати преписката за ново произнасяне, съгласно мотивите на съда и даде съответен срок за това. Съгласно чл. 5 от ЗРГРРЛ, областния управител е единствено компетентен да се произнесе по основателността на исканията за обезщетения, включващо наличието на качеството правоимащо лице у молителя, вида на репресията, нейното времетраене и съответния размер на дължимото обезщетение. Съдът не може да замени органа в тези му функции, а единствено да установи незаконосъобразност на издадените в тази връзка актове. По изложените съображения и с оглед постигането на процесуална икономия на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав