Решение № 361 от 6.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1039/2015 г.

Решение № 361 от 6.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1039/2015 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Г. В. Й. за възобновяване на нохд № 378/2006 г. на Пернишкия окръжен съд и отмяна на присъда № 1/01.02.2007 г. на наказателен състав на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК поради неучастието му в наказателното производство. Поддържа, че делото следва да се върне за ново разглеждане и да бъде призован, за да упражни процесуалните си права. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че осъденият е участвал лично и с упълномощен от него защитник във всички фази на наказателното производство. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите и намира: Пернишкият окръжен съд с присъдата по нохд № 378/2006 г. признал подсъдимия Й. за виновен в това, че на 23.01.2006 г. в [населено място] при условията на опасен рецидив отнел от владението на св. С. Д. движими вещи - 15 лева, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и заплашване. На основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Присъдата не е проверявана от въззивния съд и по касационен ред и е влязла в сила. Искането е подадено в срок, но разгледано по същество е неоснователно. От данните по делото се установява, че досъдебното производство е проведено и е предявено при личното участие на Й. с предоставена възможност за упражняване на процесуалните права по НПК в процесуалното качество на обвиняем. Пернишкият окръжен съд е образувал делото по внесения обвинителен акт. Спазени са изискванията по чл. 254 НПК, включително и относно упражняването на правото за възражение, видно от подадено лично от осъдения на 14.06.2006 г., в което е оспорил приетите от прокурора за установени фактически обстоятелства. Делото е отлагано няколко пъти по искане на подсъдимия и упълномощения от него защитник, но в съдебните заседания, когато са събирани доказателства и е проведено съдебно следствие - 17.10.2006 г. и 01.02.2007 г., след изпълнение на процесуалните изисквания да бъде уведомен за процесуалните права и предоставена възможност да ги упражни лично и чрез защитника си, съдът е постановил осъдителната присъда, която е обявил в присъствието на всички страни, включително и на подсъдимия. Разяснил е правото на обжалване и срока за упражняването му. Поради напускане на адреса по местоживеене и укриване от компетентните органи привеждането на присъдата в изпълнение е станало възможно след като е изпълнена издадената ЕЗА. От всичко изложено по-горе следва, че не са налице основания да бъде уважено искането за отмяна на присъдата по реда на възобновяването. С чл. 423, ал. 1 НПК е предоставено правото на осъден да иска отмяна на влязла в сила присъда по реда на извънредния способ по Глава тридесет и трета от НПК, но само ако не е участвал в наказателното производство, какъвто не е този случай. Й. е упражнил както правото си да участва лично, така и всички други, предвидени в чл. 55 НПК, процесуални права без ограничения и по негова преценка в справедлив наказателен процес. Последващото му поведение, изразяващо се в напускане на адреса по местоживеене и установяване в друга държава, указва на личния му избор да се укрие и да попречи за изпълнение на присъдата, но то не е основание да иска повторно провеждане на наказателно производство с негово участие. Не са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК и искането следва да се остави без уважение. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение